Предложеният закон за екстрадиция в Хонконг предизвика критики не само в Законодателният съвет на бившата британска колония, в който имаше насилствени сблъсъци между проправителствени и продемократични депутати, но и от международната общност. Защо?

Територията остава един от основните търговски центрове в Азия, докато летището ѝ е едно от най-натоварените откъм международни полети на континента. 

Критиците на законопроекта се опасяват, че той позволява на Пекин да представи фалшиви обвинения и да прибере в Китай всеки, който стъпи в Хонконг. Няма значение дали става въпрос за обикновен жител или за изпълнителния директор на транснационална компания, който преминава през територията. 

Не е случайно, че виждаме някои от най-големите протести в Хонконг от години насам.

Какви са предложените промени?

Ако т. нар. Бежански акт бъде одобрен, то екстрадицията на хора ще бъде отворена не само към Китай, а към всяка страна по света, с която територията няма подписано формално споразумение. Към този момент Хонконг има дългосрочни договори за екстрадиция с 20 страни, сред които САЩ и Обединеното кралство.

Поради съществуващата рамка "Една държава, две системи" между територията и Китай, благодарение на която Хонконг бе присъединен към комунистическата страна през 1997 г., няма подписано подобно споразумение с Пекин. Тогава на бившата британска колония бяха обещани граждански свободи и "висока степен на автономия" за 50 години. Юридическата независимост е въплътена в това споразумение.

Правителството предложи законопроекта, след като гражданинът на Хонконг Тон-Кай Чан призна, че е убил бременната си приятелка в Тайван, преди да избяга към територията. В момента лежи в местен затвор за други престъпления.

Официални представители на администрацията обявиха, че трябва да приемат законопроекта, тъй като Чан може да бъде пуснат на свобода още през октомври. Обясненията им звучат странно, тъй като властите на Тайван заявиха, че не са подали молба за екстрадицията на престъпника. 

Достатъчни ли са "бариерите"?

Съгласно предложения законопроект, молбата за екстрадиция ще бъде разгледана от съдилищата, но "главният изпълнител" (така се нарича лидерът на територията) ще има последната дума.

Властите в Хонконг подчертаха, че човешките права и процедурните бариери ще бъдат запазени - ще има защита срещу прилагането на смъртната присъда и няма да се екстрадират заподозрени по политически нарушения. Правителството обеща, че "ще бъдат поддържани" правото на жалба и съдебното разследване.

Опозиционните партии посочват, че главният изпълнител ще се чувства задължен да одобрява молбите за екстрадиция на Китай, защото той или тя е избиран от контролираната от Пекин избирателна комисия. Те допълват, че в Основния закон (Конституцията на Хонконг) е записано, че главният изпълнител е "отговорен" пред Пекин.

Според Асоциацията на адвокатите в Хонконг съдилищата ще разполагат с "ограничена роля в преглеждането и отхвърлянето на процеса по екстрадиция", като също е посочвала, че законопроектът не издига достатъчно бариери пред нарушаването на правата на човека.

На какво се дължи недоволството?

Бизнесмени, юристи, медии и групи, занимаващи се с опазването на човешките права, се страхуват, че със закона може да се злоупотребява, като се позволява на Пекин да залавя бежанци по политически или икономически причини. Множество организации като "Амнести Интернешънъл" са изразявали загриженост относно съдебната система в Китай.

Те посочват необоснованото задържане, измъчванията и сериозните нарушения на правото на справедлив съдебен процес. Те също не вярват на способностите на територията да действа независимо от Пекин след скорошното безпрецедентно решение да се забрани сепаратистката Национална партия на Хонконг.

Кой друг е загрижен?

Американско-китайската комисия по въпросите на икономиката и сигурността, която отправя предложения към Вашингтон по отношение на икономическите взаимоотношения с Китай, предупреди, че новият закон може "да създаде значителни рискове за националната сигурност на САЩ и икономическите интереси на територията"

Тя добави, че актът може да позволи на Пекин да подлага на натиск Хонконг да екстрадира на базата на "лъжливи основания" американските граждани, които живеят на територията или преминават през нея.

ЕС, Великобритания и Канада също са изразявали сериозни резерви относно законопроекта, докато Международната търговска камара на Хонгонг обясни, че обвиненията може да накарат компаниите да спрат да избират града за свое регионално седалище.

Какво е отношението на Китай и какво предстои?

Службата за връзки с Пекин в Хонконг обяви миналата седмица, че има "законова и спешна необходимост" от договор за екстрадиция. Съобщението също обяснява, че повече от 260 заподозрени са били трансферирани от Китай в територията след 1997 г., но че по обратният начин не е бил изпратен нито един обвинен.

"Ние твърдо се противопоставяме на всякаква външна намеса под каквато и да е форма и поради каквато и да е причина", заяви заместник-комисарят на китайското външно министерство в Хонконг Сон Руан.

Правителството в Хонконг обяви в понеделник, че ще прескочи обикновената процедура по разглеждане на законопроекта, по време на която законодателите имат правото да предлагат промени по всяка една клауза. Вместо това ще се премине към директно гласуване в Законодателният съвет.

Не е обявена дата за окончателния вот, но правителството се надява, че Съветът, който е съставен предимно от контролирани от Пекин народни представители, ще приеме законопроекта до юли.

----

Никол Лиу е кореспондентка на "Файненшъл Таймс" в Хонконг, откъдето препечатваме материала ѝ.