Article_top

Някои обстоятелства налагат да се промени прозвището на Делян Пеевски. „Кой?“ поостаря, а Корпулентния така и не можа да се наложи масово. Колебая се между две нови имена – Необятния и Необозримия. След кратък размисъл избирам Необозримия като по-подходящо – Делян Пеевски е не само необятен, но и труден за зърване. Затова – Необозримия.

За последен път Делян Пеевски е зърнат на работното си място  на 19 април 2017 година на първия работен ден на 44-то Народно събрание. Това обаче не е пречка той да получава заплата. Така на Необозримия е начислена работна заплата за две години и един месец срещу един работен ден з залата. И не само в залата, Пеевски е член на две парламентарни комисии – по икономическа политика и по земеделие, но и там не е зърван. Направо е липсващ като гост в къщи за гости.

Всъщност сигурни ли сме, че този човек съществува? Защото той няма и адрес. Не се знае къде живее. Според едни в хотел „Берлин“, според други в дубайския избирателен район, а според трети в самолети, пътуващи между Близкия Изток и Виена. Ако се вярва на легендите има хора, които са го виждали през последната половин година, но не и в България. А законът изисква всеки кандидат за депутат в европейския парламент да е живял поне през последните шест месеца в страната или в страна от Европейския съюз. Делян Пеевски може би отговаря на това изискване, но къде е той, за да го попитаме?

И Доган ходеше на работа в парламента пунктирано, но Пеевски го удари в земята, ученикът надмина учителя. Преди години питах на една пресконференция Доган защо не ходи на работа и той ми отговори, че нямам право да питам, защото не съм гласувала за него. Вие, мили ми хора, които сте гласували за Делян Пеевски, защо не го попитате, ами го пращате на още по-високо място, на което да не ходи на работа за още по-голяма заплата? И дано да го пратите наистина – тогава вече наистина ще имаме принос в европарламента – никой до този момент няма да е виждал толкова грандиозна наглост.

Редута

 

Някои обстоятелства налагат да се промени прозвището на Делян Пеевски. „Кой?“ поостаря, а Корпулентния така и не можа да се наложи масово. Колебая се между две нови имена – Необятния и Необозримия. След кратък размисъл избирам Необозримия като по-подходящо – Делян Пеевски е не само необятен, но и труден за зърване. Затова – Необозримия.

За последен път Делян Пеевски е зърнат на работното си място  на 19 април 2017 година на първия работен ден на 44-то Народно събрание. Това обаче не е пречка той да получава заплата. Така на Необозримия е начислена работна заплата за две години и един месец срещу един работен ден з залата. И не само в залата, Пеевски е член на две парламентарни комисии – по икономическа политика и по земеделие, но и там не е зърван. Направо е липсващ като гост в къщи за гости.

Всъщност сигурни ли сме, че този човек съществува? Защото той няма и адрес. Не се знае къде живее. Според едни в хотел „Берлин“, според други в дубайския избирателен район, а според трети в самолети, пътуващи между Близкия Изток и Виена. Ако се вярва на легендите има хора, които са го виждали през последната половин година, но не и в България. А законът изисква всеки кандидат за депутат в европейския парламент да е живял поне през последните шест месеца в страната или в страна от Европейския съюз. Делян Пеевски може би отговаря на това изискване, но къде е той, за да го попитаме?

И Доган ходеше на работа в парламента пунктирано, но Пеевски го удари в земята, ученикът надмина учителя. Преди години питах на една пресконференция Доган защо не ходи на работа и той ми отговори, че нямам право да питам, защото не съм гласувала за него. Вие, мили ми хора, които сте гласували за Делян Пеевски, защо не го попитате, ами го пращате на още по-високо място, на което да не ходи на работа за още по-голяма заплата? И дано да го пратите наистина – тогава вече наистина ще имаме принос в европарламента – никой до този момент няма да е виждал толкова грандиозна наглост.

Редута

Коментари

Защото тези които гласуват за Пеевски не се възхищават

на обикновената гражданска почтеност, а на големия тарикатлък. Или ако не се възхищават, то се отнасят към него като към порождение на сляпата съдба, на фатума, който винаги се оказва крайният виновник за нашите несгоди. Никога нашата глупост.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?