Как се издържат държавните университети по света? Най-често от такси за обучение, държавни субсидии, подкрепа от бизнеса за извършването на научна дейност и дарения от възпитаници, компании и неправителствени организации. Как се издържат държавните университети в България? Основно от такси за обучение и субсидии, а понякога и с приходите от доста нетрадиционна бизнес дейност.

Пример за такъв бизнес е отдаването под наем на имоти на собствениците на дискотеки и барове – иновативна форма на „партньорство“ между университети и бизнеси, които печелят от вродения ни стремеж към телесни и други удоволствия.

В отворено писмо до медиите Сдружение на майките срещу насилието посочва, че 44 от над 200 заведения в Студентски град в София са отдадени под наем от университети на нощни клубове. Изводът: някои български университети дотолква са се сраснали с чалготеките, че вече почти не се различават от тях.

Всичко за продан

Лидер сред българските университети с 11 имота, отдадени под наем на собственици на нощни заведения, е Университетът за национално и световно стопанство (УНСС).

„[С]тава въпрос за имоти публична [...] собственост, стопанисвани от УНСС, и от интерес на цялото общество е какво [...] се случва с тях. Всички тези имоти са предоставени на университетите от държавата, за да развиват учебно-образователна дейност в тях, но ректорите в крещящо нарушение на Закона за висшето образование са превърнали умишлено помещенията в чалготеки, кръчми и нощни барове, за да си докарват стабилни приходи от наеми“, пишат майките от сдружението в писмото си.

В главната роля в тази трагикомедия е същият университет, който преди дни се размина с фалита след спор с министерство на финансите, потушен лично от министър-председателя Бойко Борисов.

Това е същият университет, в който през пролетта на 2017 г. студенти предават празни листове на изпит по геоикономика и регионално развитие и получават тройки или четворки. Това е същият университет, чийто ректор през октомври 2013 г. посъветва протестиращи студенти да емигрират, ако не им харесва в България.

Нестандартната рентиерска дейност на УНСС и други по-големи и по-малки университети може да ви се струва абсурдна, но ректорите им са на съвсем друго мнение. Те отдавна са доказали, че не разбират значението на понятия като отговорност, морал и почтеност. В техните очи целта винаги оправдава средствата и следователно няма нищо лошо в това един университет да припечелва допълнително пари, като отдава под наем помещения на собствениците на дискотеки и клубове. Нищо, че тези имоти са отпуснати от държавата и са предвидени за провеждането на учебна дейност. Друг не по-малко важен въпрос е защо контролните органи на тази държава позволяват на ректорите да правят каквото и когато си поискат, без да се отчитат пред никого.

Чалга образование

Ако проблемите във висшето ни образование се изчерпваха със скандалното управление на имотите на университетите, щеше да е добре. За огромно съжаление на всеки, който копнее за добро образование тук, изключително спорната рентиерска дейност на УНСС и други ВУЗ-ове е само едно от многото олицетворения на мащабния упадък в българското висше образование през последните двайсетина години.

Този упадък не се изразява единствено или основно в придържане към прашасяли учебни програми, фокусиране върху количеството за сметка на качеството и предлагане на крайно ограничена практическа подготовка. Той е видим още на входа на университета.

Телевизия търси журналисти, водещи, редактори и продуценти с призив „Годината, в която стана известен“. В рекламата директорът (на столче и с мегафон в ръка) иска кафе от своя сътрудничка. Младата дама доприпква при него по къса пола и му подава кафе, а след това и сметана. Няколко секунди по-късно шефът оглежда одобрително задните части на момичето и ѝ казва: „Ето, Цвети вече стана известна“.

Това е сюжетът на рекламния клип, с който през есента на 2018 г. студентската телевизия „Алма матер“ на СУ „Св. Климент Охридски“ търсеше нови попълнения за екипа си. Този клип може да е крещяща проява на безвкусица в моите и във вашите очи, но не и в тези на актьора Башар Рахал, който по това време беше директор на телевизията. Той описа клипа като „сатира, самоирония спрямо позицията на шефовете на всички телевизии, на всички институции“ и заяви, че отзвукът, който предизвика рекламата, е доказателство, че той си е свършил работата.

Както се казва, без коментар!

Освен в журналистиката българските университети налагат нови „високи“ стандарти и в провеждането на кандидатстудентски кампании.

Може би „най-иновативни“ в тази област са ръководителите на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР), което е базирано в Пловдив и има филиали в Русе и Велико Търново. Докато най-престижните западни университети примамват най-големите таланти с именити преподаватели, условия за правенето на наука на световно ниво и възможности за трупане на практически опит в най-известните компании, международни институции и неправителствени организации, ВУАРР обещава на кандидатстудентите големи награди, включително автомобил, които се раздават с томбола на 8 декември. Първите 100 записали се получават и безплатна карта за паркиране в университета.

Когато университет опитва да привлече интереса на зрелостниците с обещания за коли, паркоместа и отстъпки за настоящи и завършили студенти, би трябвало веднага да се досетите колко „високо“ е качеството на предлаганото там образование.

Университети само на думи

Нека сме максимално откровени: днес в България няма университети в смисъла на учебни заведения, пропити от любов към знанието, свобода на мисълта и словото, сътрудничество в търсенето на отговорите на най-важните въпроси пред човечеството и взаимно уважение между студенти и преподаватели. В почти всеки български университет има всеотдайни преподаватели и любознателни млади хора, които правят чудеса от храброст всеки ден. Те обаче са по-скоро островчета в океана на посредствеността, в който много университети са университети само на хартия.

Едва ли има българин, който да не е прочел поне веднъж в медиите какво псевдообразование предлагат УНСС, Югозападният университет „Неофит Рилски“ и други ВУЗ-ове в различни градове - качеството на обучението е покъртително ниско, голяма част от преподавателите отбиват номер (или дори не си правят труда да се вясват на лекции), а средата задушава в зародиш практически всяка дейност, за която се изисква напрягане на мозъчните клетки.

Най-неоспоримото доказателство за дъното, до което е стигнало българското висше образование, е самият факт, че ни се налага да обсъждаме отдаването под наем на имоти, стопанисвани от университети, на нощни заведения. Не знам за вас, но на мен подобна практика ми се струва толкова абсурдна, колкото би било отдаването под наем на имоти на държавни болници в полза на производителите на цигари, алкохол или оръжия.

На този фон не е изненадващо, че компании в различни сфери се оплакват от липсата на квалифицирани кадри. За да имаме квалифицирани кадри, първо ни трябват грамотни и мислещи хора. А за да имаме грамотни и мислещи хора, се нуждаем от университети, в които възпитани, любознателни и амбициозни студенти придобиват адекватни знания, умения и ценности. Университети, поверени на грижите на преподаватели, които обичат работата си, и ректори, които знаят стойността (а не цената) на образованието.

-----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"