Един от основните аргументи на защитниците на Паметника на Съветската армия в София е този, че подобни паметници има и в други държави. Любим пример е Виена, тъй като Австрия не бе част от т.нар. източен блок преди 1989 г.

Между двата паметника действително има някои прилики. Наскоро бе съобщено, че паметникът във Виена вече е под постоянно видеонаблюдение. Полицията е разположила охранителни камери заради вандалски прояви около него. За подобна охрана нееднократно е настоявало руското посолство. Австрия е задължена по силата на подписан през 1955 г. договор, да опазва възможно най-добре монумента.

Паметникът на Съветската армия в София също често е обект на подобни прояви. И руското посолство у нас също не пропуска да протестира. Наскоро от МВР съобщиха, че паметникът ще се охранява от автопатрул, при възможност от пеши патрул, както и чрез видеонаблюдение.

Приликите между двата паметника свършват тук. Паметникът във Виена е издигнат в знак на почит към 20-те хиляди съветски войници, загинали през април 1945 г. в битката за Виена. Виенската настъпателна операция е операция на войските на Втори украински фронт с командващ Родион Малиновски и Трети украински фронт с командващ Фьодор Толбухин. Тя се провежда в периода 16 март-15 април 1945 година до овладяването на Виена. На път към столицата на Австрия е разгромена 6-та СС танкова армия. На 13 април 1945 година Виена е превзета. Това е станало с помощта и на български войски, които при т. нар. Чаковецка операция осигуряват южния фланг на 3-ти Украински фронт при провеждането на Виенската операция.

В България историята, както е известно, е доста по-различна. Съветската армия не е воювала за София. Напротив, тя окупира България за два дни без да срещне съпротива. Има и още една много съществена разлика. Съветската армия е освободила Австрия, след което си е отишла. Докато в България, след като я окупира, тя се застоя 45 години. Както е известно нашата страна бе част от плячката на Сталин след Втората световна война и остана в това незавидно положение до 1989 г. Накратко - аргументите в полза на това, че паметникът на съветската армия в София трябва да бъде демонтиран са твърде много и те няма как да бъдат пренебрегнати лесно.