Въпросите задава прокурор от Специализираната прокуратура Наталия Станчева, разпитваният е Лъчезар Борисов - действащ зам.-министър на икономиката:

Прокурор: Защо именно през декември е осъществена сделката (за продажба на миноритарния пакет акции на електроразпределителното дружество ЕВН)?

Зам.-министър: Ами предполагам, защото само ЕВН бяха готови и затова - да може този дивидент да влезе в държавния бюджет още следващата година. Иначе се отива на по-другата.

Прокурор: Кое налага да влезе този дивидент в държавния бюджет?

Зам.-министър: Не знам кое – финансовото състояние...

Прокурор: На кое финансовото състояние?

Зам.-министър: На държавата.

Така продължи днес поредното заседание по делото срещу бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, бизнесмена и издател Иво Прокопиев и др. Най-"интересният" от поредната призована върволица свидетели бе именно зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, който по време на раздържавяването при първото правителство на Бойко Борисов е бил и председател на съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК).

Днес Борисов обясняваше общоизвестни факти, чути досега от десетки други свидетели по делото - че в началото на световната криза в изпълнение на антикризисна програма не с друго, а с постановление на Министерския съвет се решава да се разпродават държавните миноритарни дялове повсеместно (съвсем не само за ЕВН) и парите да се апортират в Държавната консолидационна компания (гръбнакът на обвинението срещу Симеон Дянков е, че ги е "сложил" там, а не в Сребърния фонд, а пък на среща на тристранката Иво Прокопиев му става подбудител - като предложил това чрез свое изказване. Трайчо Трайков е обвинен в безстопанственост - че допуснал сделката, б.р.).

После ДКК - създадена именно да управлява такива пари от приватизации и да ги предава на бюджета - ги вкарва именно там на 100%, дори плюс изкараните междувременно от влагането им лихви. Прокурорите се интересуваха къде ги е държала на влог ДКК междувременно...

"Беше един период, в който трябваше да се предприемат няколки мерки – някои доста непопулярни... Доста от дружествата даваха своите вноски като дивидент в подкрепа на бюджета", поясни простичко Борисов.

Въпроси му бяха задавани за факти, които могат да се проверят и в интернет: за решението на правителството, за това Агенцията по приватизация ли извършва приватизацията, дори за това кой от кога и до кога е бил изпълнителен директор на ДКК (като например се питаше "малко или много" е бил шеф един друг човек - Рашко Тачев).

Зам.-министърът за пореден път повтори, че е имало среща и с трите ЕРП, но са раздържавени дяловете на ЕВН първи, защото те са били готови, променили са с желание за съдействие устава на дружеството си, така че въпросният държавен (дотогава) дял да може да бъде листван на борсата. От ЧЕЗ се обявили против, а от Е-ОН формално били "за", но умишлено протакали, защото тогава били в процес на продажба (днешното "Енерго про").

И той, както и предишни свидетели, обяви, че от миноритарните си дялове за целия период от 2004-2011 г. държавата иначе не е получавала почти никакъв дивидент.

Проблясък днес бе, че все пак накрая се чу името на тогавашния заместник-министър на Дянков - Владислав Горанов. А именно - че някои от срещите за въпросната инкриминирана приватизация са се провеждали при него или с негово участие. Защото например на минало съдебно заседание настоящият министър на икономиката - а тогава шеф на Агенцията по приватизация - Емил Караниколов успя часове наред да говори, като виртуозно заобикаляше споменаването на това име (естествено и Караниколовв, и Горанов не са сред обвиняемите по делото).

Та, Горанов поне бе споменат - че именно в неговия кабинет се е дискутирало, че по този начин бюджетът може да бъде подкрепен, ако средствата от приватизация постъпят в него под формата на дивидент.

Днес имаше и други знаменателни диалози със зам.-министъра на икономиката:

Прокурор: Какво значение има кой ще получи този дивидент и какъв е ефектът?

Зам.-министър: Ефектът е, че средствата постъпват в бюджета директно и най-вероятно могат да се разходват - защото това беше период на криза и на финансов недостиг.

Прокурор: А в коя част на бюджета постъпват?

Зам-.министъър: Е, не съм експерт по финанси - не мога да кажа.

Показателно е, че свидетелят е толкова "важен" за разкриването на обективната истина, че адвокатите на Дянков - Димитър Марковски, и на Прокопиев - Ина Лулчева, изобщо ги... нямаше.

А процесуалният ден продължава с разпити на още петима души - от Българската фондова борса, айти експерти, консултанти и т.н.

Разбира се, ако човек е безпочвено мнителен и притеснителен, би могъл да допусне, че единствената цел на безкрайните подобни списъци с безсмислени и нерелевантни свидетели е една - да се тупа топката в подобни дела години наред. През които субектите им да бъдат обект на запори и пропуснати ползи (например на много места има изискване да не си разследван или подсъдим), да ги мачка синхронизирано медийната "кафява машина" и да търпят огромни финансови и имиджови щети, докато накрая неминуемо осъдят прокуратурата...

Но ние не сме такива и не може дори да си го помислим.