24 май е не само ден на славянската писменост и българската просвета, но и празник на българското книжовно слово. Това е причината през изминалите няколко години редом със статиите, които хвалят делото на светите братя Кирил и Методий, да се публикуват различни класации, показващи състоянието на съвременната българска художествена проза.

Често тези селекции включват разнообразни автори – от литературни класици като Иван Вазов до съвременни български писатели. Това е причината те да се възприемат като коректив за състоянието на съвременното българско книгоиздаване и съвременната художествена проза. До каква степен обаче тези селекции могат да се възприемат като достоверен източник на информация?  

Класациите за най-продавани книги – инструкции за четене между редовете

Съвременните селекции за най-продавани книги често трябва да бъдат придружени с инструкции за четене. Причината за това е, че голяма част от тях се правят от самите издателства. Това неизбежно води до реклама на тяхната собствена издателска продукция и умишлено пренебрежение към изданията на конкурентните издателства. Най-ярък пример в това отношение са селекциите на „Сиела” и „Хермес”. Въпреки че в тези класации присъстват произведения, издадени и от други издателски къщи, винаги преобладават изданията на самите издателства. Те се описват като произведения с най-големи продажби, които предизвикват масов читателски интерес. Това е скрита реклама и съзнателно подвеждане на читателската аудитория. 

Това е причината през изминалите години големите книжарски вериги да излязат със своя алтернатива на класациите за най-продавани книги. В тях се отчитат продажбите на изданията на база на данни, получени от търговските им обекти. Въпреки че при тези селекции отново съществува възможност за манипулация, чрез тях се представя реална картина на българското книгоиздаване. През последните 5 години една от най-популярните класации за най-продавани книги е на книжарска верига „Хеликон”.

В нея за първи път започва да се наблюдава възхода на съвременната българска художествена проза. В действителност българският роман и разказ печелят все повече почитатели и се превръщат в предпочитан литературен жанр от страна на издателствата. Това се дължи на промяната в издателската политика и появата на нови автори. Въпреки това съвременната българска художествена проза се комерсиализира и днес е на границата между масовото и качественото съдържание. Това се забелязва най-ясно от началото на 2019 година.

Възход на българската художествена проза – илюзия или реалност?

Последните 10 години има развитие в областта на съвременната художествена литература. Нови български автори се налагат на книжния пазар, експериментирайки в различни литературни жанрове и стилове. С редки изключения тези писатели се издават от големите български издателства. В същото време родните издателства сякаш се стремят да реабилитират позициите на съвременната българска художествена проза. Тези издателски процеси са описани от проф. Алберт Бенбасат, преподавател по книгоиздаване в Софийския университет.

В свое интервю за вестник „К” той споделя следното:

„Сега количеството на издателствата, които искат да издават българска литература, стана много голямо. Тя влезе в пряка конкуренция със западната масова, а и не само масова книга. Българският автор се превръща в комерсиален, масов автор… самият пазар е пренаситен, но издателствата продължават да търсят български автори. И критерият за качество ерозира.”

Българската художествена проза през 2019 г. – между масовостта и качеството

Ерозията в българското литературно поле е очевидна в класациите за най-продавани книги.

От началото на 2019 година сред най-продаваните български издания в класацията на „Хеликон” са: „Живот в скалите” на Мария Лалева, „Жажда” на Захари Карабашлиев, „Преселението” на Боян Биолчев, „Зелените очи на вятъра” и „Кръв от къртица” на Здравка Евтимова, „Задругата” на Добри Божилов, „Сливовиц” на Катерина Хапсали, „Завист” на Венета Райкова и „Чудовището” на Владимир Зарев.

Един поглед към селекцията е достатъчен, за да се установи, че съвременната българска проза се „плъзга” по бръснача на масовата и високохудожествената литература. Доказателство за това е, че сред най-продаваните книги се подреждат имената на комерсиални автори като Мария Лалева и Венета Райкова със стойностни писатели от ранга на Здравка Евтимова и Владимир Зарев. Още по-сензационно е, че изданията на Лалева и Райкова се задържат в класацията значително по-дълъг период от време в сравнение с останалите. 

Вместо заключение

Българската художествена проза притежава всички необходими качества, за да се превърне в конкурентоспособна на преводната чуждестранна литература. През последните години се оформи голям контингент от талантливи писатели, които извеждат българската литература на високо професионално ниво и я правят разпознаваема в международните литературни среди. Най-яркият пример за подобен автор е Георги Господинов.

Успоредно с това протича процес на комерсиализация на изданията с цел по-голяма печалба за издателствата. Така се стига до появата на произведения, които не се отличават с художествени качества, но привличат интереса на масовия читател. Пример в това отношение е Венета Райкова.

Издателствата трябва да получават печалба и възприемането на книгата като стока е неделима част от съвременната им политика. „Наводняването” на книжния пазар с всевъзможни български автори обаче може да има обратен ефект. Липсата на художествени качества у някои произведения може по-скоро да отблъсне читателя, отколкото да го привлече. Друг важен аспект е, че независимо от пазарните си интереси, издателствата трябва да полагат усилия за изграждането на стойностен литературен вкус сред аудиторията. Само чрез прилагането на по-внимателни политики на подбор на заглавията, в класациите за най-продавани книги ще преобладават произведения с големи литературни качества.

-----

Жана Попова е журналист на свободна практика. Има бакалавърска степен по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършила е магистърска програма „Книгоиздаване през XXI век” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В момента е докторант във Факултета по журналистика и масова комуникация.

 

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".