Хиляди изпратиха днес в последния му път един от най-големите в българския футбол - Динко Дерменджиев. Пловдивският Чико, легенда на "Ботев" и националния отбор, почина на 77-годишна възраст в сряда, след като напоследък здравето му беше влошено.

Тази сутрин тялото на Дерменджиев беше положено в зала "Колодрум" и там се стекоха стотици хора. С Чико се простиха фенове на "Ботев", негови приятели, президентът Петър Стоянов, вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов, а също така представители на вечния съперник "Локомотив", начело с Христо Бонев, клубния бос Христо Крушарски, Атанас Узунов и играчи.

Асове от няколко поколения на "канарчетата" положиха цветя, както и целият настоящ тим с ръководството на клуба. 

След това траурната процесия мина покрай стадион "Христо Ботев" напът за "Централни гробища" в Пловдив. Почти през целия път отстрани имаше фенове на "жълто-черните", които ръкопляскаха.

„Четири или пет години играхме заедно в националния отбор - заяви пред медиите Христо Бонев-Зума. - Това бяха най-щастливите ми години, тъй като в тогавашния отбор бяхме с Чико, Тумбето, Гунди... Мачовете ни бяха като празници. Ние изпитвахме удоволствие от това, което правехме и хората ни се радваха.

Жалко, че Чико си отиде от този свят. Няма да е пресилено, ако кажа, че в близките 50 или 100 години, ако "Ботев" извади футболист, който да се доближи до качествата на Динко Дерменджиев, там ще бъдат много щастливи. Той е епоха в българския футбол. Като приятел беше много добър и всеотдаен. Българският футбол и хората в Пловдив съжаляват за неговата загуба. На мен ми е много мъчно.“

“Загубихме един от най-големите си футболисти, добави Петър Зехтински, един от наследниците на Чико в "Ботев". - Знам значението на тази дума - най-големият в историята на "Ботев". За мен лично беше като баща и учител. Дойде признание и от ФИФА - какво да говорим... Загубихме голяма личност, той ни изгради като хора, като личности нашето поколение, той ни научи, че трябва да работим на терена, да импровизираме... Успяхме да изпълним някои неща, но не всичко, защото не успяхме да станем шампиони.

В продължение на 10 години знаете че бяхме 5-6 пъти трети, победихме "Барселона", после "Байерн" (Мюнхен), взехме една Купа на съветската армия, но не успяхме да станем шампиони. През 1976-а, когато си дойдох от Кърджали, където бях войник, поиграхме една година заедно. Аз тогава разбрах какво е. Такива качества и досега не съм виждал.  Чико бешо като копие на Кройф. Това чувство да атакува... аз го хванах на 35-36 години. Човек с неговите качества много рядко може да има, аз не съм виждал.”