Автономните коли вече са факт, не фантастична приказка. Ако допреди няколко години виждахме коли без шофьори само във филмите, вече немалко градове по света имат такива машини по пътищата си.

Разбира се, технологията е едва на първата права - провеждане на тестове. Почти навсякъде самоуправляемите коли са с човек, надзираващ и готов да се включи при нужда. Навсякъде се появяват проблеми, както и първите катастрофи - някои дори с човешки жертви.

Това не означава, че в следващите десетилетия изкуственият им интелект няма да стане по-добър - напротив, почти сигурно е. И тук идва въпросът - а когато станат по-добри от нас?

В различни области вече се ползват роботи и автоматизирани системи, които са по-точни, по-бързи, по-стабилни от хората. От това следва, че някой ден един компютър в новата ни "Тесла" ще е по-кадърен шофьор от нас.

Всъщност, летвата не е никак висока. Всяка година загиват над 1,2 млн. души на пътя в цял свят.

Ако след 20 години автономните коли са по-добри, няма ли да е напълно логично да забраним на хората да карат?

Има време

Производителите на автомобили в момента влагат милиарди и работят усилено, за да постигнат напредък във възможно най-кратки срокове.

"Форд", "Хонда", "Тойота", "Хюндай" обещават автономно каране на магистралата и в града до 2020 г. Според "Рено-Нисан" и "Волво" това ще е възможно след 2025 г., а "Хюндай" смятат, че градското каране без наша намеса ще е възможно чак през 2030 г.

Много специалисти обаче смятат тези срокове за твърде оптимистични. Има безброй неразрешени проблеми - как сензорите на колите ще се справят с дъжд, сняг, пясък, градушка? С отблясъците на слънцето? С лошата видимост в мъгла или в местата по света с много прах? Как ще бъдат обучени за необичайни ситуации? Как ще комуникират помежду си, както правят хората?

В момента повечето коли се тестват в идеални условия, а стъпката от каране в заспали американски предградия до голям град е голяма.

Законите са ключов фактор за темпото на развитие

Доста американски щати смело дадоха разрешение за тестване с изключително малко рестрикции, други пък наложиха строги регулации. Трети все още нямат никакво законодателство по темата - както и много държави по света, в които тепърва се обсъжда създаването на такова.

Колко бързо ще се развиват автономните коли зависи пряко от това. Как се продава продукт, който е незаконен? Същевременно производителите влагат милиарди, които трябва да се изплатят.

Ако те не видят законова уредба в близкото бъдеще, ще влагат по-малко пари - няма смисъл да бързат, ако не могат да продават продукта. Ако пък повече държави разпишат правила за самоуправляващите се МПС-та, компаниите ще ускорят опитите си да изкарат действащи коли на пазара.

Стандартите се определят от производителите

Например скалата на автономност - от 1 до 5, където 1 е просто круиз-контрол и поправка при резки движения на волана, а 5 е пълна автономност - е разработена. Всъщност коли от 3-то ниво, които имат само частична автономност, въобще не трябва да бъдат пускани на пътя, защото при тях е най-голям шансът шофьорът да се разсея (защото е излишен в 90% от времето зад волана) и да не внимава точно в екстремните ситуации, когато изкуственият интелект на колата не може да се справи.

Досега два смъртни случая - с "Тесла" и "Волво", загинал пешеходец и шофьор - са именно в такива ситуации. 

Как ще се тестват колите, преди да бъдат пуснати на пътя, е нещо, върху което тепърва се работи. Засега експертите по темата са същите, които искат да ни продават колите.

Кой носи отговорност?

Ако автономен камион на "Волво" блъсне празна будка за вестници, "Волво" си плащат сметката - просто е.

Но когато напълно автономна "Тойота" помете семейство от спирката? Кой носи отговорност за това? Японската компания ли ще плаща кръвнина? Или ще се взима от застраховката на собственика на колата, който единствено е можел да наблюдава с ужас от купето?

Тези въпроси засягат роботиката като цяло. В момента автоматизираните системи, независимо колко са умни, не са особено по-безопасни от една фабрика от 90-те на ниво изкуствен интелект. Няма първи закон на роботиката - "Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество" - заложен в повечето роботи.

Не е ли шофирането право на свободно придвижване?

Така поне смята 47-годишният Алекс Рой, основател на "Човешката шофьорска асоциация" в Манхатън.

Бивш състезател в нелегални гонки, той изпитва дълбоко недоверие към автономните коли. Но признава, че вероятно те ще стават все по-добри.

Това обаче не бива да отнема правото на автономност на човека.

"Свободата да отидеш където и да е, или никъде, да се засилиш през страната без каквато и да е шибана причина", обобщава той.

Според Рой журналистите и масовата публика твърде бързо и безкритично възприема автономните коли.

И организацията му има една цел - да подсигури защита на човешкото право на шофиране в следващите десетилетия, когато то по всяка вероятност ще бъде заплашено. 

Една от мерките, например, е точно обратното на това, към което се целят всички производители - да бъде задължително всеки автомобил да има волан, педали и възможност за ръчно управление.

Подобна мярка всъщност звучи напълно логично - няма машина, която да е напълно защитена от повреда.

Според Рой друго ключово решение на проблемите на пътя е да се вдигнат стандартите за право на управление на МПС - друга идея, която в комбинация с навлизането на автономните коли, също е напълно разумна.

Ако през 2030 г изкуственият интелект на автомобилите е по-добър от този на средния шофьор, напълно естествено е да вдигнем изискванията и книжка да има само човек, който е способен да кара поне толкова добре, колкото и машината.

Общественото мнение

Засега автономните коли са далеч от България, и дори сравнително далеч от Европа. В САЩ обаче, в щатите с по-леки регулации, те започват да стават все по-обичайна гледка. И американците вече имат свое мнение.

72% от тях, според изследователския център Pew, са скептици и нямат доверие в автономните коли. Въпреки това, над 65% очакват колите да са напълно автономни в следващия половин век.

Има и друга, засега по-малка група хора, които се нахвърлят яростно върху защитниците на човешкото шофиране - според тях те игнорират жертвите на пътя заради удоволствието от карането.

В крайна сметка навлизането на автономните коли е неизбежно. Как това ще стане и какво ще мислим по въпроса за правото на човешко шофиране след 10 или 20 години, когато наистина може да се наложи да се борим за него - предстои да видим.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".