Бурната дискусия за подаръка на Българската православна църква, който тя направи на папа Франциск при визитата му в София, кипи в социалните мрежи. Оказа се, че картината, която изобразява храм-паметника "Св. Александър Невски" има двама автори.

"Произведението не е от Деян Вълков, както бе обявено официално. Било е поръчано на него, но той от своя страна, поръчва на друг - на Илияна Иванова", съобщи във ФБ страницата A companion to contemporary art ("Наръчник за съвременно изкуство") изкуствоведката и авторка на Клуб Z Нада Нешева. 

Илияна Иванова обяснява и защо композицията и небето изглеждат така зле, разказва публикацията.

"Скованата и неартистична "композиция" ѝ била зададена, без право да мръдне, а накрая "поръчителят" "довършил" картината като добавил и двата жълтеникакви облака и други "топли цветни" петна, които най-вероятно са съсипали не само гамите, но и усещането за цялостност. След това съобщил само своето име на медиите", пише Нешева.

Кой е Деян Вълков, позволил си да постъпи така?

"В интернет фигурира с шаблонна биография - имал самостоятелни изложби тук, тук, тук и там... Всъщност, основните му изложби в чужбина са в български културни центрове, където най-често се ходи с връзки. Някой ден трябва да анализираме и тези изложби, защото явно няма кой друг да го направи. Но ето това е истината, прочетете по-долу, не става дума за подигравка с папата от страна на нашата патриаршия.

Подигравката е с всички нас, както и с вярата на много хора, от един "артист", ухажван от културните ни центрове в чужбина, кой знае по каква причина. Получил тази безценна поръчка, той се е подиграл и с поръчителите си - патриаршията и ги е поставил в нелепа и унизителна ситуация. От нас - поздравления към авторката за искреността и за това, че намери кураж да каже истината! Ще очакваме нейни произведения, неопетнени от "поръчители", се казва още в публикацията.

А ето и какво е коментирала Илияна Иванова:

"Та по темата, авторът на картината, която Светият синод подари на нашия почетен гост папата, съм аз. Като "автор" е най-общо казано. Работата ми беше поръчана декември, аз нямах никаква идея, че ще е подарък и то на такова ниво. Истината е, че бях в тежък за мен и семейството ми момент и нямах желание за поръчки. Също не са ми любими точно този тип, в които нямам право на лична естетика, но се опитвам да го приемам като работа.

В случая, работата трябваше да е по-суха, за моя вкус и с не голяма свобода в композицията. Мисля, че можеше да изглежда и по-добре, ако знаех за кого е. За това, че ще се подарява, разбрах 3-4 дни преди събитието, като не ми стана напълно ясно как, защо... поръчителят ми, друг художник - "приятел", каза, че е настоявал да ми спомеменат името, което по-късно се оказа неистина.

Той има бегло за мен участие в картината, много държеше да не завършвам небето, за да вкарал - "да полее нещо топло", направил е два облака, явно не е самоцелно. Както и да е... опитвам се да дам повече яснота, явно бях ползвана за реклама на друг автор. Надявам се да си взема урок. Дадох си сметка тези дни, че я работих през тези четиридесет дни от кончината на брат ми, а е подарък за чист, надявам се човек, нека и моите мисли са по-чисти в тази посока."