Вече изтървахме началото на тенденцията на "политика без политики". Допреди няколко години компроматът беше помощен инструмент на аргументите в публичните дебати. Днес без компромат не се прави "политика".

С умиление си спомняме как преди повече от десетилетие от парламентарната трибуна Иван Костов и Румен Овчаров си разменяха учебници по висша математика в дебатите около бюджета на държавата. Един спор, който днес изглежда като елегантна фехтовка в сравнение с „калните борби“ на днешните политически фигури в парламента. Днешните политически дебати кънтят:

"Ах, мари калисперо, мари кучко, мари обеснице!" (по Райко Алексиев)

Агресивната посредственост в политиката изведе с едни гърди напред личности, които определят себе си за политици, а всъщност са обикновени брокери за политическо влияние. Класическото разбиране да правиш политика – т.е. да търсиш решения на обществени проблеми чрез публичен консенсус, се изроди в дребнави лични нападки, сексизъм и добре обмислени кампании за очерняне на противника.

Не само по избори, калните войни изместиха и най-зрелищните турски сериали. Масовата публика дотолкова се алкохолизира и привикна на агресивното и цинично говорене (дебелашките скечове в "Шоуто на Слави" действат като опиат за угнетената душа на суверена), че без него няма кой да те чуе. Дори и един бутиков политик от дясното си позволи да изрече "бай х*й" на глас, за да чуе някой какво иска да каже.  

В тази игра на "мръсни уста" се вкарват в употреба не само "медии бухалки" (играчките на издателя Фантомас – не френският пародиен герой, а кандидатът за евродепутат - са азбучен пример за това).

"Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, "да му е...". Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват", възмущаваше през 2013 г. културата на Вежди Рашидов (ако не вярвате, една кафява медия му пусна запис, гугъл забавя, но не забравя).

Има и "хора бухалки" – авторът на "Шайката" не е рядък екзотичен екземпляр, а куче пазач, което всеки образцов политически дом трябва да притежава. Вече всички ги знаем и затова превключваме канала на телевизора с облекчение. 

Изпаднали сме в много тежко депресивно състояние. И за да излезем от него, може би е необходимо да повтаряме на глас, че всичко това, което ни се предлага като политика, не е политика. А зрелище, в което избирателите са безпомощни да реагират - като зрители пред телевизор. Те могат само и единствено да превключат канала или да загасят апарата, но не могат по никакъв начин да променят сюжета.

Сюжетът е депресиращ - оставките на министри, главният прокурор се сеща в последните дни на своя 7-годишен мандат да проверява офшорки на политици зад граница, в България имаме кандидат за евродепутат, когото никой не е виждал на публично място близо две години. 

И в разгара на кампанията за Европейски парламент депутати на ВМРО решиха да променят Изборния кодекс, защото се видяха жертва на обиди и клевети. И поискаха затвор до 4 години и глоба от 10 до 15 хиляди лева за политици, които клеветят или обиждат свои опоненти. Наказанията да важат за народни представители, министри, евродепутати, еврокомисари, както и за председатели и зам.-председатели на партии. Да, определено е време мръсните уста в политиката да бъдат отрезвени. Но... не прилича ли и това на зрелище? 

Едни политици решиха как ще защитят себе си от други политици. Този проектозакон е по-скоро  закана – та нали, ако се приеме, държавата ще осъмне с цяла парламентарна група политзатворници...

Какво да правим обаче, когато мръсните уста на политиците обиждат гражданите? Всеобщото омерзение създаде най-голямата партия на негласуващите в България и това става все по-опасно дори и за националната сигурност. Когато политиците спасяват само себе си, как ние да спасим себе си?   

Бойкот на мръсните уста на изборите, бойкот на медиите бухалки всеки ден.