Днес украинците гласуват на втори тур на президентските избори, които са схващани като “статукво” срещу “промяна”. В същото време обаче реалният избор е “полу-статукво” срещу “полупромяна”. Защо?

Президентът Петро Порошенко управлява полупрезиденската република Украйна в един от най-трудните периоди в недългата й история. От него се очакваше да изгражда държавност и да прави реформи в условията на контролирана от олигарси икономика, на държавни банки и структуроопределящи държавни предприятия и при наличието на хищен и амбициозен политически съсед като Русия, която въпреки скромните си икономически възможности има глобални геополитически амбиции.

От собствената им гледна точка руснаците са прави. Руската империя е водила войни за голяма част от териториите на днешна Украйна с васалния на Османската империя Кримския хаганат. Според Москва Украйна е случайна държава, възникнала по волята на съветски ръководител. Така е обаче според Москва.

Всъщност Украйна е назависима държава

Украинците са националност, имат собствен език и са страдали исторически. Всеки народ, подложен на гладомор, има право на бъдеще. Украинците имат и време, и бъдеще пред себе си. Въпреки заграбения от Русия Крим и спонсорирания от Москва сепаратизъм в Донбас, Украйна е и ще си остане двуезична държава, където украинският е официален език и където хората говорят руски език. По време на четиридневното ми пребиваване в Киев (съвсем недостатъчно за пълни впечатления от огромната украинска страна) видях един над 3-милионен град, мнозинството от жителите на който говорят на руски език. Украинците говорят на руски, защото е техен, защото го владеят, защото са част от рускоезичната култура, на която са съпроизводители.

Може да прозвучи странно, но всъщност украинците имат държава, която може да бъде видяна като “по-добрата Русия”, но не са обърнали внимание на това. Не са, защото имат твърде много проблеми за решаване – алчни олигарси, впити в държавата и бюджета (досущ като руските и българските), нереформирана икономика с остатъци от съветската инфраструктура и съветски порядки, корупция, подобна на тази в другите страни от региона. Освен всичко това те трябва да водят и икономически изтощителна война срещу протежираните от Кремъл донбаски сепаратисти.

Циничната позиция на Русия е, че войната в Донбас е вътрешноукраински конфликт. За съжаление от формална гледна точка е точно такъв. Русия спонсорира сепаратистите, възползва се от вътрешноукраинската война и ще продължи да прави това, докато Украйна не излъчи президент и правителство, което успее да обедини собственосто си население. Проблемът с войната наистина е украински, колкото и спорно да звучи това. И само Киев може да го реши.

Решението е просто, но пътят до намирането му е сложен

Новият президент и правителството в Киев трябва да създадат позитивна перспектива пред гражданите на Украйна. Тя трябва да е толкова привлекателна, че успехът на украинския народ да обезоръжи сепаратистите в Донбас. 45-те хиляди бойци не могат и няма да могат да удържат 4 милиона граждани, когато последните искат войната да спре. Надеждата за промяна в Украйна започва от 21 април. Започва с 41-годишния Володимир Зеленски, който е толкова политически неопитен, че чак изглежда напълно невъзможно да се справи. Истината обаче е, че да си президент на една страна, която и да е тя, не е трудно. Трудното е да си добър президент.

Според мнозинството украинци Петро Порошенко очевидно не успя да бъде “добър президент”. Причината е сходна с тази, поради която мнозинството българи свалиха от власт СДС и правителството на Иван Костов през 2001 г. Макар и официално богат, човек на когото формално не е нужна властта, за да печели пари, Порошенко успя да дистанцира украинците от себе си с редица корупционни скандали, с недостатъчна социална чувствителност и с недостатъчни реформи. Порошенко и политиците от управляващата в момента в Украйна коалиция говорят за важните реформи, които са провели, за това, че са поставили Украйна на пътя към членството в ЕС и НАТО. Говорят за руската заплаха за страната, която е съвсем реална. Много от нещата, които казват от лагера Петро Порошенко, са верни. Така беше и с управлявалата в България между 1997 г. и 2001 г. дясна коалиция ОДС. И двете обърнаха страните си към Европа и Запада и започнаха реформи.

Защо тогава губят?

Заради простата, отвратителна всекидневна политическа арогантност и корупцията, която очевидно управляващите смятат за своя привилегия.

“Украинците смятат, че когато уреждат неща един с друг, това не е корупция, а взаимопомощ. Когато обаче избраните политици го правят, това вече е корупция” - това ми каза един от най-популярните в Украйна социолози Олексій Антипович от агенция Рейтинг Груп.

Звучи ли ви украинското разбиране за корупция познато?

Водената от Петро Порошенко коалиция  явно не разбира добре хората си. Колко трябва да не разбираш реалността, за да поставиш след първия тур на президентските избори, който току що си загубил с две към едно, билбордове, на които едни срещу друг стоят Петро Порошенко и Владимир Путин. А посланието е “21 април – големият избор”? 

Какво печели Петро Порошенко от това да плаши украинците с Путин, да внушава, че изборът е между него и Путин, при положение, че избирателите вече са решили да гласуват за Володимир Зеленски? Печели само по-голяма и по-твърда загуба. Слабите и губещите политици по цял свят си приличат. Точно преди да бъдат свалени от власт, започват да плашат хората, че без тях светът ще се срути. Без тях няма да има стабилност, няма да има държава, няма да има икономика, ще настане ад. Това се опитваше да внушава губещият изборите Петро Порошенко на украинците. Вероятно за част от грешките е виновен екипът му. Лидерите обаче имат привилегия да избират екипа си.

“Причината Зеленски да спечели първия тур не е, че хората много му вярват, че са влюбени в политическия му образ, а че искат да махнат Порошенко от власт”, ми разказа социологът Антипович.

Неудобният стол на Зеленски

Бъдещият президент на Украйна, по всичко изглежда Володимир Зеленски, ще седне на много неудобен политически стол. “Той не може да бъде човек на Путин или проводник на политиката на Русия. Курсът на Украйна към Европа и членството в ЕС и НАТО няма алтернатива за украинците. Ако Зеленски се опита да промени този курс, ще го помете народна вълна”, казва г-н Антипович. Колегите му от друга социологическа агенция, която представлява TNS в Украйна, са на същото мнение.

Тоест новият президент на Украйна вероятно трябва да е мьгосник. Той трябва да излезе от обувките на негативния вот срещу Порошенко, вот, който го прави президент, и да си създаде бързо автентичен политически образ. От ден първи ще му се наложи да работи с парламент, в който мнозинството е съставено от коалицията на предшественика му Петро Порошенко. Ето тук са “полустауквото” и “полупромяната”.

На 22-ри април нищо в друго в Украйна няма да е ново, освен президентът. Най-голямата партия във Върховната рада, парламентът на Украйна, е “Народний Фронт”. От изборен резултат 22% през март 2014 г., тя се е срина до 1% подкрепа. Изборната бариера в Украйна е 5%. На въпроса “Какво трябва да направи една партия, че за 4 години да се смали 22 пъти?”, който задавах на доста хора, получих усмивки. Всъщност след като си загубил доверие, вече няма значение. С тези депутати, които нямат бъдеще и в същото време си мислят, че някой е “откраднал политическото им миналото”, ще трябва да работи Зеленски.

Вчерашният актьор и продуцент трябва да стане президент за една нощ и да намери общ език с парламента.

Зеленски е изправен пред трудни четири задачи: да запази одобрението, което има сред избирателите; да създаде нормални работни отношения с парламента; да приготви партията си “Слуга на народа” за предстоящите наесен парламентарни избори; да се справи с войната в Донбас.

Почти невъзможно! Едно от изкушенията за Зеленски вероятно ще бъде да започне курс на конфронтация с доминирания от близки на Порошенко депутати парламент. Това би било удобно извинение за трудните първи месеци начело на нацията и възможна политическа платформа, с която “Слуга на народа” да се яви на парламентарните избори.

На г-н Зеленски му предстои да разбере, че украинците, които искат промяна, ще са сметнали, че тя вече е направена на 21-ви април. След изборния ден те ще искат резултати, ще очакват развитие и реални успехи, а не конфронтация и ескалация на политическото напрежение.

Зеленски ще трябва бързо да спечели войната в Донбас или да я спре! Ще трябва бързо, докато още има надежда, да убеди Европа, Запада и най-вече инвеститорите, че войната е някъде далеч на изток, а Украйна е безопасно място за инвестиции. Тук някъде - в пространството между войната и мира, между сигурността и несигурността, между Европейския съюз и сивата политическа зона, стоят интересите на Русия, които тя няма да промени, само защото Украйна има нов президент.

Ако Володимир Зеленски може да си представи какво го чака, вероятно не би се кандидатирал, вероятно не би заменил холивудския си стил на живот с президентската институция.

Що се отнася до Порошенко, той има запазено място в историята на Украйна и в спомените на привържениците си за цял живот. Политическият урок за този “губещ реформатор” обаче е прост – нито един политик не може да държи избирателите и хората, който представлява, като заложници на собствените си предрасъдъци, недостатъци и предимства. Това е отминала в историята привилегия на кралете, която, Слава Богу, остава в учебниците по история.

На Украйна й предстои да редува периоди на политическа надежда с периоди на политическо разочарование. Предстои й вероятно да влезе в Европа и да бъде разглеждана като “по-добрата Русия”. Последното произтича от руския език, от историята на Киевска Рус и от това, че от две държави, които споделят един и същи език, по-добрата винаги е демократичната. Тази, в която има свобода.