Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова отхвърли възможността мониторингът върху съдебната система на България да отпадне до края на мандата на комисията „Юнкер“.

„Личното ми мнение е, че това е неосъществимо при тази комисия. Нямаме много време пред нас. Тенденцията не е удовлетворяваща до степен, че да можем ясно да заявим, че можем да спрем Механизма за сътрудничество и проверка (МСП)“, каза Йоурова в отговор на журналистически въпрос.

Тя представи днес в Брюксел Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г.

„Специално в България усещането за независимост на съдебната система е третото най-ниско в ЕС според последните проучвания на Евробарометър“, изтъкна чешката еврокомисарка.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изрази преди време надежда, че мониторингът върху България ие Румъния би могъл да отпадне до края на мандата на тази Европейска комисия.

Информационното табло, чието седмо издание бе представено днес, предоставя на националните органи информация, за да им помогне да подобрят правосъдните си системи. Тазгодишните резултати показват относително подобрение по отношение на ефикасността на правосъдните системи и на качеството на правосъдието. В същото време става ясно, че нарастват предизвикателствата по отношение на усещането за независимост на съдебната власт.

Все пак според Вера Йоурова много страни продължават да подобряват съдебните си системи.

„За съжаление, други страни променят положителните тенденции в отрицателни. Все още има твърде много граждани на ЕС, които не виждат своите правосъдни системи като независими и чакат прекалено дълго осъществяването на правосъдие“, коментира тя.

Един от новите елементи на Информационното табло тази година е прегледът на дисциплинарните режими по отношение на съдиите в националните правосъдни системи и на наличните гаранции за предотвратяване на политическия контрол върху съдебните решения. В документа се представя и упражняването на правомощията по отношение на прокуратурите в националните правосъдни системи, включително по отношение на назначаването и освобождаването от длъжност на прокурорите, които са ключови показатели за независимостта на прокуратурата.

Сред главните констатация за 2019 г. са следните:

► Положителни тенденции относно ефикасността на правосъдните системи

В периода 2010-2017 г. в повечето от държавите членки, за които в рамките на европейския семестър е било установено, че са изправени пред особени предизвикателства, могат да се констатират положителни промени. От 2010 г. насам в почти всички от тези страни продължителността на първоинстанционните съдебни производства е намаляла или поне е останала непроменена. Освен това първоинстанционните производства по дела за пране на пари отнемат средно една година. В някои държави членки, които се сблъскват с предизвикателства в тази област, тези производства обаче могат все още да отнемат две или повече години.

► Нарастват предизвикателствата по отношение на усещането за независимост на съдебната власт.

Според публикувано днес проучване на Евробарометър в две трети от държавите членки усещането за независимост на съдебната власт се е подобрило в сравнение с 2016 г. Въпреки това в сравнение с миналата година усещането на обществото за независимост е намаляло в около три пети от всички държави членки. Възможността за политическа намеса или политически натиск е основната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите. Що се отнася до националните прокуратури, съществува тенденция в някои страни в един единствен орган да се съсредоточават управленски правомощия като например тези по оценяване, повишаване и преместване на прокурори.

► Качество на правосъдието

Като цяло през 2017 г. разходите на сектор „Държавно управление“ за съдилищата са останали непроменени в целия ЕС. С цел да се подобри качеството на съдебните решения повечето съдилища осигуряват специално обучение на съдиите относно структурата, стила на мотивиране и изготвянето на съдебните решения. В някои държави членки ползвателите на услугите на съдилищата могат да поискат разяснения относно съдебни решения. В сравнение с предходните години онлайн достъпът до съдебни решения се е подобрил, особено що се отнася до публикуването на решенията на съдилищата от последна инстанция. В момента 19 страни публикуват всички граждански/търговски и административни съдебни решения.