Article_top

Кампанията за евроизборите у нас тече с пълна сила, но фокусът ѝ до момента често изглежда изместен. Дали заради липсата на време – след като повечето български партии излъчиха листите си в последния момент, или защото голяма част от претендентите едва наскоро започнаха да се занимават с проблемите на Европейския съюз, те често избягват да говорят по теми от първостепенна важност и компетенция за следващата администрация на ЕС – новия Европейски парламент и одобрената от него нова Европейска комисия, а остават на локално ниво, често като подготовка за местните избори.

Eвропейските избори у нас сякаш остават неразбрани и важността им няма скоро да бъде оценена. Това за съжаление води до съсредоточаване върху познатото – всички коментират вътрешните проблеми, а политиките, които са в правомощията на Европейския парламент и Европейската комисия, тотално липсват. Те обаче са ключови не просто за развитието на Съюза през следващите пет години, но и за това на България. И би било повече от полезно да знаем как бъдещите ни евродепутати ще гласуват за тези политики. Само така хората ще успеят да разберат как Европа ще донесе дългосрочни и директни ползи за решаването на техните всекидневни и местни проблеми. Ето само няколко от темите, които ще продължат да бъдат централни през следващите години – бюджетът на ЕС, бъдещето на еврозоната, подходът към дигиталните корпорации.

Бюджетът на ЕС

Недоволството в Европа през в последните години, особено подхранвано от евроскептични партии, често се използваше, за да се отправят към Брюксел все повече упреци за различни национални несгоди. Това се превръща в лесен път за бягане от отговорност на политиците на домашната сцена. При растящ брой задачи и очаквания към Брюксел се задават дебатите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. Дебатите по този дългогодишен бюджет вече започнаха, но въпреки желанието на Европейската комисия се оказа невъзможно да завършат преди евроизборите. Страните не успяха да се разберат дали бюджетът да нарасне минимално, или да бъде намален минимално, но най-вероятният изход е, че той ще остане малък, както досега – около 1,1% от БВП на държавите членки. В същото време на Брюксел се прехвърля вината за неизпълнението на растящ брой задачи. Европейската комисия обяви желание бюджетът да бъде увеличен номинално, тъй като сегашният му размер е крайно недостатъчен и не позволява на ЕС да изпълнява важни социалноикономически функции и да доставя обществени блага и в бъдеще.

Каква позиция ще заемат по тази тема бъдещите български евродепутати? България е страна нетен получател на европейски средства, които за съжаление са един от основните двигатели на иначе неособено конкурентоспособната ни икономика. В този смисъл изглежда най-логично българските кандидати да се борят за запазване или увеличаване на миниатюрния бюджет на ЕС.

Излизането на Великобритания от Съюза (загуба от около 12 милиарда евро на година) представлява допълнително изпитание, но може да бъде и възможност, тъй като Лондон защитава позициите на т.нар. нетни вносители в бюджета и опонира на увеличенията на вноските. Богатите държави членки се противят на увеличението на своя финансов принос, но цялостните дебати за нетните платци и получатели сами по себе си са относително неточни, тъй като механично калкулира разликата в плащанията към и от ЕС, игнорирайки, че именно богатите страни членки са спечелили най-много от съществуването на единния пазар. Някои от тези т.нар. държави нетни вносители, с изключение на Германия (която заяви готовност да увеличи вноската си), ще използват тази реторика, за да попречат на всякакво увеличаване на следващия бюджет.

За какво да се използва новият бюджет е отделен, но също толкова важен въпрос. От една страна, кохезионната политика (известна още като политика по сближаване) е от ключово значение за приближаване на България към европейските стандарти на живот. От друга обаче, използването ѝ за непродуктивни, а понякога и законово неправомерни цели, както стана ясно напоследък, трябва да бъде контролирано доста по-сериозно.

Подобен е случаят и със свръхконцентрираните земеделски субсидии, които често отиват у малък брой собственици на земя. В същото време това земеделско перо изяжда цели 40% от бюджета на ЕС, а за постоянно критикуваната брюкселска администрация отиват едва 6%.

До момента за икономическо, социално и териториално сближаване бяха отделяни 34% от бюджета. Кохезионната политика е основният механизъм на европейско ниво за конвергенция между старите и новите страни членки. Илюзия е как България от днес за утре ще стане по-конкурентоспособна от старите държави членки, затова и за страната ни е от основно значение дали ще бъдат запазени или намалени тези средства, каквато заплаха не е безпочвена.

Неподходящо използвани ресурси могат и да се пренасочат към други пера – например за програмата „Еразъм+“. Това е една от най-популярните инициативи на ЕС, даваща възможност за повече образование, но и докосване до чуждестранни култури - все важни елементи в един глобален свят. Благодарение на програмата млади хора могат да прекарат няколко месеца от своето висше образование в друга страна от ЕС, като особено важно е, че финансовата подкрепа за студентите е индексирана за страната домакин и дава възможност за хора от страни с по-ниски доходи да посетят далеч по-скъпи места в Западна Европа.

Какво мислят българските кандидати по тези теми, които засягат огромен финансов ресурс, който често обаче е изхабен през последните години, а части от него могат да бъдат застрашени в бъдеще?

Бъдещето на еврозоната

Макар популистките атаки към Брюксел напоследък да са на мода, желанието за минималистична визия за ЕС е заложено в основите на Съюза и все още се вижда не само в ограничения бюджет, но и в институционалната му структура. Както Витор Констанцио подчерта в прощалната си реч като вицепрезидент на Европейската централна банка, елементите на европейския паричен съюз показват ясно неговата логика, базирана на ордолиберални възгледи и антикейнсианството на 90-те. В това се крие и невъзможността да се преодоляват икономическите кризи по-бързо.

Европейската икономика пострада заради актуалните Маастрихтстки критерии, заради невъзможността на държавите членки да стимулират икономиката и да стабилизират икономическата активност и заетостта по време на последните 5 години. Правилата, ограничаващи държавните дефицити до под 3%, дори във времена на дълбоки рецесии, костваха на европейската икономика възможността да се възстанови много по-бързо от кризата. Реформирането на тези правила е наложително, така че те да позволяват по-активна фискална политика в лоши времена, без това да застрашава дългосрочната стабилност на публичните финанси. Такъв подход е от ключово значение, за да не се повтарят в следващата криза мерките за драстично затягане на коланите и орязване на разходите, станали печално известни с термина „остеритет”. Те драматично забавиха, вместо да помогнат на европейската икономика. За съжаление множеството опити досега не доведоха до сериозни успехи.

Редица предложения на френския президент Еманюел Макрон бяха насочени именно към преодоляване на слабостите на еврозоната. Изключително активни бяха и дебатите за подобряване на архитектурата на Европейския паричен съюз сред академичните икономисти, които заключиха, че „без по-сериозни опити на европейско и на ниво еврозоната Европа няма да просперира”. Разбира се, има и виждания, че от такива реформи няма нужда и че еврозоната функционира добре и сега. Тези гледни точки удобно пропускат факта, че парични и икономически съюзи и квази-федерации имат различни механизми, които да омекотяват икономическите шокове, както неведнъж през последните години подчерта МВФ. В Германия например такива са огромните трансфери от Западна към Източна Германия или относителният размер към БВП на федералния бюджет на Германия в сравнение с този на  ЕС.

За България, която има желание да стане 20-ият член на еврозоната, тези дебати не са без значение. Едно от предложенията на Европейската комисия от декември 2017 г. беше създаването на т.нар. Инструмент за осъществяване на реформи (Reform Delivery Tool) в размер на 25 милиарда евро. Това бяха планирани допълнителни средства за изоставащите страни, ако те извършват изискваните структурни реформи, както и за тези, които се стремят към влизане в еврозоната. В този смисъл голяма част от тези ресурси можеха да бъдат на разположение и на България. Тази идея бе преформатирана в края на 2018 г. в дискутирания в момента бюджет на еврозоната, за който, под натиска на по-консервативно настроените страни, се казва, че вече е с основна цел подобряване на конкурентоспособността и конвергенцията на държавите членки. Група страни, основна сред които е Холандия, се опитват в момента активно да блокират тази инициатива. Бъдещите ни представители в Европарламента трябва ясно да заявят дали и как ще се борят подобни мерки действително да станат факт?

Дигиталните концерни

Едва ли имаше по-дискутирана тема между държавите членки през последната година от тази какви стъпки да се приемат спрямо цифровите гиганти „Фейсбук“, „Амазон“, „Алфабет“ („Гугъл“) и „Епъл“. Икономическите сътресения на последните десет години освен икономическата стагнация доведоха и до значимо социално недоволство. Донякъде и под влияние на разгорещените дебати в Съединените щати, където населението вижда нужда от повишаване на данъците на най-богатите, на преден план изпъкна темата за данъчното облагане и дали то е адекватно на изпитанията на XXI век.

Международният валутен фонд започна инициатива за модернизация на международното корпоративно данъчно облагане. Избягването му според МВФ коства над 200 милиарда долара годишно особено на развиващите се страни. Решения срещу подобни проблеми - като например укриването на данъци - могат да бъдат взети само на международно ниво. В Европа най-ясно този проблем проличава при корпоративното облагане на американските цифрови гиганти. Те реализират огромни печалби от своята онлайн дейност в Европа, но плащат нищожни данъци. „Гугъл“ например от години плаща по-малко от 0,1% върху своите печалби чрез един рафиниран и законен метод за прехвърляне на дейността си през Ирландия, Холандия и Бермуда.

В същото време малкият и средният бизнес плащат далеч по-високите корпоративни данъчни ставки, тъй като не притежават влиянието и юридическите способности за лобиране на международните концерни. Спестените от тях средства са взети от джоба на обикновените работещи и на най-нормалните бизнеси.

За борба с тези измами Европейската комисия предложи въвеждането на 3% данък върху приходите от реклами на цифровите концерни с глобален оборот от над 750 милиона евро годишно. Това щеше да позволи на страните по-справедливо да начисляват полагащите се данъци на базата на онлайн активност. Европейският парламент подкрепи подобни предложения през декември м.г. с изключение на консервативните групи, които се въздържаха или гласуваха против. Както често се случва обаче с данъчни въпроси, парализата за вземане на общи европейски решения надделя след вето от отделни страни. Почти всички правителства в ЕС обаче разбират нуждата това да се случи, затова някои държави като Франция и Австрия вече въведоха данъка самостоятелно.

Ще се борят ли бъдещите евродепутати за въвеждане на общоевропейско решение, което се очакваше да носи на Европейския бюджет над 5 милиарда евро годишно?

Важните дебати не свършват с това. Макар всички тези теми да изглеждат като технократски въпроси, те имат директно значение за живота, благосъстоянието и икономическите възможности на европейците в бъдеще. А това значи и на българите.

Европа беше бъдещето някога – към нея гледахме с надежда и доверие, а днес – със страх и неприязън. За да обърнем тази тенденция, намирането на правилните отговори трябва да е във фокуса на европейските институции и българските представители в тях, ако те искат една Европа, която закриля и предоставя възможности на своите граждани.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Кампанията за евроизборите у нас тече с пълна сила, но фокусът ѝ до момента често изглежда изместен. Дали заради липсата на време – след като повечето български партии излъчиха листите си в последния момент, или защото голяма част от претендентите едва наскоро започнаха да се занимават с проблемите на Европейския съюз, те често избягват да говорят по теми от първостепенна важност и компетенция за следващата администрация на ЕС – новия Европейски парламент и одобрената от него нова Европейска комисия, а остават на локално ниво, често като подготовка за местните избори.

Eвропейските избори у нас сякаш остават неразбрани и важността им няма скоро да бъде оценена. Това за съжаление води до съсредоточаване върху познатото – всички коментират вътрешните проблеми, а политиките, които са в правомощията на Европейския парламент и Европейската комисия, тотално липсват. Те обаче са ключови не просто за развитието на Съюза през следващите пет години, но и за това на България. И би било повече от полезно да знаем как бъдещите ни евродепутати ще гласуват за тези политики. Само така хората ще успеят да разберат как Европа ще донесе дългосрочни и директни ползи за решаването на техните всекидневни и местни проблеми. Ето само няколко от темите, които ще продължат да бъдат централни през следващите години – бюджетът на ЕС, бъдещето на еврозоната, подходът към дигиталните корпорации.

Бюджетът на ЕС

Недоволството в Европа през в последните години, особено подхранвано от евроскептични партии, често се използваше, за да се отправят към Брюксел все повече упреци за различни национални несгоди. Това се превръща в лесен път за бягане от отговорност на политиците на домашната сцена. При растящ брой задачи и очаквания към Брюксел се задават дебатите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. Дебатите по този дългогодишен бюджет вече започнаха, но въпреки желанието на Европейската комисия се оказа невъзможно да завършат преди евроизборите. Страните не успяха да се разберат дали бюджетът да нарасне минимално, или да бъде намален минимално, но най-вероятният изход е, че той ще остане малък, както досега – около 1,1% от БВП на държавите членки. В същото време на Брюксел се прехвърля вината за неизпълнението на растящ брой задачи. Европейската комисия обяви желание бюджетът да бъде увеличен номинално, тъй като сегашният му размер е крайно недостатъчен и не позволява на ЕС да изпълнява важни социалноикономически функции и да доставя обществени блага и в бъдеще.

Каква позиция ще заемат по тази тема бъдещите български евродепутати? България е страна нетен получател на европейски средства, които за съжаление са един от основните двигатели на иначе неособено конкурентоспособната ни икономика. В този смисъл изглежда най-логично българските кандидати да се борят за запазване или увеличаване на миниатюрния бюджет на ЕС.

Излизането на Великобритания от Съюза (загуба от около 12 милиарда евро на година) представлява допълнително изпитание, но може да бъде и възможност, тъй като Лондон защитава позициите на т.нар. нетни вносители в бюджета и опонира на увеличенията на вноските. Богатите държави членки се противят на увеличението на своя финансов принос, но цялостните дебати за нетните платци и получатели сами по себе си са относително неточни, тъй като механично калкулира разликата в плащанията към и от ЕС, игнорирайки, че именно богатите страни членки са спечелили най-много от съществуването на единния пазар. Някои от тези т.нар. държави нетни вносители, с изключение на Германия (която заяви готовност да увеличи вноската си), ще използват тази реторика, за да попречат на всякакво увеличаване на следващия бюджет.

За какво да се използва новият бюджет е отделен, но също толкова важен въпрос. От една страна, кохезионната политика (известна още като политика по сближаване) е от ключово значение за приближаване на България към европейските стандарти на живот. От друга обаче, използването ѝ за непродуктивни, а понякога и законово неправомерни цели, както стана ясно напоследък, трябва да бъде контролирано доста по-сериозно.

Подобен е случаят и със свръхконцентрираните земеделски субсидии, които често отиват у малък брой собственици на земя. В същото време това земеделско перо изяжда цели 40% от бюджета на ЕС, а за постоянно критикуваната брюкселска администрация отиват едва 6%.

До момента за икономическо, социално и териториално сближаване бяха отделяни 34% от бюджета. Кохезионната политика е основният механизъм на европейско ниво за конвергенция между старите и новите страни членки. Илюзия е как България от днес за утре ще стане по-конкурентоспособна от старите държави членки, затова и за страната ни е от основно значение дали ще бъдат запазени или намалени тези средства, каквато заплаха не е безпочвена.

Неподходящо използвани ресурси могат и да се пренасочат към други пера – например за програмата „Еразъм+“. Това е една от най-популярните инициативи на ЕС, даваща възможност за повече образование, но и докосване до чуждестранни култури - все важни елементи в един глобален свят. Благодарение на програмата млади хора могат да прекарат няколко месеца от своето висше образование в друга страна от ЕС, като особено важно е, че финансовата подкрепа за студентите е индексирана за страната домакин и дава възможност за хора от страни с по-ниски доходи да посетят далеч по-скъпи места в Западна Европа.

Какво мислят българските кандидати по тези теми, които засягат огромен финансов ресурс, който често обаче е изхабен през последните години, а части от него могат да бъдат застрашени в бъдеще?

Бъдещето на еврозоната

Макар популистките атаки към Брюксел напоследък да са на мода, желанието за минималистична визия за ЕС е заложено в основите на Съюза и все още се вижда не само в ограничения бюджет, но и в институционалната му структура. Както Витор Констанцио подчерта в прощалната си реч като вицепрезидент на Европейската централна банка, елементите на европейския паричен съюз показват ясно неговата логика, базирана на ордолиберални възгледи и антикейнсианството на 90-те. В това се крие и невъзможността да се преодоляват икономическите кризи по-бързо.

Европейската икономика пострада заради актуалните Маастрихтстки критерии, заради невъзможността на държавите членки да стимулират икономиката и да стабилизират икономическата активност и заетостта по време на последните 5 години. Правилата, ограничаващи държавните дефицити до под 3%, дори във времена на дълбоки рецесии, костваха на европейската икономика възможността да се възстанови много по-бързо от кризата. Реформирането на тези правила е наложително, така че те да позволяват по-активна фискална политика в лоши времена, без това да застрашава дългосрочната стабилност на публичните финанси. Такъв подход е от ключово значение, за да не се повтарят в следващата криза мерките за драстично затягане на коланите и орязване на разходите, станали печално известни с термина „остеритет”. Те драматично забавиха, вместо да помогнат на европейската икономика. За съжаление множеството опити досега не доведоха до сериозни успехи.

Редица предложения на френския президент Еманюел Макрон бяха насочени именно към преодоляване на слабостите на еврозоната. Изключително активни бяха и дебатите за подобряване на архитектурата на Европейския паричен съюз сред академичните икономисти, които заключиха, че „без по-сериозни опити на европейско и на ниво еврозоната Европа няма да просперира”. Разбира се, има и виждания, че от такива реформи няма нужда и че еврозоната функционира добре и сега. Тези гледни точки удобно пропускат факта, че парични и икономически съюзи и квази-федерации имат различни механизми, които да омекотяват икономическите шокове, както неведнъж през последните години подчерта МВФ. В Германия например такива са огромните трансфери от Западна към Източна Германия или относителният размер към БВП на федералния бюджет на Германия в сравнение с този на  ЕС.

За България, която има желание да стане 20-ият член на еврозоната, тези дебати не са без значение. Едно от предложенията на Европейската комисия от декември 2017 г. беше създаването на т.нар. Инструмент за осъществяване на реформи (Reform Delivery Tool) в размер на 25 милиарда евро. Това бяха планирани допълнителни средства за изоставащите страни, ако те извършват изискваните структурни реформи, както и за тези, които се стремят към влизане в еврозоната. В този смисъл голяма част от тези ресурси можеха да бъдат на разположение и на България. Тази идея бе преформатирана в края на 2018 г. в дискутирания в момента бюджет на еврозоната, за който, под натиска на по-консервативно настроените страни, се казва, че вече е с основна цел подобряване на конкурентоспособността и конвергенцията на държавите членки. Група страни, основна сред които е Холандия, се опитват в момента активно да блокират тази инициатива. Бъдещите ни представители в Европарламента трябва ясно да заявят дали и как ще се борят подобни мерки действително да станат факт?

Дигиталните концерни

Едва ли имаше по-дискутирана тема между държавите членки през последната година от тази какви стъпки да се приемат спрямо цифровите гиганти „Фейсбук“, „Амазон“, „Алфабет“ („Гугъл“) и „Епъл“. Икономическите сътресения на последните десет години освен икономическата стагнация доведоха и до значимо социално недоволство. Донякъде и под влияние на разгорещените дебати в Съединените щати, където населението вижда нужда от повишаване на данъците на най-богатите, на преден план изпъкна темата за данъчното облагане и дали то е адекватно на изпитанията на XXI век.

Международният валутен фонд започна инициатива за модернизация на международното корпоративно данъчно облагане. Избягването му според МВФ коства над 200 милиарда долара годишно особено на развиващите се страни. Решения срещу подобни проблеми - като например укриването на данъци - могат да бъдат взети само на международно ниво. В Европа най-ясно този проблем проличава при корпоративното облагане на американските цифрови гиганти. Те реализират огромни печалби от своята онлайн дейност в Европа, но плащат нищожни данъци. „Гугъл“ например от години плаща по-малко от 0,1% върху своите печалби чрез един рафиниран и законен метод за прехвърляне на дейността си през Ирландия, Холандия и Бермуда.

В същото време малкият и средният бизнес плащат далеч по-високите корпоративни данъчни ставки, тъй като не притежават влиянието и юридическите способности за лобиране на международните концерни. Спестените от тях средства са взети от джоба на обикновените работещи и на най-нормалните бизнеси.

За борба с тези измами Европейската комисия предложи въвеждането на 3% данък върху приходите от реклами на цифровите концерни с глобален оборот от над 750 милиона евро годишно. Това щеше да позволи на страните по-справедливо да начисляват полагащите се данъци на базата на онлайн активност. Европейският парламент подкрепи подобни предложения през декември м.г. с изключение на консервативните групи, които се въздържаха или гласуваха против. Както често се случва обаче с данъчни въпроси, парализата за вземане на общи европейски решения надделя след вето от отделни страни. Почти всички правителства в ЕС обаче разбират нуждата това да се случи, затова някои държави като Франция и Австрия вече въведоха данъка самостоятелно.

Ще се борят ли бъдещите евродепутати за въвеждане на общоевропейско решение, което се очакваше да носи на Европейския бюджет над 5 милиарда евро годишно?

Важните дебати не свършват с това. Макар всички тези теми да изглеждат като технократски въпроси, те имат директно значение за живота, благосъстоянието и икономическите възможности на европейците в бъдеще. А това значи и на българите.

Европа беше бъдещето някога – към нея гледахме с надежда и доверие, а днес – със страх и неприязън. За да обърнем тази тенденция, намирането на правилните отговори трябва да е във фокуса на европейските институции и българските представители в тях, ако те искат една Европа, която закриля и предоставя възможности на своите граждани.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

Ясно и точно казано.

Ясно и точно казано. Поздравления!
true lies's picture
true lies
truelies

Гражданчето нещо се е объркало.

В България няма кандидати за евродепутати.

В България имаме две-три подконтролни на европейската метрополия търговци на влияние - общо взето Гроб и сателити, БСП и сателити и АЛДЕ, на които от Европа им дърпат конците по същия начин, по който навремето римския сенат е дърпал конците на префектите на провинции.

А българската популация, както ни показва и горното, не разбира добре нито какви са проблемите на Европа, нито кое е от значение, така че очаквано темите за разговор на евроизборите са изцяло вътрешни.

Това, впрочем, не е изненада - така е в цяла Европа, дискутират се само проблеми, които имат някакво местно значение.

България обаче не е изключение, а размислите по-горе са просто резултат на непознаване на кампаниите за ЕП в другите европейски държави.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Правилата, ограничаващи

"Правилата, ограничаващи държавните дефицити до под 3 %, дори във времена на дълбоки рецесии, костваха на европейската икономика възможността да се възстанови много по-бързо от кризата."

Такова изречение с такава лекота прието за вярно прилича на
"всички знаем че биричка загорка е по-хубава от шуменско ! Та затова, давайте с публичните пари да инвестираме в акциите на загорка"

Алооуууу, детските балони !
Аз от 40 години знам, че шуменско е по-хубаво от загорка.
Откъде накъде 6% дефицит, ще ще даде на европеската икономика възможността да се възстанови много по-бързо от кризата, отколкото 2%.
Я заминавай за Венесуела да си преподаваш кенсианството ! Там дефицита можеш да си го надуваш колкото искаш, а резултатите ги виждаме.

е като да си убеден, че биричка шуменско е по-хубава от загорка

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията