Article_top

Императорският дворец в центъра на Токио се къпе спокойно под пролетното слънце. Зад стените му обаче тече активна дейност - в ранната вечер на 30 април император Акихито, в присъствието на великия дворцов управител, премиера и други висши представители на политическия елит, твържествено ще абдикира. За последно японски монарх доброволно се е отказвал от престола преди повече от 200 години. 

В края на 10-минутната церемония, вдъхновена от шинтоизма, ерата "Хейсей", която започна с възкачването на Акихито през януари 1989 г., ще приключи. 

По-късно на следващата сутрин най-възрастният син Нарухито ще влезе в същата зала и ще наследи меча "Кусанаги но цуруги", скъпоценния камък "Ясакани но магатама" и огледалото "Ята но кагами" - "трите свещени съкровища" на Япония.

Легендата гласи, че те са били предадени на първия японски император от богинята слънце Аматерасу. За да се съхрани митичния им статус, те се държат затворени в кутии дори когато се предават на следващия монарх.

Малко след това, новият император ще прочете кратко послание, с което ще зададе тон на бъдещото си управление. Церемонията ще приключи премиерът Шиндзо Абе, който ще го приветства от името на японския народ. 

И така ще започне новата ера "Рейва" - "красива хармония". Япония обаче ще трябва да почака до есента, за да посрещне завършилия "Оксфърд" наследник на Хризантемения трон, който тържествено ще премине центъра на Токио в кабрио лимузина заедно с императрица Масако. Ще отсъства мрачното настроение след смъртта на предишния император Хирохито през 1989 г.

"Има различни мнения относно ползата на императорската система, но консенсусът гласи, че все пак трябва новият император да бъде посрещнат позитивно", заяви Ейчи Мияширо, специалист по историята на имперското семейство и журналист на вестника "Асахи Шимбун". "Последният път, когато имахме нов император, неговият баща бе починал. Никой не е починал този път, така че е абсолютно нормално за японския народ да празнува", добави той.

Те обаче не са настроени изцяло позитивно към 30-годишното управление на Акихито - период на икономическа несигурност, демографски срив и провал при опитите за справянето с наследството на Втората световна война.

Теса Морис-Сузуки, която е професор по история на Япония от Националния университет на Австралия, отбеляза, че Акихито ще бъде запомнен за внимателно организираните опити да се излекуват историческите рани, оставени от японския военен експанзионизъм в Китай и на Корейския полуостров, извършени от баща му - Хирохито.

"Това рефлектира факта, че той израсна под сянката на войната", сподели Морис-Сузуки, като добави, че американската учителка на Акихито Елизабет Грей Вайнинг е оставила трайно впечатление в съзнанието му.

Още в първите години от управлението си Акихито и съпругата му Мичико, която не е от кралско потекло, направиха официално посещение в Китай. Срещу посещението възроптаха множество десни политици в Япония, докато китайският народ настоя за извинение за японските престъпления преди и по време на войната.

Тогава Акихито изрази пред домакините съжаление за това, че страната му е "нанесла дълбоки рани на народа на Китай". Две години по-рано той отправи подобно послание в Токио пред тогавашния южнокорейски президент Ро Тае-уум, като фокусът бе колонизацията на Корейския полуостров в периода 1910-1945 г.

Тези изказвания поставиха тона на управлението му, като помиряването бе основната тема на визитите на имперската двойка в Окинава, Сайпан, острова Пелелиу и Палау и Филипините.

"Акихито посети полесраженията и неговите коментари относно войната имаха резултат, макар и малък, тъй като той бе ограничен от конституционните рамки на позицията си", обясни Морис-Сузуки. "Също така мисля, че той ще бъде запомнен за начина, по който направи всичко възможно, отново в рамките на позицията си, за да защити следвоенната Конституция", допълния тя.

Докато постъпките на Хирохито по време на война продължават да разделят японците три десетилетия след смъртта му, неговия син "се опита да обърне нова страница, като приеме вината за миналите действия на Японската империя, докато същевременно се опита да установи нова роля за императора", заяви Коичи Накано, политолог от Университета "София" в Токио.

"Докато политиките на Япония са се изместили вдясно след края на Студената война, Акихито се оказа либерален глас на пацифизма, посветен на съхраняването на следвоенните ценности. Така той отчасти излекува историческите рани, причинени от войната", добави той.

Следвоенната Конституция забрани на Япония да използва сила при решаването на споровете и смъкна от Хирохито и всички бъдещи императори божествения статус, като ги обяви за "символ на страната и обединението на народа".

"Ерата "Хейсей" е интересна, защото Япония се научи какво е да бъде управлявана от истински символичен император", отбеляза Кристофър Гертейс, специалист по съвременната история на Япония в Лондонския университет. "Този процес ще продължи при следващия император, стига да не се извършат конституционни поправки по отношение на императора. Но това вероятно няма да се случи", допълни той.

На първата си публична реч император Акихито обеща, че ще защитава Конституцията. В последните няколко години тази негова клетва го противопостави на местните консервативни идеолози, особено Абе, които вярват, че пацифизма, наложен от окупационните американски войски, удължава във времето "мазохистичното" усещане за вина за миналите военни действия на Япония.

Абдикацията на Акихито идва паралелно с разпространяването на слухове, че Абе ще направи опит да преправи Върховния закон на Япония, за да се споменава изрично в него наличието на японската армия, позната като сили за самозащита.

В края на миналата година 85-годишният император заяви, че е "дълбоко успокоен" от факта, че Япония не е участвала във войни по време на престоя му на Хризантемения трон. Но въпреки това управлението му се свързва с една по-различна криза.

Тя носи името "загубените десетилетия" - нарастване на държавния дълг, дефлация и неспирен растеж на цените на здравните услуги, в едно от най-застаряващите общества.

Според Гертейс младите японци се "чувстват изоставени".

"(Икономическата стагнация) ги е поставила в ситуация, съгласно която никога няма да се пенсионират. Те бяха ограбени от благоденствието, на което се наслаждаваха родителите им. Те принадлежат към едно изгубено поколение и вината не е тяхна", отсъди той.

Но ако колективната памет на Япония през ерата "Хейсей" е възприемана смесено, то обществото безспорно обожава Акихито, въреки солидната сума, която бе инвестирана за организирането на абдикацията.

"Императорът вече не е монарх, но той остава символ на народа", заяви Мияширо. "Настоящият император си създаде собствен стил. Той не гледа отвисоко на обикновените хора, а се опитва да гледа на нещата от тяхната перспектива. Това е видно от начина, по който той и императрица Мичико разговарят с жертвите на природните бедствия. Това се харесва на хората. Затова те бяха много възприемчиви, когато той съобщи през 2016 г., че желае да абдикира", допълни той.

"Аз се родих малко след войната и пазя ярки спомени от предишния император", заяви 71-годишният Коичи Танака. "Настоящият император успя да модернизира императорската позиция, като на първо място се ожени за човек извън кралската фамилия, а след това си създаде визия, която много се различаваше от тази на баща му. Ерата "Хейсей" не бе знаменита, но за мен, император "Хейсей" бе невероятен човек", добави той.

Анализът на Джъстин Маккъри е публикуван в "Гардиън", откъдето го препечатваме със сменено заглавие.

 

Императорският дворец в центъра на Токио се къпе спокойно под пролетното слънце. Зад стените му обаче тече активна дейност - в ранната вечер на 30 април император Акихито, в присъствието на великия дворцов управител, премиера и други висши представители на политическия елит, твържествено ще абдикира. За последно японски монарх доброволно се е отказвал от престола преди повече от 200 години. 

В края на 10-минутната церемония, вдъхновена от шинтоизма, ерата "Хейсей", която започна с възкачването на Акихито през януари 1989 г., ще приключи. 

По-късно на следващата сутрин най-възрастният син Нарухито ще влезе в същата зала и ще наследи меча "Кусанаги но цуруги", скъпоценния камък "Ясакани но магатама" и огледалото "Ята но кагами" - "трите свещени съкровища" на Япония.

Легендата гласи, че те са били предадени на първия японски император от богинята слънце Аматерасу. За да се съхрани митичния им статус, те се държат затворени в кутии дори когато се предават на следващия монарх.

Малко след това, новият император ще прочете кратко послание, с което ще зададе тон на бъдещото си управление. Церемонията ще приключи премиерът Шиндзо Абе, който ще го приветства от името на японския народ. 

И така ще започне новата ера "Рейва" - "красива хармония". Япония обаче ще трябва да почака до есента, за да посрещне завършилия "Оксфърд" наследник на Хризантемения трон, който тържествено ще премине центъра на Токио в кабрио лимузина заедно с императрица Масако. Ще отсъства мрачното настроение след смъртта на предишния император Хирохито през 1989 г.

"Има различни мнения относно ползата на императорската система, но консенсусът гласи, че все пак трябва новият император да бъде посрещнат позитивно", заяви Ейчи Мияширо, специалист по историята на имперското семейство и журналист на вестника "Асахи Шимбун". "Последният път, когато имахме нов император, неговият баща бе починал. Никой не е починал този път, така че е абсолютно нормално за японския народ да празнува", добави той.

Те обаче не са настроени изцяло позитивно към 30-годишното управление на Акихито - период на икономическа несигурност, демографски срив и провал при опитите за справянето с наследството на Втората световна война.

Теса Морис-Сузуки, която е професор по история на Япония от Националния университет на Австралия, отбеляза, че Акихито ще бъде запомнен за внимателно организираните опити да се излекуват историческите рани, оставени от японския военен експанзионизъм в Китай и на Корейския полуостров, извършени от баща му - Хирохито.

"Това рефлектира факта, че той израсна под сянката на войната", сподели Морис-Сузуки, като добави, че американската учителка на Акихито Елизабет Грей Вайнинг е оставила трайно впечатление в съзнанието му.

Още в първите години от управлението си Акихито и съпругата му Мичико, която не е от кралско потекло, направиха официално посещение в Китай. Срещу посещението възроптаха множество десни политици в Япония, докато китайският народ настоя за извинение за японските престъпления преди и по време на войната.

Тогава Акихито изрази пред домакините съжаление за това, че страната му е "нанесла дълбоки рани на народа на Китай". Две години по-рано той отправи подобно послание в Токио пред тогавашния южнокорейски президент Ро Тае-уум, като фокусът бе колонизацията на Корейския полуостров в периода 1910-1945 г.

Тези изказвания поставиха тона на управлението му, като помиряването бе основната тема на визитите на имперската двойка в Окинава, Сайпан, острова Пелелиу и Палау и Филипините.

"Акихито посети полесраженията и неговите коментари относно войната имаха резултат, макар и малък, тъй като той бе ограничен от конституционните рамки на позицията си", обясни Морис-Сузуки. "Също така мисля, че той ще бъде запомнен за начина, по който направи всичко възможно, отново в рамките на позицията си, за да защити следвоенната Конституция", допълния тя.

Докато постъпките на Хирохито по време на война продължават да разделят японците три десетилетия след смъртта му, неговия син "се опита да обърне нова страница, като приеме вината за миналите действия на Японската империя, докато същевременно се опита да установи нова роля за императора", заяви Коичи Накано, политолог от Университета "София" в Токио.

"Докато политиките на Япония са се изместили вдясно след края на Студената война, Акихито се оказа либерален глас на пацифизма, посветен на съхраняването на следвоенните ценности. Така той отчасти излекува историческите рани, причинени от войната", добави той.

Следвоенната Конституция забрани на Япония да използва сила при решаването на споровете и смъкна от Хирохито и всички бъдещи императори божествения статус, като ги обяви за "символ на страната и обединението на народа".

"Ерата "Хейсей" е интересна, защото Япония се научи какво е да бъде управлявана от истински символичен император", отбеляза Кристофър Гертейс, специалист по съвременната история на Япония в Лондонския университет. "Този процес ще продължи при следващия император, стига да не се извършат конституционни поправки по отношение на императора. Но това вероятно няма да се случи", допълни той.

На първата си публична реч император Акихито обеща, че ще защитава Конституцията. В последните няколко години тази негова клетва го противопостави на местните консервативни идеолози, особено Абе, които вярват, че пацифизма, наложен от окупационните американски войски, удължава във времето "мазохистичното" усещане за вина за миналите военни действия на Япония.

Абдикацията на Акихито идва паралелно с разпространяването на слухове, че Абе ще направи опит да преправи Върховния закон на Япония, за да се споменава изрично в него наличието на японската армия, позната като сили за самозащита.

В края на миналата година 85-годишният император заяви, че е "дълбоко успокоен" от факта, че Япония не е участвала във войни по време на престоя му на Хризантемения трон. Но въпреки това управлението му се свързва с една по-различна криза.

Тя носи името "загубените десетилетия" - нарастване на държавния дълг, дефлация и неспирен растеж на цените на здравните услуги, в едно от най-застаряващите общества.

Според Гертейс младите японци се "чувстват изоставени".

"(Икономическата стагнация) ги е поставила в ситуация, съгласно която никога няма да се пенсионират. Те бяха ограбени от благоденствието, на което се наслаждаваха родителите им. Те принадлежат към едно изгубено поколение и вината не е тяхна", отсъди той.

Но ако колективната памет на Япония през ерата "Хейсей" е възприемана смесено, то обществото безспорно обожава Акихито, въреки солидната сума, която бе инвестирана за организирането на абдикацията.

"Императорът вече не е монарх, но той остава символ на народа", заяви Мияширо. "Настоящият император си създаде собствен стил. Той не гледа отвисоко на обикновените хора, а се опитва да гледа на нещата от тяхната перспектива. Това е видно от начина, по който той и императрица Мичико разговарят с жертвите на природните бедствия. Това се харесва на хората. Затова те бяха много възприемчиви, когато той съобщи през 2016 г., че желае да абдикира", допълни той.

"Аз се родих малко след войната и пазя ярки спомени от предишния император", заяви 71-годишният Коичи Танака. "Настоящият император успя да модернизира императорската позиция, като на първо място се ожени за човек извън кралската фамилия, а след това си създаде визия, която много се различаваше от тази на баща му. Ерата "Хейсей" не бе знаменита, но за мен, император "Хейсей" бе невероятен човек", добави той.

Анализът на Джъстин Маккъри е публикуван в "Гардиън", откъдето го препечатваме със сменено заглавие.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?