Четиринайсет години след официалното си влизане в политиката, премиерът Бойко Борисов трябва да вземе ключово решение за бъдещето на своята партия ГЕРБ.

На фона на имотните скандали от последните месеци и несигурността дали ще спечели предстоящите европейски избори, той трябва да направи трудния избор дали да поведе формацията си по нов път на развитие, или да последва съдбата на НДСВ и други лидерски партии от периода на прехода.

До изборите за български представители в Европейския парламент остават два дни. И макар предизборната кампания да е тотално обезличена по отношение на смислени дебати за бъдещето на Европейския съюз, тя може да има много сериозни последици за управлението на България и дори да накара Борисов да преосмисли ролята си в българската политика.

Ситуацията в управляващата партия изглежда тежка, но не и непоправима. Това не е нито първият удар по ГЕРБ, нито първият скандал за имоти, свързан с нейния заместник-председател Цветан Цветанов, който оцеля в политиката след много по-тежки удари по имиджа му, като например делото за отказа да се приложат СРС спрямо бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново, Орлин Тодоров.

Въпреки това, Борисов изглежда все по-трудно успява да поеме тежестта на скандалите около своите подчинени. Бързото искане на оставки при всеки медиен катаклизъм през последните години намалява кадровия потенциал на ГЕРБ и партията вече трудно намира приемливи за обществото хора за ключови държавни позиции.

През последните години все по-често чуваме от Борисов реплики за момента, в който той ще се оттегли от управлението на страната. Но на този етап знаем малко за плановете му за бъдещето на ГЕРБ.

„Моята битка не е да си връщам партията от някого, защото аз съм я създал и тук спор няма. Въпросът не е как партията да продължи без Цветанов, а как да продължи без Борисов. И в момента, в който си изкарам мандата ще се върна в партията. Виждате какви прекрасни и подготвени хора имам. Няма да съм вечен. Подготвил съм истинско ядро от интелигентни, можещи, развити и знаещи хора”, заяви Борисов наскоро в интервю за bTV.

И докато през годините сме били свидетели на много спекулации за оттеглянето му от властта, сега такъв развой на събитията изглежда по-реален от всякога. До момента основната теза за подобно оттегляне беше свързана с кандидатирането на Борисов за президент.

Това все още не е невъзможно, тъй като президентските избори през 2021 година ще се проведат броени месеци преди редовните парламентарни избори, в случай, че кабинетът „Борисов 3“ успее да завърши своя мандат.

Серията от публични сблъсъци между Борисов и президента Румен Радев също подгряват публиката за евентуална изборна битка между двамата след година и половина. Но влизането на лидера на ГЕРБ в този сблъсък изглежда по-рисково от всякога. Макар че той със сигурност ще бъде фаворит при такива избори, през последните две години Радев се утвърди в очите на мнозина като основен глас на критиката срещу властта. Въпреки факта, че заема една от ключовите институции в страната, той все още не е възприеман като партиен играч.

През последните години станахме свидетели на множество изненади по света, при които системни играчи, сочени за фаворити, губят избори в резултат на вот срещу статуквото. Фактът, че Радев стана президент основно заради слабата кандидатура на Цецка Цачева не означава, че четири години по-късно той няма да е способен да привлече вот анти-Борисов при евентуален балотаж между двамата.

Разбира се, дори да реши да се насочи към президентството, опитен политик като Борисов не би направил грешката да посочи свой наследник превантивно, защото това би го направило мишена на политически атаки ненужно рано. Но всички, които следят отблизо ситуацията около ГЕРБ, могат да предположат, че едно от основните спрягани имена трябва да е това на Томислав Дончев.

През годините вицепремиерът се утвърди като едно от разумните лица на ГЕРБ и може да се похвали със сериозни заслуги по отношение на процентите на усвояване на еврофондове от България. Съмненията за разпределението на парите от Европа между кръгове от интереси остават, но това далеч не прави Дончев провален политик. Всъщност, неговото заставане начело на партията би увеличило потенциала ѝ да привлече десни избиратели, които не гласуват за ГЕРБ заради личността на Борисов.

В същото време обаче, голяма част от електората на партията все така търси своя човек от народа, който управлява с твърда ръка - образ, в който Борисов успешно влизаше през годините, използвайки поведенчески модели както на Тодор Живков, така и на Симеон Сакскобургготски.

Трудно е да си представим как сочените за негови заместници биха се справили с политически кризи като настоящата и дали ще могат да ползват съпартийците си като бушони и да ги „премахват“ с толкова лека ръка в името на собствения си рейтинг. Разбира се, съществува и вариант, в който Борисов може да симулира оттеглянето си по примера на Ахмед Доган в ДПС и фактически да остане човекът, който дърпа конците в партията и взима тежките решения, без реално да участва в законодателната и изпълнителната власти.

След цяло десетилетие в управлението, по всичко личи, че ГЕРБ е преминала пика на своето развитие - поне в този си вид. Днес пред Борисов стои тежкият избор дали да се довери на хората, които е успял да изгради през годините, и да остави партията в техни ръце с нажедата тя най-накрая да оправдае името си и да насочи страната към европейско развитие, или да заложи на егото си и да сдаде властта с гръм и трясък на нов месия, припознат от избирателя.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".