Броят на престъпленията намалява във времето, но все още остава ниска разкриваемостта. Това става ясно от доклада за дейността на прокуратурата за 2018 г.  Едва 46% от регистрираните престъпления за 2018 г. са разкрити. И докато броят на регистрираните престъпления зависи както от нивото на престъпността, така и от активното сезиране на органите (полиция и прокуратура) от страна на гражданите, то данните за разкриваемостта са пряко отражение на дейността на прокуратурата.

Намаляване на броя регистрирани престъпления се наблюдава във всички групи, като най-голямо е понижението при престъпленията против собствеността (12,3% в сравнение с 2017 г.), въпреки че те остават с най-голям дял, и икономическите престъпления (намаление с 9,4%). Причините вероятно могат да се търсят в подобряване на индикаторите за социално неравенство и бедност.

Количеството преписки намалява с 42 хиляди през разглеждания период, а броят досъдебни производства – с около 9 хиляди. Това се дължи до известна степен на по-малкия брой регистрирани престъпления, въпреки че степента, с която преписките намаляват, е много по-висока от намалението на броя на регистрираните престъпления. Ръст бележат единствено участията на прокуратурата в съдебните заседания (с близо 10 хиляди за разглеждания период), като причината за това вероятно е разширяването и усложняването на съдебната практика.

Докладът на прокуратурата отбелязва и нещо интересно - „Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като образуваните по тях дела съставляват едва 1.7% (2%; 1.1%) от всички образувани досъдебни производства“. Това означава слаб резултат от работата на държавните институции с правомощия да сезират прокуратурата, независимо от разширяването на законовите им правомощия (например КПКОНПИ).

По данни на прокуратурата се наблюдава много нисък дял на внесените в съда актове – 30 499 бр. за 2018 г. или 18%, като той спада от 19,5% през 2017 г. Това означава, че от всички наблюдавани актове по-малко от една пета стигат до съда. Този дял се различава значително между окръжните и районните прокуратури – в окръжните средният дял на внесени в съда актове на един прокурор е 5,3 бр., докато в районните – 36,4 бр. И двете групи бележат спад в дела на внесени в съда актове. Разликите между броя внесени актове са отражение както на разликите в натовареността на окръжните и районните прокурори, така и на големите териториални различия между отделните прокуратури.

За 2018 г. се наблюдава лека промяна в структурата на внесените в съда актове – намалява делът на обвинителните актове за сметка на споразуменията и постановленията с предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съгласно чл. 78а от Наказателния кодекс. Това е положителна тенденция и бележи преминаването към по-ефективни начини за разрешаване на споровете. Остава да се види доколко е трайна.

В доклада си главният прокурор отбелязва, че повечето показатели за съдебната фаза бележат подобряване – висок дял на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, намаляващ брой върнати дела на прокурор и нисък дял оправдани лица. Въпреки това над една трета от върнатите дела (38,7% за 2018 г.) са върнати поради допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, а още 32% от делата са върнати на прокурор поради констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт. Това говори за необходимост от по-сериозен качествен контрол над работата на прокуратурата.

Особен интерес представляват делата по престъпления от особен обществен интерес – това са дела за организирана престъпност; корупция; престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС; изпиране на пари; данъчни и други финансови престъпления; незаконен трафик на хора и наркотици. От данните за тях се вижда, че нарасналият брой наблюдавани дела (увеличение с 10,7% за 2018 г.) не води до повече внесени в съда прокурорски актове (намаление с 1,5%), нито до повече осъдени лица (намаление с 4,1%). Следва да се има предвид, че прокуратурата дава разумни предложения за корекции в концепцията за  корупционните престъпления, които вероятно биха довели до повишаване на резултатите от работата й.

Институт за пазарна икономика