В. "Монд" коментира изборните резултати в България, отбелязвайки, че партията на министър-председателя Бойко Борисов изобщо не е пострадала от многобройните скандали за корупция, избухнали в последните седмици в страната. Консерваторите излизат начело с над 30 процента от гласовете, като разликата със социалистическата опозиция е значителна - близо 6 пункта. Социалистите търпят негативите на вътрешното си разделение около новата консервативна линия, която се опитва да наложи председателката на партията Корнелия Нинова, посочва вестникът.

Проевропейските партии успяха да обуздаят възхода на евроскептиците на избори, белязани от силна избирателна активност и напредък на Зелените, разпиляването на гласовете обаче вещае тежки преговори между групите за формиране на съюзи в парламента, пише още френският в. "Монд". Според прогнозите, основаващи се на частичните предварителни резултати, нито една от големите еврофилски формации не може да претендира за победа. Десноцентристкият блок ЕНП (Европейска народна партия) и социалдемократите, губят общото си мнозинство за първи път от 1979 г. Процесът по определяне на председател на Европейската комисия и основните постове вероятно ще е труден, без либералите и центристите от АЛДЕ да могат да стигнат до управлението или Зелените да изиграят ролята на решаващ фактор. Тези сили излизат укрепнали от изборите, но дълбоките разногласия помежду им заплашват да им попречат да сформират хомогенна коалиция в новия парламент, допълва вестникът.

Християндемократите и социалдемократите отчетоха тежка загуба, докато Зелените засилиха позициите си. Тази нова конфигурация ще затрудни работата на новия парламент и отношенията му с Еврокомисията и Европейския съвет, прогнозира друг френски вестник - "Фигаро". Проевропейските сили устояха по-добре от очакваното на масирана популистка вълна, каквато не се състоя, но ЕП е опасно фрагментиран. Това са последиците от раздробяването на политическите сили, наблюдавано в много страни членки от 10 години насам. По един или друг начин лидерите са принудени да влизат във все по-труднопостижими и изискващи коалиции, за да съставят мнозинство, подчертава всекидневникът.
В. "Франс кюлтюр" акцентира върху високата избирателна активност. Според ЕП на сегашните избори са гласували 51 процента от европейците в 27 страни, при 42 на сто преди пет години. Това е най-високото равнище от 20 години, опровергало председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който наскоро констатира със съжаление пред германския в. "Ханделсблат", че европейците колективно "са изгубили либидото си". "Франс кюлтюр" посочва, че най-активни на тези избори са били датските избиратели - близо 60 процента, а в Германия активността се е увеличила с 11 процентни пункта спрямо 2014 г. на 59 процента. В Испания също се наблюдава скок - 35 процента при 24 преди пет години.
Започва лудото боричкане за контрола върху наратива за Брекзита, отбелязва британският в. "Гардиън", коментирайки резултатите от вота във Великобритания. Европейските избори се развиха според предвижданията: Партията на Брекзита постигна голяма победа, лейбъристи и консерватори получиха ритник, а либералните демократи и Зелените са в подем. Като изключим предсказуемостта им, тези избори бяха странни - изобщо не беше планирано да се стигне до тях и по тази причина бяха организирани в движение. Най-отличителното в тях беше, че нито една партия не каза нищо, подчертава вестникът.
Четиридесетгодишният контрол на двете основни центристки политически групи на лостовете на властта в Брюксел е на път да бъде прекратен, след като рекордно голям брой избиратели гласуваха в подкрепа на радикални алтернативи като Зелените или крайнодесните, посочва в друга статия "Гардиън". До голям възход на евроскептичните популисти вчера не се стигна, но те са на път да се върнат в Европарламента по-многобройни от всякога, след като водачката на френския "Национален сбор" Марин льо Пен празнува оспорвана победа, макар символична, над партия "Република в движение!" на президента Еманюел Макрон, отбелязва ежедневникът. 
Може би фрагментиран Европейски парламент е просто това, от което се нуждае ЕС, допуска анализ във в. "Гардиън". От Амстердам до Атина и от Швеция до Испания, националните избори из Европа неотдавна разкриха бързо раздробяващ се политически пейзаж: големите партии стават по-малки, малките партии - по-големи. Сега тази фрагментираност засегна и Европейския парламент. Фокусът на европейските избори през 2019 г. беше върху надигането на десните популисти, заплашващо да взриви установения от десетилетия десноцентристко-левоцентристки консенсус и да направи опит да върне властта на страните членки.
Това само европейски избори ли бяха или 28 проучвания на националните настроения?, пита се в редакционна статия германският всекидневник "Мюнхнер меркур", пише БТА.