Поредният уикенд отминава с поредните съобщения за поредната вакханалия по аутобаните – вихрена сватба за пореден път избира точно този декор, за да направи събитието максимално незабравимо, пък било то и за сметка на останалите шофьори, които трябва много да внимават в такива случаи: в които сватбарският кортеж запречва лентите, за да достигне веселието своята кулминация.

Всъщност не парализират движението напълно, а само частично – карайки с 80 км/час с включени аварийни светлини, но това е достатъчно притеснително за непразнуващите шофьори, които гонят времето. Само през последния уикенд има два такива случая, а зачестяването им вече е причина да се говори за тенденция. Случва се обаче и напълно да спрат на предназначения за високи скорости аутобан – за да правят снимки. „Блокирането на магистралата представлява опасна намеса в уличното движение и може и да доведе до сериозни санкции“, казват от полицията.

„Тези, които го правят, очевидно имат желание да се изфукат с някоя луксозна лимузина, която може и въобще да не им принадлежи. Просто така се демонстрира какво имаш и кой си“, обяснява заместник-председателят на германския полицейски синдикат Михаел Мертенс.

Някой път колите са само седем, друг път 15, при това се случва пасажерите им да разполагат с оръжие, чийто изстрели във въздуха на свой ред вероятно допринасят за празничното настроение на сватбарите. Полицията се опитва да ги озапти, но невинаги успява – просто хората се радват на възможността да карат по луксозните магистрали почти толкова, колкото китайските туристи, които при пристигането си в Германия специално си наемат коли, за да усетят как изглежда шофирането по пътища без ограничения.

От Аденауер до Меркел

През 1932-ра година, при откриването на аутобана Кьолн-Бон, лентичката прерязва тогавашният кмет на Кьолн и бъдещ канцлер Конрад Аденауер. През 2005-та и Ангела Меркел прерязва лентичка – на 323-километровата автомагистрала от Шверин до Полша, наречена „жизненоважна артерия“. Все пак въпросната А 20 бие всички рекорди до момента и е най-дългата отсечка, построена от 1945-та насам, при това - за изключително кратки срокове. Оттогава до днес пускането в действие на нови участъци не е събитие и се възприема като нещо делнично, макар и скъпо.

Към настоящия момент Федералната република разполага с мрежа от високоскоростни пътища с обща дължина 13 009 километра (на четвърто място в света след Китай, Съединените щати и Испания) и не спира да да я разширява – за да улесни шофьорите, пътуващи нерядко по стотина километра за работа. Магистралите с едноцифрен номер – като А3, например, са с национална или дори международна важност, тези с двуцифрени номера са предимно надрегионални, а трицифрените вече могат да бъдат определени и като такива със съвсем местно значение. От 2005-а тежкотоварните камиони плащат такси за минаването по автомагистралите в Германия, но за леките автомобили подобна мярка трудно би намерила приложение, макар за нея да се говори интензивно.

Магистралите и в Германия са любима тема на политиците, но не като събитие, а като даденост, която трябва да се поддържа и да се експлоатира. Ремонтите са перманентни и това е неизбежно, но задръстените в колоните шофьори са благосклонни, тъй като са наясно, че всичко се прави за тяхно добро, а и покрай мантинелите любезно са поставени табелки, които им благодарят за търпението.

„На А3 има инцидент и забавянето ви ще бъде най-малко 15 мин, на А5 се е преобърнал автомобил и трябва да пресметнете към половин час закъснение“, предупреждават надлежно по радиото, за да бъдат в услуга на пътуващите.

Непрестанно напомнят и да бъде оставена свободна средната лента, за да може полицията да стигне до мястото на случилия се инцидент. И полагат усилия да разпръснат зяпачите, които след катастрофа или подобно се струпват и пречат на органите на реда.

Магистралите – по-силни от политиците

В Германия може и да въведат такси за ползването на удобните пътища, но това със сигурност ще навлече доста негативи на съответните управляващи след десетки години „разгул“, а темата така или иначе се актуализира единствено и само по избори. И е под достатъчно строг контрол и надзор – дори крайпътните заведения могат да бъдат единствено и само от определен вид, със съответните високи цени както за кафето, така и за ползването на тоалетната.

Да не говорим за скоростта – принципно неограничена извън участъците с предупредителни табели, с което Федералната република продължава да държи уникална позиция в Европа. Спорът е като този за кокошката и яйцето и вероятност скоро да намери еднозначен отговор няма, особено като се имат предвид силните позиции, които имат автомобилните концерни в Германия.