Европа трябва да бъде единна срещу Путин и Тръмп, заяви кандидатът на социалистите за следващ председател на Еврокомисията Франс Тимерманс.

На същото мнение бе и десноцентристкият кандидат Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП). Той обаче спомена само американския президент, но не и руския.

Всичко това се случи снощи на последните дебати преди европейските избори. Те се проведоха в Европарламента и бяха посветени на евровизията. Не става дума за известния телевизионен музикален конкурс, а за визията за бъдещето на Европа.

В дебатите участваха шестима кандидати да оглавят следващата Еврокомисия. Освен Вебер и Тимерманс в ЕП бяха белгиецът Нико Куе (Партия на европейската левица), германката Ска Келер – „Зелените“/Европейски свободен алианс), чехът Ян Захрадил (Европейски консерватори и реформисти) и датчанката Маргрете Вестагер (Алианс на либералите и демократите в Европа).

Една от главните обсъждани теми бе външната политика в свят, доминиран от Китай и САЩ, и противоречията по въпроси като „Северен поток 2“ и споразумението с Иран. Кандидатите бяха попитани дали в името на сделка с Доналд Тръмп и за да не претърпи европейската икономика щети, те са готови да отворят европейските пазари за американски земеделски продукти, включително генномодифицирани.

В приоритет обаче се превърна политиката. Най-яростен бе Франс Тимерманс – първият зам.-председател на Еврокомисията. Той намеси и Русия.

„Ако сме обединени, ще се справим с Китай и САЩ. Но ако има лидери в Европа, които са първи приятели на Владимир Путин и постоянно искат от него пари, а след това отиват на аудиенция при Доналд Тръмп, който иска да разбие ЕС, как да създадем тогава единство? Трябва да разберем какво е заложено на карта. За първи път в нашата история има американски президент, който смята, че е в негов интерес да има една разделена свободна Европа. Това е опасно за нас. Ако сме разделени, няма да можем да защитим своите ценности по света. Трябва да убедим онези сили, които смятат, че Путин им е най-добрият им приятел – от Фараж до Салвини и Щрахе. Всички тези лица трябва да разберат, че не защитават европейските граждани. Трябва да бъдем единни и твърди пред Тръмп и Путин. Ако не го правим, те ще поръчват съдържанието на музиката и самата музика“, каза холандският комисар.

(Матео Салвини и Хайнц-Кристиан Щрахе са крайнодесни вицепремиери в коалиционни правителства съответно в Италия и Австрия. А Найджъл Фараж бе начело на кампанията за излизането на Великобритания от ЕС.)

Макар и десноцентрист, Вебер бе по-мек от главния си съперник.

„Невинаги можем да казваме „не“ на Тръмп. Имаме общи ценности, те са наши приятели. Но това, което се случва в Белия дом, не е нашата политика. На Тръмп бих казал: „Нека направим търговска сделка, но при партньорство.“ Ако той ни принуждава, трябва да се изправим и да действаме. Единството и силата на Европа са задължителни“, смята германският евродепутат.

Според него обаче въпросът трябва да бъде обсъден. И процесът на вземане на решение да бъде с мнозинство, а не с единодушие.

Ска Келер бе категорична, че няма да позволи вноса на генномодифицирани храни от САЩ. Същевременно тя разкритикува страните членки от ЕС, че изпращат оръжия на диктатури, които прогонват хора от работните им места. Диктаторите трябва да бъдат спрени от това да влагат пари в европейските банки.

Нико Куе смята, че споразуменията за свободна търговия, които ЕС сключва, го отслабват. Причината е, че Европа не е в състояние да наложи на партньорите си екологични и социални норми.

Според Ян Захрадил трябва да се водят преговори със САЩ, защото трансатлантическият пазар е отлична възможност. Сключеното наскоро споразумение с Япония също е голям успех. Икономическото бъдеще е в Азия и там трябва да има повече споразумения, убеден е чешкият кандидат.

Маргрете Вестагер изрази мнение, че трябва да се търгува на базата на обема. Старата концепция за свободна търговия вече не се използва. И е много важно как се третират животните и човешките права например.

За климатичните промени

Този въпрос предизвика най-големите спорове между кандидатите. Те бяха попитани готови ли са да направят жертви и да закрият работни места в сфери, като например въгледобива, и кое за тях е по-важно – околната среда или хората да имат работа.

Маргрете Вестагер призна, че има риск. Но изтъкна, че могат да се създадат милиони работни места чрез високоскоростни жп линии, за да ползват хората влакове вместо самолети.

Ска Келер има намерение да сложи край на субсидиите за тези отрасли, които смята за вредни. Според нея не трябва да се използват милиарди евро за погрешни цели. Но е необходимо създаването на съобразени с екологията технологии.

Неприемливо е да няма данък върху керосина и въглеродния диоксид, смята Франс Тимерманс. Приходите от тях могат да се върнат при хората и например жилищата им да станат устойчиви.

Ян Захрадил заяви, че всичко е постижимо с нови технологии. Но това трябва да стане по един устойчив начин и реалистичен график.

„Субсидиите за селското стопанство трябва да са повече ориентирани към околната среда – не към производството, а към екологичното земеделие“, изтъкна чешкият консерватор.

Нико Куе не е съгласен с твърденията, че няма пари за екология. Той попита как така са намерили 3 милиарда евро за спасяването на банките преди време.

Манфред Вебер смята, че трябва да бъде постигнат въглеродно неутрален ЕС. И неговата ЕНП особено държи на тази цел.

„Как обаче да постигнем това? Има нужда от дебати. Не приемам губещите да бъдат пенсионерите и работещите в автомобилната промишленост. Има вълнения в селските райони. Трябва да го направим така, че да не навредим на никого“, каза баварският християндемократ.

„Ще пострадаме всички ние, ако не предприемем нищо“, репликира го Тимерманс.

Вебер отвърна, че вярва в иновациите, а не в санкциите, които мнозина искат да се налагат срещу замърсителите на въздуха.

За данъците на корпорациите

Тази тема бе също сред най-чувствителните. След преглед на въпроси в социалните мрежи модераторите съобщиха, че хората се интересуват защо международните корпорации плащат само символични данъци, под 5 на сто, а обикновените граждани - между 20 и 40 на сто. Европейците се вълнуват също кои страни от ЕС са сега данъчни убежища и как кандидат-председателите на Еврокомисията ще променят тяхното поведение.

И тук Маргрете Вестагер навлезе в свои води. Датчанката е еврокомисар по конкуренцията и на няколко пъти глоби световни гиганти за различни провинения.

„Дружества като „Епъл“ заплащат под 0,5 на сто данък. Вече има промени в облагането в Ирландия, Холандия, Люксембург, Малта и Кипър. Но трябва да се наложи и облагане на цифровия сектор. Много компании в него не плащат данъци. Трябва да се предвиди и долна граница за ставката на корпоративния данък. Също така трябва да стимулираме и компании, които си плащат съвестно“, заяви Вестагер.

Франс Тимерманс предложи 18 на сто като минимална ставка за корпоративния данък.

„Държавите могат да наложат по-висока, но не и по-ниска ставка. Питам „Амазон“ - кога ще си платите данъците? Сегашната система не е от полза на нито една икономика“, каза зам.-председателят на ЕК.

Ян Захрадил е против общоевропейски данък, тъй като ЕС не е държава, макар на някои да им се иска да се превърне в такава. Но е необходимо да се санкционира укриването на данъци.

Точно обратното мнение изрази Нико Куе. Той е убеден, че Европа трябва да се меси в данъчото облагане. Белгиецът припомни, че отдавна се водят разговори за хармонизиране на данъците и премахване на фискалния дъмпинг.

А Манфред Вебер сподели, че се е гордеел, когато Еврокомисията решила да предприеме действия срещу Ирландия, когато там масово са се укривали данъци.

За миграцията

Това е проблемът, който най-много тревожи европейците, обявиха модераторите на дебатите. Участниците бяха попитани как биха решили този проблем.

Ян Захрадил никога не би повторил грешката на сегашната Еврокомисия с квотите. Те само задълбочили разделението между Изтока и Запада.

„Трябва да зачитаме правата на суверенните държави и националните парламенти. Те решават дали да дават убежище, временно или постоянно пребиваване или гражданство. Трябва да сложим край на незаконния трафик. И да изградим регистрационно-приемателни центрове извън ЕС“, призова кандидатът на консерваторите.

Манфред Вебер изрази мнението на ЕНП, че държавите, а не трафикантите трябва да решат кой да се установи на тяхна територия. И затова служителите на "Фронтекс" ще бъдат увеличени с 10 000.

Нико Куе припомни, че самият той е емигрант. Напуснал е като дете родната си Испания заедно с баща си, по професия миньор, и пристигнали без документи в Белгия.

„За нас миграцията е шанс и аз съм пример за този шанс. Да дадем шанс на хората, които не могат да развият възможностите си в своите страни. Мигрантите могат да допринесат за по-млада Европа“, заяви Куе.

Маргрете Вестагер е убедена, че ще продължим да бъдем свидетели на миграция. Тя е свързана днес с климатичните промени и с икономическите условия.

„Но трябва да я управляваме, да я превърнем в законна. Не можем да не знаем защо пристигат при нас и къде отиват. Трябва заедно да подобрим системата“, посочи еврокомисарката по конкуренцията.

„Всеки път когато някой загине в Средиземно море, Европа губи част от идентичността и ценностите си“, каза развълнуван Франс Тимерманс.

Холандецът призова Европа да се погрижи за тези хора:

„Не можем да санкционираме рибарите, които спасяват хора в открито море. Но именно това прави правителството в Италия. Трябва ни план „Маршал“ за Африка.“

Според Ска Келер е недопустимо бежанците, пристигащи с лодки, да бъдат препращани към Либия, където се води война и няма брегова охрана.

За засилващия се евроскептицизъм

Главна причина е национализмът, е мнението на Ска Келер. Не трябва да се дава порстранство за действие на такива групи. В Австрия например ЕНП си сътрудничи с националисти. Не е решен проблемът и с унгарския премиер Виктор Орбан.

Тимерманс призна, че мнозина от тези, които преди са гласували за Партията на европейските социалисти (ПЕС), сега подкрепят националистически и дори екстремистки партии.

„Разочаровани са. Вижте какъв е ефектът на "Брекзит" – той прилича на „Игра на тронове“ на стероиди. Носим колективна отговорност да привлечем обратно гражданите“, каза той.

Нико Куе вижда причината в политиката на строги икономии, която е агресия срещу страните от Южна Европа:

„Всички знаем какво правят фашистите в Унгария, Австрия и другаде. Или ще държим на законите на пазара, или на гражданите и техните проблеми.“

Вебер насочи темата към върховенството на закона. И каза, че могат да бъдат налагани финансови санкции на страните, които не го спазват.

А Захрадил съзря умора от безкрайната евроинтеграция. Хората имат чувството, че Европа се меси във всекидневието им, застрашава традиционния им начин на живот.

„Аз съм за интеграцията, но искам Европа, която прави по-малко, но по-добре“, изтъкна той.

И даде за пример своята страна. 90 на сто от чехите искат да останат в ЕС. Но 70 на сто от тях не искат еврото. Изводът е, че очевидно има мнозинство, което харесва ЕС, но не харесва всичко в него. И затова трябва баланс между европейското и националното ниво.

Кандидат за шеф на ЕК се оказа в затвора

След края на дебатите се разбра, че на тях е искал да присъства и още един кандидат за шеф на Еврокомисията. Той обаче се намира в затвора. Става дума за Ориол Жункерас – един от сепаратистките лидери на Каталуня.

Жункерас е транснационален кандидат на Европейския свободен алианс (ЕСА). Той е в затвора в Испания по обвинения в сепаратистка дейност. Франс Тимерманс бе помолен от журналист да коментира отсъствието му.

„Когато искаш да промениш една страна, трябва да го правиш в рамките на конституцията, а не да я нарушаваш. Ако не, има последствия. Испанците избраха Педро Санчес, който е за диалог със сепаратистите, но само в рамките на конституцията“, отсече холандският еврокомисар.