Това е една от най-остроумни творби на бележития Райко Алексиев. Книжката излиза първоначално на страниците на хумористичния вестник „Щурец“, но през 1937 г. се появява и като самостоя­телно издание. Чрез една позната форма – хронологично изложение на българската политическа история – Райко Алексиев слага пръст в редица проблеми на българската народопсихология и много пороци в държавното управле­ние на страната.

Именно заради острото си перо той плаща с живота си. Между многото сюжети „Щурец“ отпе­чатва и няколко недвусмислени карикатури на Сталин, които придобиват широка известност. Последният брой на „Щурец“ излиза на 8 септември 1944 г. Малко след това Райко Алексиев е арестуван с обвинение, че е „враг на народа“. На 18 ноем­ври 1944 г. журналистът е жестоко убит. Така България губи едно непов­торимо дарование в своята култура. Клуб Z публикува откъс от „Хумористична история на българите“ на Райко Алексиев (издателство "Българска история).

Появяването на българите.

Родоначалник. Характерни особености.

Първо разцепление. Преминаването на дунава.

За произхода на българите съществуват различни мнения. Според едни от тях първите български орди били дошли от едно място, според други – от друго. Ние няма да влизаме в преценка на тия  исторически полемики, защото знаем, че историците са хора, създадени да спорят помежду си за всички факти, които стават под небето. Според нас българите са се появили напук на историята и понеже тази пристрастна история не им е била предвидила никакво място на световната карта, те се заинатили да є отмъстят така, че докато съществуват световете, да се помни и знае що значи българин.

Напразно белградският професор Цвиич още тогава твърдял, че българите, понеже не са предвидени нито в картата на света, нито в историята, нямат право на съществуване. Нашите праотци, без да обръщат внимание на неговите научни доводи, най-спокойно се настанили някъде в Южна Русия и не щели да знаят за закона за частната собственост.

Въпросът, значи, с произхода на българите се изясни въпреки различните мнения на историците: българите са се появили напук на историята. Въпросът с родоначалието на племето обаче е малко
по-сложен. Едни твърдят, че родоначалник е хан Кубрат, други споменават името на хан Безмер, трети намесват и други имена. И тук няма защо да спорим с древните историци. Нека ги оставим да полемизират – може би хората си имат основания, може би всеки от тях си има партия в Учителския съюз и всеки гледа да наложи на училищата своите учебници по история.

Ние, търсейки истината, ще разрешим въпроса с оглед на психоаналитичния и прочее методи във връзка с биологичните прояви на племето. И това разрешение не може да бъде друго, освен че родоначалници са и двамата – и Безмер, и Кубрат. Няма защо да се учудваме на такава възможност. Нима Аврам не роди Якова, Яков – Исака? Защо Безмер да не роди Кубрат и Кубрат да не роди Аспарух? Само евреите ли знаят да раждат по мъжка линия? Историята е наука, в която всичко е възможно. Още повече българската история. А вън от това българите въобще не си знаят историята и следователно няма кой да ни опровергае, ако направим някое фалшиво построение.

Безмер значи „няма мярка“. Кубрат (на старобългарски Курк) значи вълк – ето грабливи наклонности! Какво по-голямо доказателство от това, че племето, което въобще няма мярка в нищо и което е „склонно към грабежом“ (както пише Христофор Жефарович още в 1741 г.), произхожда именно от тия двама ханове? По-късно летописците ни съобщават, че Кубрат почнал сам да се размножава и – понеже по онова време нямало нито реномирани гинеколози, нито акушери, които да не позволяват (срещу скромно възнаграждение) увеличението на човешкия род – деца му се раждали
едно след друго, докато станала цяла орда. Доходите на Кубрат от съответните плячкосвания не били особено големи и затова при всяка донесена плячка синовете му се карали кой да дръпне по-голям пай за себе си.

Кавгите понякога достигали до такъв размер, че в момент на ярост всички дръпвали по една цепеница от товара с дърва, който баща им (бидейки в близки връзки с горските стражари) сечал по контрабанден начин и почвали да се бият. Веднъж, като ги заварил в това положение, Кубрат се намесил в кавгата, за да им вземе цепениците. Разярен, че им се бърка в работата, един от синовете халосал баща си по главата, а той получил сътресение на мозъка и паднал в агония. Синовете, без да ги е еня, че нанесли смъртен удар на собствения си баща, се събрали край него, за да им разпредели той наследството. Кубрат обаче бил беден и нямал друго какво да остави на децата си освен товара с дъбовите цепеници. В предсмъртна агония той се посъвзел, обвързал дърветата на сноп и казал на синовете си:

– Ето тоя сноп цепеници, поделете ги както знаете.

При тия думи хан Кубрат издъхнал. Още неизстинало тялото му, а синовете се спуснали, разграбили дърветата и кавгата наново почнала. Резултатът на тоя семеен скандал бил пагубен за целостта на фамилията. Всеки дръпнал каквото може от покъщнината и синовете се разделили, като образували няколко партии. Какво е станало с всички тях – не ни е известно. Знаем само, че единият от братята, по име Аспарух, си заселил партията в Бесарабия. Дали в тази арабска страна е имало бяс и по-рано, или бясът я е обхванал от момента на дохождането на българите – не се знае. Знае се само, че бясът е бил толкоз силен, че и до ден днешен тази страна носи същото име.

Поселил се Аспарух в тая местност, стегнал партията си и си направил знаме от една конска опашка, което било символ, че българите винаги ще излизат начело на много работи, но накрая ще остават все към опашката.

Заселването на българите в Бесарабия имало тежки последствия за комшиите. Отличителният белег българинът да не живее добре с комшиите си още тогава се проявил по най-блестящ начин. До нас е достигнала легендата, че жената на Аспарух се скарала с жената на византийския император Константин Погонат, защото византийката, като тупала чергите си оттатък Дунава, напрашила юфките на буля Аспаруховица, които били турени да се сушат край Дунава.

– Ах, мари калисперо, мари кучко, мари обеснице, нямаш ли си цяла империя де да си изтърсваш прахоляците, ами си взела, та тупаш дрипавите си черги баш под носа ми? – закрещяла стринка Аспаруховица.

– Съст, мари пацавро – отвърнала надуто византийката, – мълци, це като каза на мъза си, сте има да патис!

– Пачавра ли? Кой е пачавра? – изпискала нашенката и още вечерта, когато Аспарух се върнал от важно заседание малко пийнал, тя, след съответния припадък, го подкокоросала да иде да напердаши комшията.

– Остави се, холан, не ме замесвай във вашите женски разправии – се опитал да възрази ханът.

– Или ще идеш още сега да искаш сметка и от комшийката, и от мъжа є, или ще викна мама да дойде да им свие сармите, както тя си знае!

Изтръпнал от ужас при мисълта за тъща си, Аспарух предпочел сам да действа и като събрал ордата си, прецапал набързо Дунава и отишъл да се разправя с византийския император. След като го разгромил при Варна, българският хан решил да се върне. Жена му обаче, като видяла колко е хубаво на варненския плаж, се заинатила, взела да охка и да пъшка и решително съобщила, че докторите є препоръчали морски бани, като скрепила тая си словесна атака с един-два припадъка.

Знаейки, че с жена, която е решила да иде на плаж, не може да се излезе на глава, но и като не искал да я оставя сама в подобни съблазнителни места, Аспарух решил да не се връща в Бесарабия и се заселил в Мизия, като си избрал за столица Преслав.

По тия места живеели тогава славяни – народ добър и с хубави жени. Поради тая причина скоро почнали сватосвания и кръвта взела да се смесва. И това смесване на кръвта ставало толкоз изобилно, че българите си набавили по няколко жени, за да извършат по-лесно препоръчаното от историята кръстосване на расите.

„Кръстосваше се кров словенска с кров болгарская и получише се деяние любовное за услаждение серца человеческия“ – пише по тоя случай летописец г. г. Стефанос.

От това време започва вече уредбата на Първото българско царство.