По време на визита си в Швейцария от 31 май до 3 юни т. г. американският външен министър Майк Помпео предупреди за фатални погрешни оценки, особено по отношение на Китай. Какво точно има предвид, Помпео обяснява в интервю за швейцарския национален всекидневник “Нойе Цюрхер цайтунг”, дадено в края на посещението му в Берн.

Господин Помпео, вашето правителство често говори, че е настъпила нова ера на противоборството между великите сили. От американска гледна точка какво означава този “нов свят” за малки и неутрални държави като Швейцария?

Когато в началото на 90-е години на миналия век Съветският съюз се срина, първо всички като че ли излязохме в почивка. Мислехме, че Съветският съюз е победен, източноевропейските държави ще се присъединят към Запада. Това беше фантастично завоевание на Запада. Но сега съзираме не само една реваншистка Русия, окупирала части от Украйна, но и възхода на Китай. При това не става дума само за икономически възход, тъй като той е в реда на нещата. Китай е с население от над милиард и половина. Ние нямаме нищо против техните способности да сме в конкуренция в условията на честни рамкови условия. Но икономическото отваряне на Китай не беше последвано от политически обрат. Мисля, че държави като Швейцария трябва да наблюдават поведението на Китай с широко отворени очи. Когато Китай ви предлага информационни технологии, трябва да сте наясно, че съответният производител се контролира от комунистическата партия. Важно е това да се знае. За Запада това понякога е трудно, тъй като ние действаме по съвсем друг начин. Налице е опасност, произхождаща от това, че спрямо Китай не сме достатъчно бдителни и един ден Китай ще притежава структурни елементи от световната икономика – елементи, които няма да са отражение на западните ценности.

Визирате бъдещите инфраструктури 5G?

Информационната технология е само част, но става дума за много повече. Трябва да ни се удаде да направим така, че не само IT-системите да са базирани върху западни ценности, но също и търговските системи. Китайският търговски модел е съвсем друг в сравнение с този на Швейцария. При вас е налице доверие – когато е налице конкурентноспособен продукт, той се продава и носи печалба. Обратното – приоритет за китайците е икономическото и политическото надмощие. Китай предпочита малките държави, залага на дотирани от държавата кредити и използва икономическата си мощ, за да спечели политическо влияние. Това не е начинът, по който Западът оперира. Всяка държава взима своите суверенни решения. Важно е обаче всеки да е наясно с рисковете. Швейцарците отдават голямо значение на запазването на личната сфера и това не е от вчера. Но когато оперирате с китайска технология, тогава предоставяте информация на китайската компартия, за която лична сфера не съществува.

По време на визитата ви в Швейцария тема беше и Иран. Доколко тя е важна?

Цяла Европа споделя виждането ни относно опасността, произтичаща от Иран, макар да сме на различни позиции по ядреното споразумение с Техеран. Европа обаче е наясно, че способността на Иран да произвежда ракети, особено такива с по-голям обсег и завишена точност на поразяване, е риск. Ние сме в добро сътрудничество с редица европейски държави, за да противодействаме на злонамерената активност на Иран.

Въпреки това американската политика спрямо Иран е доста оспорвана. Доколко важно за САЩ е липсата на европейска подкрепа за политиката ви по налагане на санкции?

Нашите санкции дават изключителен резултат. Видно е, че в световен мащаб драматично намаля способността на Иран да нанася вреди. Един от пътищата за промяна на поведението на иранците е да не им се предоставят ресурси. Иранското правителство е изправено пред трудно решение – иска ли да изхранва населението си или да разработва нов ракетен двигател? Чрез сключеното от предишната администрация на Вашингтон и европейски правителства ядрено споразумение иранското ръководство се добра до големи финансови източници. За жалост не ги използва за благото на собственото си население.

Налице ли е тревога във Вашингтон, че санкциите биха могли да бъдат подкопани чрез трети държави, примерно като Швейцария?

Загрижени сме по прилагането на санкциите и решително работим по въпроса. Когато установим, че санкциите се заобикалят, информираме съответните държави и им отправяме молба да решат проблема. Ако процесът на заобикаляне на санкциите продължава, налагаме наказателни мерки.

Спорът относно разпределяне на тежестите в рамките на НАТО хвърли Северноатлантическия алианс в криза. При посещението си в Берлин миналата седмица отново не получихте уверение, че германците значително ще завишат разходите си за отбрана. Под заплаха ли е оцеляването на НАТО?

Всяка държава трябва да изпълнява задълженията си. Германското правителство увери, че до 2024 г. ще завиши разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Това не беше под натиск на Америка, а собствен ангажимент. Но по-важното е следното: САЩ не са престанали да участват в мултилатерални организации. Ние носим 60 на сто от тежестите в рамките на НАТО. Според мен това не е редно, би следвало да е обратното. За съжаление има държави, които не спазват обещанията си. Без модела на колективната отбрана е налице риск НАТО да започне да се разпада. Ако гражданите на държавите членки на НАТО вярват, че могат да се плъзгат по надолнището и да разчитат на закрилата на САЩ, то те се лъжат. Държавите членки на пакта са длъжни да поемат своя дял за отбрана. Не може да продължи вечно липсата на равновесие, което отдавна е налице.

Да отправим взор към Северна Корея. Може ли с подобен режим да се преговаря успешно?

Най-твърдите преговори не се водят с приятелите ти, а с държави, които представляват истински риск. От гледна точка на ядрената си програма Северна Корея със сигурност попада в тази категория. Зависи от севернокорейското ръководство да вземе решение кого ни предлага като партньор за водене на разговори. Надяваме се да продължим да водим важни преговори и да постигнем това, което самият лидер Ким обеща – ядреното разоръжаване на Северна Корея. Случаят Северна Корея е прекрасен пример – навремето Съветът за сигурност на ООН гласува за налагане на небивали до този момент най-сурови санкции. За ръководството на Северна Корея това е сигнал, че то не се опълчва единствено на САЩ, а че целият свят е наясно с рисковете от тези оръжия.