Когато през 2014 г. бяха въведени преференциите, очакването беше, че те ще изкарат напред най-добрите кандидати в партийните листи, хората, които партийните ръководства, или не оценяват достатъчно, или всъщност нарочно подтискат. Възможността за преференция трябваше да даде на “добрите” в партиите инструмент и смисъл за тяхната вътрешна битка. Дали това се случи напълно или не, е тема на доста сложен анализ, времето на който със сигурност идва.

Един от абсурдите на преференциите несъмнено беше ефектът 15/15, който през 2014 по време на изборите за ЕП остави водача Сергей Станишев втори в листата, изпреварен от никому неизвестния социалист от Силистра – Момчил Неков. 

На тези избори обаче вероятно сме изправени пред друг феномен, който може да доведе до нови фрапантни промени. Дали те са в услуга на демокрацията, е много съмнително. 

Ако се вгледате по-внимателно в резултатите от последните парламентарни избори, ще видите, че преференциите са помогнали на цели 38 депутата да променят листите и да влязат в парламента. 12 от тях са го направили от позицията на 15/15. Но по-интересни са останалите. Сред тях има абсолютно неизвестни местни герои. В листите на ГЕРБ и БСП има хора, чиито имена почти не сме чували от парламентарната трибуна, но те са носители на по 2, 3, а дори и 5 и 6 хиляди преференции.

Някои като депутатът - футболен съдия Стефан Апостолов, който “от притеснение” сричаше от парламентарната трибуна, за съжаление сме чували. Друг подобен пример е депутатът от БСП Георги Стоилов от Русе. Той стана известен с брат си Илия, който беше арестуван и обвинен в тежки престъпления, но после успя да избяга зад граница. Илия Стоилов се оказа един от дарителите за кампанията на брат си. Георги Стоилов, който не е от най-известните русенци, успя да събере най-много преференции в листата на БСП, като изпревари по брой дори водача Крум Зарков.

Вероятно най-знаковата фигура в света на преференциите е г-н Александър Манолев, бивш заместник-министър и кандидат за министър, който стана известен около скандала “къщи за гости” и е разследван за злоупотреба с европейски средства, заради което трябваше да подаде оставка. През 2017 г-н Манолев събира, забележете, 6709 преференции в Благоевград, повече от първия (Цветан Цветанов) и втория (Даниела Севеклиева, депутат в 42-НС и координатор на ГЕРБ в Благоевград) взети заедно. Повече от него има само г-н Стефан Апостолов, познат ни вече от трибуната на парламента. 

Колкото повече виждаме политическите и лични качества на някои от депутатите с  няколко хиляди преференции, толкова по-големи стават съмненията ни за начина, по който предпочитанията са събрани. Тези хора не участват физически на тези избори. Но дали можем да кажем същото за техните преференции и по-скоро за начините, по които те са събрани? 

На тези избори, за разлика от изборите за парламент и общински съветници, водачът на листата няма гарантирано място и той може да бъде изместен от всеки с над 5% преференции от гласовете за листата. Това по последните изследвания означава, че всеки с над 33 000 преференции, без значение дали е на 5-о, 8-о или 17-о място, участва в състезанието за водаческото място в листата. При сегашната ситуация, в която местата в листите в двете основни партии бяха много дискутирани и подреждането остави много недоволни, това е покана за активиране на всички механизми за събиране на преференции. Пазарът за набиране на преференции от всички райони с “къщи за гости”, услужливи бащи и братя, е открит. Всеки с по 3000  или 6000 преференции от минали избори, вероятно участва в него. 

Ситуацията е още по-особена, заради решението на законодателя да промени бюлетината, като направи номерата за преференциите да започват от 101, вместо от 1. Лошата информационна кампания на ЦИК по въпроса и липсата на такава от партиите прави тази част от бюлетината да изглежда като талон за бинго за много хора. По този начин вероятно ще се прекъсне феномена 15/15. Но партиите трябва да знаят, че така се прекъсва и автоматичното даване на преференции за първия в листата. И ако водачите на листите от 2014 Сергей Станишев и Томислав Дончев имат по 100 000 преференции, то на 26 май Мария Габриел и Елена Йончева вероятно ще получат доста по-малко. Няма да е голяма изненада, ако на 27 май (или ден-два по-късно, когато ЦИК обяви окончателните резултати с преференциалното гласуване), се окаже, че водачите са изместени от 12-я, 13-я или 14-я в листата, чието име не сме чували, а много по-късно да започнем да разбираме за техните връзки с хора и райони с “къщи за гости”.

Това естествено би било унижение за водачите, останалите кандидати и партийните ръководства. Но най-вече, това би била злоупотреба с крехкия ни опит за малко повече демокрация. Контролирането на гласовете не може да мине без благосклонното отношение на партийните ръководства. И докато те не превърнат купуването и контролирането на гласовете на хората в червена линия, която никой не трябва да прекрачва, всеки опит за демокрация ще бъде заплашван от манипулация.