Главният омбудсман Мая Манолова атакува последните промени в Изборния кодекс пред Конституционния съд, съобщиха от пресофиса й.

Става дума за 7 разпоредби в ремонтирания редовно закон, които според нея нарушават основните конституционни права на българските граждани. Основно те са свързани с правото на обжалване на актовете на ЦИК, което бе ограничено сериозно с последните поправки в края на миналата година и началото на тази.

"В случая с въвеждане на необжалваемост на важни актове на ЦИК законодателят, в противоречие с Конституцията, поставя преграда за съдебна защита на избирателното право в нарушение на основните конституционни принципи за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване като създава опасност за свободното и демократично провеждане на изборите", подчертава Манолова.

Тя изтъква, че според Конституцията (чл. 120, ал. 2) всеки гражданин и юридическо лице може да обжалва всички административни актове, които го засягат, освен изрично посочените със закон. Тези ограничения обаче се правят само при посочена конституционно защитена ценност - тоест, за да се наруши това право, то може да става само заради друго.

"Извън възможността за съдебно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се осигурява възможност на всеки избирател да прави справка в регистъра със своя единен граждански номер, с които се издават методически указания за работата на избирателните комисии по прилагането на кодекса и с които се публикуват резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, по избирателни секции“, обяснява Манолова.

Управляващите направиха промяната с друг мотив - са има по-добра регалуция на производството по обжалване на решения на ЦИК, както и да се предотврати злоупотребата с правото на обжалване, както стана с множество обществени поръчки.

Невъзможност да се атакуват методическите указания на ЦИК ще отвори възможност за злоупотреби със самият изборен процес, предупреждава главният омбудсман.

Манолова атакува и текстовете, според които обжалванията, които са възможни, пък няма да се гледат от ВАС, а от местните административни съдилища.

"Предоставянето на този контрол на административните съдилища би довело до противоречива практика по еднакви казуси и би могло да се отрази негативно върху свободното и демократично провеждане на изборите. Върховният административен съд в този случай не би могъл да упражни конституционното си правомощие по чл.125, ал.1 от Основния закон да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване", подчертава тя.

Според нея е проблем и премахването на нуждата избирателните комисии да се произнасят с квалифицирано мнозинство - това осигурява политическия плурализъм, твърди тя:

"Именно политическата неутралност на изборната администрация е гаранция за принципа на политическия плурализъм при провеждането на свободни и демократични избори"

Пълното искане до КС, можете да прочетете тук.