Article_top

Кристалина Георгиева е една от 14-те жени, които могат да заемат някой от висшите постове в ЕС, пише „Политико“.

Изданието я е включило в списък с представителки на нежния пол, оглавяван от германската канцлерка Ангела Меркел. В него също влизат литовската президентка Далия Грибаускайте, датската еврокомисарка Маргрете Вестагер, шефката на МВФ Кристин Лагард и други.

Шансовете на Кристалина Георгиева за някой от висшите постове в ЕС е 5 към 10 според „Политико“. Но изданието не уточнява коя от потенциалните кандидатки какъв пост ще заеме.

Публикацията идва само ден след съобщение на Блумбърг, че правителствените и държавните ръководители на ЕС обсъждат името на българката за председател на Еврокомисията. Идеята била дискутирана на срещата на върха на Съюза в румънския град Сибиу миналата седмица.

И никак не е случайно, че само за два дни името на Кристалина Георгиева се споменава в две публикации, при това на авторитетни издания, изтъкна пред Клуб Z източник, приближен до евроинституциите в Брюксел.

В момента Георгиева е изпълнителен директор на Световната банка. Тя бе член на две Еврокомисии в периода 2010-2016 г.

Кристалина Георгиева се ползва с голямо уважение в Брюксел, пише „Политико“. Тя има голям опит като еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и действията при кризи, а след това и като зам.-председател на ЕК, отговарящ за бюджета и човешките ресурси.

Предимствата на Кристалина Георгиева са, че е сред малцината налични кандидат от Източна Европа и е свързана с Европейската народна партия (ЕНП).

„ЕНП с жена кандидат е страхотен билет, но е необходим някой със статута на Георгиева, за да направи удара“, коментира дипломат от ЕС.

Миналата седмица председателят на Европейския съвет Доналд Туск обеща да се бори за географски, политически и полов баланс сред кандидатите за висшите постове в ЕС. Той обаче призна пред репортери, че равнопоставеност между половете трудно може да бъде постигната.

В момента на висша позиция в Съюза ма само една жена. Това е италианката Федерика Могерини – върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността. И повечето имена, спрягани за следващите Еврокомисия, Европейски съвет, Европарламент и за управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), са на мъже.

Но сега има масово осъзнаване на важността на нежния пол, изтъква Корина Хорст – зам.-директор на Германския фонд „Маршал“ в САЩ. Причина за това са кампании като #MeToo или масовите демонстрации срещу авторитарни режими по света. Но и жените трябва да бъдат по-настоятелни, тъй като евроинституциите, политическите партии и кампаниите все още не са се нагодили да отворят място за по-разнообразно представителство.

Кандидатките и техните шансове

1. Ангела Меркел – канцлер на Германия, шансове 5 на 10.

2. Далия Грибаускайте – бивш президент на Литва (7/10)

3. Маргрете Вестагер – Дания, еврокомисар по конкуренцията (6/10)

4. Кристалина Георгиева – България, изпълнителен директор на Светобвана банка (5/10)

5. Кристин Лагард – Франция, директор на МВФ (3/10)

6. Натали Лоазо – Франция, министър на европейските въпроси (7/10)

7. Мейред Макгинес – Ирландия, зам.-председател на парламента (6/10!

8. Хеле Торнинг-Шмид – Дания, бивш министър-председател (6/10)

9. Катарина Барли – Германия, министър на правосъдието и защитата на потребителите (7/10)

10. Вера Йоурова – Чехия, еврокомисар по правосъдието и равноправието на половете (9/10)

11. Беата Шидло – Полша,  бивш министър-председател (8/10)

12. Надя Калвиньо – Испания, министър на икономиката (6/10)

13. Мария Мануел Лайтао Маркеш – Португалия, министър на президентството и административното модернизиране (5/10)

14. Еникьо Дьори – Унгария, дългогодишен дипломат (4/10)

 

Кристалина Георгиева е една от 14-те жени, които могат да заемат някой от висшите постове в ЕС, пише „Политико“.

Изданието я е включило в списък с представителки на нежния пол, оглавяван от германската канцлерка Ангела Меркел. В него също влизат литовската президентка Далия Грибаускайте, датската еврокомисарка Маргрете Вестагер, шефката на МВФ Кристин Лагард и други.

Шансовете на Кристалина Георгиева за някой от висшите постове в ЕС е 5 към 10 според „Политико“. Но изданието не уточнява коя от потенциалните кандидатки какъв пост ще заеме.

Публикацията идва само ден след съобщение на Блумбърг, че правителствените и държавните ръководители на ЕС обсъждат името на българката за председател на Еврокомисията. Идеята била дискутирана на срещата на върха на Съюза в румънския град Сибиу миналата седмица.

И никак не е случайно, че само за два дни името на Кристалина Георгиева се споменава в две публикации, при това на авторитетни издания, изтъкна пред Клуб Z източник, приближен до евроинституциите в Брюксел.

В момента Георгиева е изпълнителен директор на Световната банка. Тя бе член на две Еврокомисии в периода 2010-2016 г.

Кристалина Георгиева се ползва с голямо уважение в Брюксел, пише „Политико“. Тя има голям опит като еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и действията при кризи, а след това и като зам.-председател на ЕК, отговарящ за бюджета и човешките ресурси.

Предимствата на Кристалина Георгиева са, че е сред малцината налични кандидат от Източна Европа и е свързана с Европейската народна партия (ЕНП).

„ЕНП с жена кандидат е страхотен билет, но е необходим някой със статута на Георгиева, за да направи удара“, коментира дипломат от ЕС.

Миналата седмица председателят на Европейския съвет Доналд Туск обеща да се бори за географски, политически и полов баланс сред кандидатите за висшите постове в ЕС. Той обаче призна пред репортери, че равнопоставеност между половете трудно може да бъде постигната.

В момента на висша позиция в Съюза ма само една жена. Това е италианката Федерика Могерини – върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността. И повечето имена, спрягани за следващите Еврокомисия, Европейски съвет, Европарламент и за управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), са на мъже.

Но сега има масово осъзнаване на важността на нежния пол, изтъква Корина Хорст – зам.-директор на Германския фонд „Маршал“ в САЩ. Причина за това са кампании като #MeToo или масовите демонстрации срещу авторитарни режими по света. Но и жените трябва да бъдат по-настоятелни, тъй като евроинституциите, политическите партии и кампаниите все още не са се нагодили да отворят място за по-разнообразно представителство.

Кандидатките и техните шансове

1. Ангела Меркел – канцлер на Германия, шансове 5 на 10.

2. Далия Грибаускайте – бивш президент на Литва (7/10)

3. Маргрете Вестагер – Дания, еврокомисар по конкуренцията (6/10)

4. Кристалина Георгиева – България, изпълнителен директор на Светобвана банка (5/10)

5. Кристин Лагард – Франция, директор на МВФ (3/10)

6. Натали Лоазо – Франция, министър на европейските въпроси (7/10)

7. Мейред Макгинес – Ирландия, зам.-председател на парламента (6/10!

8. Хеле Торнинг-Шмид – Дания, бивш министър-председател (6/10)

9. Катарина Барли – Германия, министър на правосъдието и защитата на потребителите (7/10)

10. Вера Йоурова – Чехия, еврокомисар по правосъдието и равноправието на половете (9/10)

11. Беата Шидло – Полша,  бивш министър-председател (8/10)

12. Надя Калвиньо – Испания, министър на икономиката (6/10)

13. Мария Мануел Лайтао Маркеш – Португалия, министър на президентството и административното модернизиране (5/10)

14. Еникьо Дьори – Унгария, дългогодишен дипломат (4/10)

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията