Article_top

Страните членки на ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време.

Това гласи решение на Съда на ЕС (СЕС).

Решението е взето в резултат на иск, предявен от испанския синдикат „Работнически комисии“ (Comisiones Obreras, или CCOO), предявявен пред Централен съд в страната.

Искът

Профсъюзът настоява испанският клон на германската Дойче банк да бъде осъден да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време. Според синдиката тази система би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд.

Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на ЕС и от Директивата за работното време.

От Дойче банк твърдят, че от практиката на Върховния съд в Мадрид следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Централният съд изразява съмнения относно съответствието с правото на ЕС на тълкуването на испанския закон от Върховния съд и пита в тази връзка СЕС. Съгласно представената пред базирания в Люксембург Съд на ЕС информация 53,7 на сто от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанското Министерство на трудовата заетост и социалната сигурност (МТЗСС) счита, че за да се установи дали е бил полаган извънреден труд, е необходимо да се знае с точност броят на нормално отработените часове.

Централният съд изтъква, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време. От друга страна, представителите на работниците са лишени от необходимите средства за проверка на спазването на приложимите в тази област норми.

Поради това испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в Директивата за работното време и в Директивата за безопасността и здравето на работниците на работното място.

Решението

Съдът в Люксембург постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата на основните права на ЕС, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, дадено й от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

СЕС изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Страните членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права. Работникът трябва да бъде считан за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Обективното и надеждно определяне на броя работни часове на ден и на седмица е от съществено значение, за да се установи дали максималната продължителност на седмичното работно време, включваща извънредния труд, и минималните междудневни и междуседмични почивки са били спазени. Затова Съдът счита, че национална правна уредба, която не предвижда задължението за използване на инструмент, позволяващ такова определяне, не гарантира полезното действие на правата, предоставени от Хартата и от Директивата за работното време. Такава правна уредба лишава както работодателите, така и работниците от възможността да проверят дали тези права са спазени.

Системата за измерване на работното време обаче предоставя на работниците особено ефикасно средство за лесен достъп до обективни и надеждни данни за действителната продължителност на положения труд. Това улеснява както доказването от страна на посочените работници на незачитане на правата им, така и контрола от страна на компетентните национални органи и съдилища за ефективното спазване на тези права.

За да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата на основните права на ЕС, страните членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размера на някои предприятия.

 

Страните членки на ЕС трябва да задължат работодателите да въведат система за измерване на продължителността на дневното работно време.

Това гласи решение на Съда на ЕС (СЕС).

Решението е взето в резултат на иск, предявен от испанския синдикат „Работнически комисии“ (Comisiones Obreras, или CCOO), предявявен пред Централен съд в страната.

Искът

Профсъюзът настоява испанският клон на германската Дойче банк да бъде осъден да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на нейния персонал дневно работно време. Според синдиката тази система би позволила да се проверява спазването на установеното работно време и изпълнението на предвиденото от националното законодателство задължение за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд.

Според CCOO задължението за въвеждане на такава система за регистриране произтича не само от националното законодателство, но и от Хартата на основните права на ЕС и от Директивата за работното време.

От Дойче банк твърдят, че от практиката на Върховния съд в Мадрид следва, че испанското право не предвижда такова общо задължение. Всъщност от тази съдебна практика следвало, че испанският закон предвижда, освен ако не е договорено друго, задължение единствено за водене на регистър за положения от работниците извънреден труд и за уведомяване в края на всеки месец на работниците и на техните представители за броя на положените часове извънреден труд.

Централният съд изразява съмнения относно съответствието с правото на ЕС на тълкуването на испанския закон от Върховния съд и пита в тази връзка СЕС. Съгласно представената пред базирания в Люксембург Съд на ЕС информация 53,7 на сто от положените часове извънреден труд в Испания не са регистрирани. Освен това испанското Министерство на трудовата заетост и социалната сигурност (МТЗСС) счита, че за да се установи дали е бил полаган извънреден труд, е необходимо да се знае с точност броят на нормално отработените часове.

Централният съд изтъква, че тълкуването на испанското право от Върховния съд на практика лишава, от една страна, работниците от съществени доказателствени средства за установяване на положения труд над максималната продължителност на работното време. От друга страна, представителите на работниците са лишени от необходимите средства за проверка на спазването на приложимите в тази област норми.

Поради това испанското право не е в състояние да гарантира ефективното спазване на задълженията, предвидени в Директивата за работното време и в Директивата за безопасността и здравето на работниците на работното място.

Решението

Съдът в Люксембург постановява, че тези директиви, разглеждани във връзка с Хартата на основните права на ЕС, не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, дадено й от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

СЕС изтъква важността на основното право на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на междудневна и междуседмична почивка, прогласено в Хартата и чието съдържание е уточнено с Директивата за работното време. Страните членки са длъжни да следят за това работниците действително да ползват предоставените им права. Работникът трябва да бъде считан за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да ограничава правата му.

Обективното и надеждно определяне на броя работни часове на ден и на седмица е от съществено значение, за да се установи дали максималната продължителност на седмичното работно време, включваща извънредния труд, и минималните междудневни и междуседмични почивки са били спазени. Затова Съдът счита, че национална правна уредба, която не предвижда задължението за използване на инструмент, позволяващ такова определяне, не гарантира полезното действие на правата, предоставени от Хартата и от Директивата за работното време. Такава правна уредба лишава както работодателите, така и работниците от възможността да проверят дали тези права са спазени.

Системата за измерване на работното време обаче предоставя на работниците особено ефикасно средство за лесен достъп до обективни и надеждни данни за действителната продължителност на положения труд. Това улеснява както доказването от страна на посочените работници на незачитане на правата им, така и контрола от страна на компетентните национални органи и съдилища за ефективното спазване на тези права.

За да се гарантира полезното действие на правата, предоставени от Директивата за работното време и от Хартата на основните права на ЕС, страните членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Държавите следва да определят конкретните правила за въвеждането на такава система, по-специално нейната форма, като вземат предвид евентуално особеностите на всеки съответен сектор на дейност и дори спецификите, по-конкретно размера на някои предприятия.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията