Европейските десни популисти възприемат начина на мислене на Москва. Въпреки това руското влияние се преувеличава и няма да се отрази върху изборите за Европейски парламент. Това заявява в интервю за виенския всекидневник “Винер Цайтунг” украинският учен Антон Шековцов. Той е роден през 1978 г. в Севастопол (Крим) и от години изследва връзките на европейските десни екстремисти с Русия. В момента е преподавател в Института за политически науки към университета във Виена.

Наскоро сп. “Шпигел” разкри как Кремъл използва за свои интереси политици от германската дясноекстремистка партия Алтернатива за Германия като “полезни идиоти”. Какво е положението в Австрия?

Ситуацията е съвсем друга. Традиционните партии в Германия са твърде скептични спрямо руснаците. Обратно – големите партии в Австрия, също Австрийската народна партия и Австрийската социалдемократическа партия, са доста положително настроени към Кремъл. Все пак Австрия не може да оказва влияние по въпроси, като санкциите, наложени срещу Русия, но въпреки това добрите отношения в областта на политиката са от полза за Москва. Наред с това Русия не иска да се меси в австрийската политика, каквито опити се правят в Германия или Франция.

Руският президент Владимир Путин пристигна в Австрия за сватбата на външната министърка. Значи ли, че тук вратите за него за отворени?

На бившия австрийски канцлер Кристиан Керн беше предложена водеща позиция в руско държавно предприятие. И бившият канцлер Алфред Гузенбауер е активен в проруски социални мрежи. Отношенията са добри дори и в Австрия Партията на свободата да е най-приятелски настроената политическа сила спрямо Русия. Москва не иска да подкрепя отделни партии, тъй като това би навредило на отношенията с други.

Но още през 2016 г. Партията на свободата подписа споразумение за сътрудничество с партията на Путин Единна Русия.

Това беше символичен жест. На тях не им е нужно споразумение, за да си сътрудничат. Решението по този въпрос дойде от Кремъл малко преди втория тур на президентските избори през 2016 г. Тогава социологическите проучвания сочеха еднакъв процент подкрепа за кандидата на Партията на свободата Норберт Хофер и за “зеления” Александер ван дер Белен. Кремъл се надяваше президент да стане Хофер и да посети Москва – жест, който би бил от полза за Кремъл. Това не стана.

Доколко голямо е влянието на Кремъл върху Партията на свободата?

Не вярвам, че Русия направлява Партията на свободата. Все пак Партията на свободата използва реториката на пропагандата на Кремъл – относно Украйна, Сирия, отчасти също спрямо САЩ и НАТО. В този смисъл са си полезни. През 90-е години на миналия век под лидерството на Йорг Хайдер Партията на свободата беше за НАТО. Оттогава се обърна на 180 градуса. Сегашният лидер Хайнц-Кристиан Щрахе е срещу НАТО и в това отношения има паралели с Кремъл.

Преди евровота расте изнервеността относно руско влияние. Колко голямо е влиянието в една “информационна война”?

Отчасти се преувеличава. Кремъл няма план да повлияе на изборите като цяло. Той иска да подкрепи съюзниците си в онези държави, където липсва конфликт на интереси. Както споменах, Кремъл няма да подкрепи Партията на свободата, тъй като това би навредило на отношенията с другите партии. По време на парламентарните избори в Германия за Бундестаг (германския парламент – б. р.) през 2017 г. Кремъл подкрепи Алтернатива за Германия само косвено и задкулисно, за да не разочарова привържениците на Путин в средите на Християнсоциалния съюз и Германската социалдемократическа партия. По принцип Кремъл е предпазлив. Много му е трудно да оказва влияние в Скандинавия. Москва няма съюзници в Швеция, Дания и Финландия.

Как стои въпросът с десните популисти в Швеция?

Те се страхуват от влиянието на Русия. Там е по-различно в сравнение със Западна Европа, където е нещо нормално да се появяват на прокремълски мероприятия. И дяснопопулистката Датска народна партия не е проруски настроена.

Кремъл иска да влияе на общественото мнение. Доколко успешни са платформи като «Спутник» и «Русия днес», които предлагат сцена на десните популисти?

Русия фокусира пропагандата си върху определени страни. Примерно в Скандинавия Кремъл инсталира платформите през 2015 г., но след година ги закри, тъй като не се рентираха. Никой не се интересуваше от тях. Това издава нещо за руската пропаганда – иде реч и за печалба. Чрез лостовете на пропагандата Москва не искае да пилее пари. И до днес «Русия днес» има представителства във Франция, Испания, Германия и Великобритания. В Унгария не си струва, тъй като и без това Виктор Орбан е важен съюзник на Кремъл и управлява с абсолютно мнозинство.

Орбан контролира и медиите.

Да. В Унгария дори се разпространяват по-страховити конспиративни теории, отколкото в руските медии. «Русия днес» имаше клон и в Унгария, но след година той беше закрит поради липса на интерес. Подобно е положението и в Италия. Откакто в Италия управлява дясната Лига, на Москва изобщо не й се налага да се меси.

Русия ще упражни ли виляние върху резултатите от евроизборите?

Мисля, че не. Руснаците не са в състояние да помогнат на крайните десни да спечелят повече мандати. По-скоро става дума за политика, която Москва иска да разпространява в Европа чрез десни политици.

Какво променя дясната фракция в Европейския парламент, към която се числи и австрийската Партия на свободата?

Това е от полза за Кремъл. Възможно е дори след евровота тази фракция да е трета политическа сила. Това ще помогне на Москва да повлияе на дебата в ЕС. За консерваторите, социалдемократите и зелените ще стане по-трудно да прокарват критични спрямо Русия резолюции. Мнозинството ще продължава да е скептично към Русия, но то ще намалява.

Крайната десница и Кремъл имат нещо общо – искат да отслабят ЕС. Те презират либерални ценности и равноправието на хомосексуални и жени.

Да, но в Европейския парламент става дума за нещо друго. Москва иска една Европа, която да е по-малко критична към Русия. ЕС да не дава уроци по демокрация и либерализъм. Пример й е по-скоро Саудитска Арабия – тя иска бизнесотношения със Запада, който да мълчи относно погазването на човешки права. За да се постигне това, ЕС трябва да бъде отслабен, тъй като Русия не може да е конкурент на съюза. Това е възможно само с отделни държави членки на ЕС. В интерес на Кремъл е да стимулира изолацията на отделните държави.