Свободата на словото в България през 2018 г. продължава да намалява, като това се дължи на слабото спазване на принципа на върховенството на закона и засилващото се влияние на собствениците на медиите и политиците върху журналистите. 

Тази равносметка е включена в годишния доклад на неправителствената организация IREX - "Индекс на устойчивост на медиите" (Media Sustainability Index). В анализа са изследвани и други съществени фактори за стабилността на медийна среда като професионализмът на журналистите, плурализмът на новинарските източници, бизнес управлението на медиите и наличието на качествени институции, които да подкрепят независимостта на медиите. 

Докладът се разработва със сътрудничеството на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). За съставянето му е организирана среща между медийни експерти и журналисти като специалистката по медийно право проф. Нели Огнянова, бившия председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, журналиста от Клуб Z Илия Вълков и други.

В обхвата на проучването попадат общо 21 държави. България, Румъния и Хърватия са единствените държави членки на ЕС. Останалите са страни от Западните Балкани и бившия СССР. По общ показател на индекса България попада на 12 позиция (1,89 пункта) - след Киргизстан (2,05 пункта) и преди Босна и Херцеговина (1,74 пункта).

Страната ни заема: 

- 13-о място по свобода на словото (2,02) и професионализма на журналистите (1,64 пункта); 

- 11-о по разнообразието на новинарските източници (2,16 пункта); 

- 14-то по институции, които подкрепят медиите (1,94 пункта);

Най-предната ни позиция е при показателя за бизнес управлението - 9-а (1,7 пункта).

Най-престижното представяне на България е през 2007 г.

Тогава страната ни заема:

- 1-а позиция по общия показател (2,98 пункта) и разнообразието на новинарските източници (3,27 пункта);

- 2-а при професионализма на журналистите (2,59 пункта); бизнес управлението (3,11 пункта); институциите, които подкрепят медиите (3,2 пункта); 

- 5-а при свобода на словото (2,74 пункта).

През 2007 г., когато България влиза в Европейския съюз, "Репортери без граници" нарежда страната ни на 35-о място по индекса за свобода на медиите. Днес заема 111-а позиция.

Свобода на словото

Изследователите посочват проучване от септември 2018 г. на "Алфа Рисърч", според което "само 10 процента от българските граждани вярват на журналистите, докато 63 процента не вярват, че медиите в страната са независими".  

Цялостен показател за устойчивостта на медийната среда у нас. Графика MSI

Въпреки че Конституцията на България изрично забранява цензурирането на медиите, според Нели Огнянова отговорните органи не си вършат работата, тъй като самите те са подложени на външен натиск.

"Независимостта на съдебната система е проблематична, което прави съдебната защита на медийната свобода проблематична", заяви тя.

Съществена част от медийния пазар е концентриран в няколко бизнесмени, които без съществено съпротивление ги използват, за да прокарват политическите си инициативи и да атакуват опонентите си.

За "най-безсрамен пример" е посочен народния представител от ДПС Делян Пеевски и медийната му империя, в която влизат "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач" и "Борба", като според изследователите на IREX влиянието му се разпростира и над други медии. 

Напомнена е заплахата на бившия народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров срещу водещия на Нова телевизия Виктор Николаев от октомври 2017 г. Тогава политикът намекна на журналиста, че ако продължава да задава неудобни въпроси, ще бъде свален от ефир, както негова колежка преди него.

Заради този коментар Тодоров бе принуден да си подаде оставката като народен представител. Реториката му обаче издава общото усещане за безнаказаност сред някои от българските политици, поне що се отнася до медиите.

Професионализъм на журналистите

Тъй като голяма част от българските медии са използвани от собствениците си, за да прокарват лични интереси и за атака на съперници, професионалните стандарти падат.

"Журналистите все по-често си налагат автоцензура, за да се защитят от политически, корпоративен и криминален натиск", пишат специалистите в доклада.

В края на последното десетилетие се наблюдава рязък срив в показателя за професионализма на журналистите. Графика MSI

Нели Огнянова напомни за зловредното въздействие на сенчести фигури като Пеевски.

"Делян Пеевски разпространява слухове за хора, чиито възгледи са критични срещу управляващи като самия него или срещу неограничената власт на главния прокурор", заяви тя.

Огнянова определи предаването "Още от Деня" (с доскорошен водещ временния шеф на БНТ Емил Кошлуков) като "пример за кампания срещу критичните гласове от екрана на обществената телевизия"

Бившата водеща на Нова телевизия Ана Цолова заяви пред "Дневник" през 2017 г., че се полагат "ежедневни усилия журналистиката днес да е мръсна и непрестижна професия".

"Има хора, които се наричат журналисти, но всъщност са слуги на пропагандата. Има журналисти в кавички, които са на повикване на силните на деня, подменят истината и с лекота наричат черното бяло и обратно. Това се случва всеки ден", допъни тя.

Разнообразието на новинарските източници

Българите разполагат с неограничен достъп до разнообразни по вид медии както "традиционни" (телевизия, радио, печат), така и "нови" (онлайн).

"Броят медийни канали е много голям за размера на българския пазар", сподели Катерина Буюклиева, директор на рекламната агенция Media Connection.

Най-високият показател на България е при разнообразието на новинарските източници - 2,16. Графика MSI

Въпреки това на българите не се предлагат разнообразни гледни точки.

"Големият брой медии не означава плурализъм - повечето от тях са таблоиди", обяснява Огнянова.

Главната редакторка на "Медиапул" Стояна Георгиева посочва, че най-гледаните и следователно най-влиятелни медии - частните Нова телевизия и Би Ти Ви и държавната БНТ - са приятелски настроени към правителството и "по този начин не представляват заплаха за центровете на властта".

Дадено е за образец назначаването на Константин Каменаров през 2017 г. за генерален директор на БНТ. Българските журналисти и медийните експерти определят това решение за опит на правителството да овладее телевизията.

Каменаров е смятан за приближен на ГЕРБ. След като встъпи в длъжност извърши промени в ръководството на медията - "назначи журналисти, близки до медийната група на Пеевски" като Емил Кошлуков, който зае поста програмен директор на телевизията.

Журналистиката извън столицата е пред изчезване. Местните новини придобиват национален отзвук единствено ако става въпрос за тежко престъпление.

"Регионалната журналистика изчезва. Информацията от статусите във Фейсбук все по-често се използва като новина. Гражданската журналистика заема мястото на традиционното репортерстване, но това се случва за сметка на професионалните медийни стандарти", обяснява Вълков. 

Посочена е за пример БНТ 2, която след смяната на ръководството промени и съдържанието си. До този момент представяше регионални събития, но след това се фокусира върху културата.

Бизнес управление

Би Ти Ви и Нова телевизия са добре ръководени и разполагат с разнообразни източници за печелене на пари: реклами, абонаменти, спонсорства, дарения и други.

Съпоставена с останалите 20 страни, България най-добре се справя при показателя за бизнес управлението. Графика MSI

Съвсем друга е историята при печатните медии.

За 2018 г. "Българската асоциация на комуникационните агенции" (БАКА) предвиди ръст с 8 процента на рекламния пазар. През 2017 г. разходите за реклама в печатни издания обаче спаднаха с 17 процента спрямо предишната година - до 15,1 милиона лева. 

Много вестници и списания не продават достатъчно реклами, за да се издържат. Изключение са многотиражните "Телеграф" и "Уикенд".

Някои вестници се опитват да диверсифицират източниците на приходи, но въпреки това трябва да разчитат на подкрепата на фондации като "Америка за България".

Други оцеляват благодарение на комбинация от "съмнително корпоративно финансиране и индиректни правителствени субсидии, осигурени от структурните фондове на ЕС".   

Представителите на българската медийна среда се обединиха около становището, че насочването на евросредствата от страна на правителството не е прозрачно и че обикновено се награждават приближените медии.

"Типичен пример е държавната подкрепа за таблоидните медии дори и за тези, които публикуват статии с антиевропейска нагласа", отбеляза Огнянова.

Докато големите медийни групи могат да отделят средства да проучат пазара и да формулират стратегически планове за развитие, чрез които да повишат приходите от реклами, малките и регионалните медии често са принудени да разчитат на местни политици, които понякога се опитват да въздействат над съдържанието на новините. 

Институции, които подкрепят медиите

Две от най-влиятелните медийни асоциации са "Съюза на издателите", която обединява някои от големите печатни медии и "Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори" - защитаваща интересите на радиата и телевизиите.

Има минимален ръст на индекса за институциите, които подкрепят медиите. Графика MSI

В доклада е критикуван "Съюзът на българските журналисти" заради близките му отношения с правителството и факта, че "настоящата председателка е бивш агент на ДС" .

"Ако организацията не промени политиката си, дните ѝ са преброени", обяви Огнянова.

Тя също очерта още един сериозен проблем пред българската журналистика - преподаването на специалността в университетите. Според нея "има много професори, които са добронамерени и решителни, особено когато студентите са мотивирани", но други подхождат към работата си по "съветски маниер". Друг основен проблем е ниското заплащане.

Влиянието на Пеевски се усеща дори в и при този показател - изследователите посочват, че бизнесменът притежава по-голямата част от разпространителите на печатни издания в България.

В доклада е припомнен казусът с първия брой на сатиричния и критичен към властта вестник "Прас Прес" от 2017 г. Собствениците на медията алармираха, че от 10 000 броя тираж са били разпределени едва 1 000 в будките за вестници из страната. Според тях Пловдив и Варна са получили не повече от 15 броя.