Съветът на ЕС  да започне преговори за присъединяванес Албания и Република Северна Македония.

Тази препоръка на Еврокомисията бе огласена току-що в Брюксел. ЕК прие своята годишна оценка за извършването на реформи от патньорите си на Западните Балкани и Турция

В белгийската столица смятат, че двете страни са извършили реформите в ключови сфери.

„Албания и Северна Македония показаха силна решимост да напреднат по пътя към ЕС и постигнаха резултати, които са конкретни и трябва да бъдат необратими. Въз основа на това днес препоръчваме Съветът на ЕС да започне преговори с тези страни. Разщиряването на ЕС е инвестиция в мира, сигурността, благоденствието и стабилността в Европа“, каза върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини.

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан пък изтъкна, че Албания е предприела задълбочена промяна на правосъдната система. Напредъкът трябва да бъде признат, макар да остава още работа за вършене.

"Северна Македония постигна историческо споразумение с Гърция, промени конституцията си. Тя се превърна в пример за помирение и добросъседски отношения, включително с договора за приятелство с България, и е единствената държава в региона, която днес няма спор със съседите", изтъкна Хан.

Комисията излезе и с мнение за молбата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС. За първи път ЕК разпространява аналитичен доклад, отразяващ ситуацията в страната вв връзка с прилаганите от ЕС стандарти. Брюксел смята, че преговори със Сараево трябва да започнат, след като тази бивша югорепублика постигне необходимата степен на изпълнение на критериите за членство и най-вече политическите критерии, изискващи стабилност на институциите и гарантиране на демокрацията и върховенството на закона. Босна трябва да подобри из основи законодателната и институционалната си рамка.

В същото време оценката на Комисията за Турция е, че макар да е ключов партньр на ЕС, тази страна продължава да се отдалечава от него. Отстъплението е в сферите на върховенството на закона и основните човешки права, както и чрез отслабването на ефективните спирачки и баланси след влизането в сила на конституционните поправки. В Европейската комисия продължават да са на мнение, че преговорите с Анкара са на практика в застой и трябва да се решава дали следващите глави от преговорите трябва или не да бъдат отваряни.

Сега трябва Съветът на ЕС да обсъди препоръкте на Комисията и да реши какви ще бъдат следващите стъпки. Това най-вероятно ще се случи през юни.

Журналист попита дали започването на преговори с Албания и Северна Македония не е възнаграждение, подобно на това, което получиха България и Румъния. Според колегата София и Букурещ били приети не защото са били готови за членство, а заради въздушното пространство, което са дали на НАТО за бомбардировките срещу Сърбия през 1999 г. И се поинтересува кои сега са приятелите на Тирана и Скопие.

„Страните от Западните Балкани се подкрепят взаимно. И този процес е удобен и за ЕС, и за Европа като цяло. Не бих използвала думата „възнаграждене“. Това не е награда,която печелите, а процес, в който участвате“, отговори Федерика Могерини.

Преговорният процес досега е бил продължителен и това няма да се промени, предупреди Йоханес Хан.

„Началото на преговорите не означава, че те ще приключат утре или след броени дни. Това са дълготрайни процеси, нереалистично е да се мисли, че процесът ще бъде кратък“, заяви той.

И припомни, че на Хърватия са били необходими 8 години, за да изпълни всички критерии на ЕС – от човешките права до валутната политика.

По думите му на Западните Балкани остава още много работа по въпросите на върховенството на закона, човешките права, борбата с корупцията и организираната престъпност, добросъседството, като се следва македонския пример.

„Не сме против присъствието на Китай в региона, но европейските стандарти трябва да бъдат спазвани при прозрачността, обществените поръчки, финансовите обвързаности", добави еврокомисарят.

По-рано на среща с евродепутати Хан  посочи нарастващото влияне на Пекин на Западните Балкани като главна причина да бъдат подкрепени Скопие и Тирана, въпреки съпротивата на страни като Франция и Холандия.