Някои управляващи органи в България класифицирали неправилно специфични рискове от измама с пари от кохезионните фондове на ЕС.

Това се казва в огласен днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Той обхваща периода 2013-2017 г. и е посветен на борбата с измамите при изразходването на средства по политиката на Съюза за сближаване. Докладът идва на фона на скандалите у нас за "усвоени" като частни къщи за гости, финансирани от фондовете.

За целта екипи на ЕСП посетили 7 страни членки. Това са България, Румъния, Унгария, Латвия, Гърция, Франция и Испания.

Рисковете у нас, за които става дума, били погешно оценени като ниски. И по тази причина към тях не били приложени допълнителни процедури за контрол. Всичко това било установено от българския одитен орган още преди посещението на екипа на ЕСП.

В документа не се цитират конкретни примери в отделни държави. Той цели да даде картина от цяла Европа. От ЕСП проверили дали управляващите органи в посетените страни са изпълнили адекватно задълженията си на всеки етап от процеса на борбата с измамите – от засичането и предотвратяването им до отговора на тях.

Макар страните членки на ЕС да са направили някои подобрения в оценката на рисковете и предотвратяването на измамите, продължават да съществуват редица слабости в усилията за справянето с явлението в сферата на разходите по политиката на сближаване. Това важи с особена сила за засичането на измамите. Има недостатъци и в отчитането и ответните мерки от страна на властите.

60 на сто от одитираните в България случаи са били отхвърлени или прекратени от прокуратурата, се изтъква още в доклада. Както местната координационна служба за борба с измамите (АФКОС), така и управителните органи не извършват систематично анализ на причините за отказа.

Кохезионната политика на ЕС възлиза на една трета от бюджета. Отговорност на страните членки е да засичат и предотвратятват измамите, както и да гарантират връщането на сумите.

Комисията и страните членки на ЕС установили над 4000 нередности, потенциално свързани с измами, продължава докладът. Финансовата подкрепата на ЕС, засегната от тези нередности, възлиза на близо 1,5 милиарда евро. 72 на сто от тези пари са свързани с политиката на сближаване на ЕС.

Заключения

• Обикновено управляващите органи нямат изрична политика за борба с измамите.

• Тези органи системно оценяват рисковете от измами, но този процес може още да се подобри.

• Управляващите органи не докладват в достатъчна степен случаите на измама за докладите за защита на финансовите интереси и не ги изпращат на разследващите органи и прокуратурата.

• Борбата с измамите е отслабена поради недостатъчното определение на функциите на АФКОС и слабата координация между органите на държавите членки.

Препоръки

• Разработване на официални стратегии и политики за борба с измамите, засягащи средствата от ЕС.

• Да се направи по-надежден процесът на оценяване на риска от измами, като се включат подходящи външни участници в него.

• Подобряване на мерките за разкриване на измами чрез все по-широко използване на инструменти за анализ на данни и насърчаване на употребата на други „активни“ методи за борба с измамите.

• Наблюдение на механизмите за ответни действия при измами, за да се гарантира последователното им прилагане.

• Засилване и доразвиване на функцията на службите АФКОС с цел подобряване на координацията.

България – отличник в процента на измамите

Същевременно от доклада става ясно, че България е отличник в сферата на измамите, разкрити и докладвани като процент от средствата по политиката на сближаване. Става дума обаче за сумите, получени в отстраните членки в програмния период 2007-2013 г.

В България този процент е едва 0,22 (виж таблицата). Докато общият за ЕС е 0,44.

Нулев е процентът в 4 държави – Люксембург, Финландия, Ирландия и Швеция. На опашката е Словакия с 2,13%.