Article_top

Салафизмът е сравнително ново явление сред мюсюлманските/арабските имигрантски общности в Холандия. Можем да го наречем „холандски салафизъм“, при това става дума не просто за духовна принадлежност към салафитските идеи, а за практическо участие в политическите акции на салафитите в тази страна. Целите им са възраждане на „ислямския халифат“, налагане на шариата, както и завръщане към автентичния прочит на ислямската религия. В изследването си „Салафитските мрежи в Холандия“ Инеке Рукс пише:

„Редица холандски салафитски общности, активизирали дейността си в периода 2008-2009 г., традиционно се ограничаваха с пасивно наблюдаване на политическия дебат, без обаче да се намесват в политиката и социалната сфера. Те често участваха в телевизионни дискусии и публикуваха статии в интернет, наред с другите пропагандни мероприятия, насочени към ислямските общности, чийто фокус бяха посещаваните от мюсюлмани места, както и джамиите. Те не вземат участие, нито самите те са организирали демонстрации. Едва с основаването на организацията „Улична пропаганда“ разпространението на този вид ислямизъм става публично достояние.“

Според Рукс това е исторически прецедент. 

Някои холандски експерти считат, че основаването на т.нар. „Хуфстад груп“ поставя началото на холандския салафизъм. Тя представлява мрежа от увлечени по екстремистки идеи младежи начело с мароканеца Мохамед Буейри, който впоследствие се прочу с убийството на кинорежисьора Ван Гог през 2004 г. Друга салафитска група е възникнала около джамията „Ал-Таухид“ в Амстердам и джамията „Ал-Сунна“ в Айндховен. Там възникват две салафитски мрежи – първата около известната фамилия Салям в Тилбург, както и друга - около религиозния проповедник Абдалла Бушти.

Сред най-известните движения на политическия ислям, разпространили се през 80-те години на миналия век не само в Холандия, но и в цяла Западна Европа, са движението „Дауа уа таблиг“, „Ал-дауа ал-исламия ал-алемия ал-либия“, „Движението ал-уакф ал-ислами“, „Мюсюлмански братя“, Магребската групировка „Адл уа Ихсан“ и „Джама ал-салафия лил-дауа уа –л-китал“. Това са групировки, които си поставят за цел разпространяването на религиозната идеология и налагане на нейните възгледи.

 

Ролята на близкоизточните проповедници

 

За пръв път салафизмът стъпва на холандска територия чрез мигрирането през 80-те години на ислямистки активисти от Близкия изток. Той намира благодатна почва във възникналите още в началото на 60-те години мюсюлмански общности от първите гастарбайтери предимно от арабския Магреб. Холандия е западноевропейската държава с най-голям процент мюсюлмани спрямо цялото население: около милион души при общ брой на жителите на страната 16 милиона. Голямата част от мюсюлманите имат турски и магребски корени. През 1975 г. там е построена първата джамия в столицата Амстердам. Впоследствие броят им достига 500, като всички те са построени с финансовата подкрепа на заливните държави. Освен тях в Холандия има и около 500 медресета или начални ислямски училища, в които се учат над 10 хиляди ученици, както и средно училище в Амстердам и две висши ислямски институции в Ротердам. В доклад на холандското разузнаване се твърди, че джамиите се делят на няколко групи – марокански, турски, пакистански и т.н. Тяхната дейност не се ограничава с проповедите. Много от джамиите стават центрове за публикуване и разпространяване на джихадистки и  такфиристки възгледи, които включват отхвърляне и враждебност спрямо светските демократични системи. 

Чрез набирането на нови привърженици и симпатизанти холандският салафизъм прави и своя дебют на политическата сцена. Трябва да се отбележи дейността на две нови групи: „Шариат за Холандия“ и „Джамаа халаф ал-кадбан“. Наред със съществуващата отпреди „Улична пропаганда“, те се възползват от благоприятните условия за разпространяване на своята религиозна идеология. Често явление са организираните от тях пресконференции, на които на журналистите са представяни техните най-известни деятели. Горепосочените групировки организират и демонстрации и протести, някои от които получават широка подкрепа. Това принуждава органите за сигурност да предприемат мерки за ограничаване свободната изява на салафизма. Така през юни 2012 г. са арестувани редица членове на групата „Шариат за Холандия“ непосредствено след пресконференция в Амстердам. Обвинението включва публична заплаха срещу лидера на крайнодясната „Партия на свободата“, която се обявява срещу исляма. В своя лекция във Вашингтонския институт през 2014 г. директорът на холандското разузнаване (Главна агенция за разузнавателна дейност и сигурност) Роб Бертоли заявява, че първоначално холандският салафизъм се е ограничавал с джихадистка пропаганда в средите на някои изолирани мюсюлмански общности. Затова първоначално ролята на холандското разузнаване е била да издирва кандидатите за джихад и да ги разубеждава в намеренията им. По негово мнение обаче, този подход не е довел до големи успехи.

 

Еволюцията на холандския салафизъм

 

От началото на 2013 г. холандският салафизъм претърпява качествена промяна. Само за няколко месеца стотици холандски граждани напускат страната, за да се бият на фронтовете на „сирийския джихад“ в някоя от ислямистките бунтовнически формации. Според Бертоли, подобен поврат към практическа дейност бил изненада за всички. По оценки на холандското разузнаване, броят на членовете на салафитски структури в страната се измерва с хиляди, а стотици са взелите участие в сирийската война.

Повечето салафитски членове или симпатизанти са младежи на по двадесет и няколко години, които принадлежат на третото или четвъртото поколение имигранти и имат магребски корени. Според Бертоли, холандските корени на някои от джихадистите са толкова автентични, колкото дървеното сабо или вятърните мелници - символи на Холандия. Въпреки това обаче, те се отличават с екстремизъм и вземат участие в „сирийския джихад“. При това, не всички, които са отишли да се бият в Сирия, са неграмотни или криминално проявени – някои дори имат университетски дипломи.

Сред факторите, допринесли за присъединяването на холандските салафисти към „сирийския джихад“, са:

  • Умението им да заблуждават властите относно пътуванията им към Близкия изток. Обикновено пред паспортните власти местните салафисти твърдят, че трябва да присъстват на сватба или че се налага да посетят болен роднина. При подобни декларирани мотиви за пътуването до Близкия изток холандските власти нямат правно основание да ги спрат.
  • Социалните мрежи и медии до голяма степен улесняват пътуването им до Сирия и Ирак, както и придобиване на умения как да изготвят бомби.
  • Холандските джихадисти се възползват и от опита на британските и белгийските си събратя и преди всичко от умението им избягат откровеното нарушаване на законите, което би предизвикало ответни мерки от властите.
  • В това отношение те проявяват добри умения за манипулиране на социалните медии, използвани за разпространяването на джихадистките и религиозните идеи, с които въздействат върху членове и симпатизанти. Констатира се промяна на модела – докато в миналото посланията са били правени „отгоре“ и е имало вертикално, т.е. централизирано разпространяване на тези пропагандни материали, сега се е преминало към хоризонтален модел, когато не един лидер, а множество активисти се превръщат в източници на салафитски послания. Така се разширяват кръга от адресати.
  • Джихадисткото движение използва и принципа на „флашмоб“ – това е децентрализиран, бърз и гъвкав начин за мобилизиране на последователите им. Членовете на джихадисткото движение действат независимо, като добре разбират набелязаната цел. Всичко това е направило това движение по-активно и адаптивно. 

Салафизмът като люлка на джихадизма

 

През последните седем години холандското салафитско движение се превръща в благодатна почва за джихадизма. След като в миналото джихадистите се ограничаваха единствено с пропаганда, понастоящем салафитските младежи и чуждестранните проповедници излизат от джамиите, за да призоват последователите си към насилствен джихад. Според холандската антроположка Аника Рукс, „чуждестранните проповедници се отличават с агресивни речи, които повече допадат на склонните към афект мюсюлмански младежи; това принуждава местните имами също да следват този екстремен дискурс, за да запазят своите последователи“. В дисертацията си защитена в Амстердамския университет, Анита Рукс анализира множество интервюта с членове и лидери на салафитската общност в Холандия. Тя също така посещава редица техни сборища, конгреси и дискусии, преди да направи своите изводи. Според Абдул Хафид Шариф сред най-важните са:

  • Холандските салафитски групировки се отличават с висока динамика; те не се колебаят да ревизират и т.нар. основни опори, около които се формира начина на мислене на техните членове. Освен това постоянно развиват средствата, които използват за пропагандиране на идеите си, както и за привличане на нови членове и за подготвяне на подходящи условия за тяхната дейност.
  • Салафитите в Холандия са сред най-интегрираните индивиди в обществото поради две причини: владеят холандски и са независими във финансово отношение както в личен план, така и техните институции.
  • Рудиментарното мислене в рамките на тези групи допринася за привличането на мюсюлманските младежи от второ и трето поколение имигранти, както и на нововъзприелите исляма.
  • Членовете на тези групи са запознати с цифровите технологии и са умели в използването на медиите, включително и т.нар. нови медии, при това използвайки език, който се говори от коренното население. Някои от тях дори притежават свои медии, които се финансират от дарения, както и от задгранични спонсори.
  • Тези групи разполагат с голям организационно-административен потенциал, което е видно от организираните от тях международни конференции и дискусии с участието на известни улеми и шейхове от ислямски и арабски държави от Залива и преди всичко от Саудитска Арабия. Наред с това, те имат разклонени социални мрежи, чрез които поддържат постоянни контакти между членове и симпатизанти. По такъв начин тяхната структура обхваща както семейства, така и малки общности,  което улеснява идейната им кохерентност и защитеност от външни влияния. На практика тези по-малки групи формират затворени лобита, отличаващи се със свои ритуали и традиции.
  • Салафитските общности се отличават с прагматизъм по отношение на демократичната система в страната и усвояват европейските правила, като ги използват за постигането на определени цели и за защита на интересите си.

 

Шейховете-финансисти

 

Холандските власти и по-специално секторът за сигурност в тази страна фокусират вниманието си по-специално върху външното финансиране на салафитските групировки в страната, както от чужди държавни институции, така и от множество благотворителни фондации и индивидуални дарители от страните от Персийския залив. Финансовите инжекции предимно от Саудитска Арабия и от Либия допринасят за засилване на разцеплението и за вътрешните борби в рамките на холандските мюсюлмански общности, които често прерастват и в инциденти с публичен отклик. Сред най-скандалните прояви, предизвикали реакции от страна на обществеността, медиите и властите в страната, бе закупуването от Катар на сграда в Ротердам на стойност 1,7 млн. евро с посредничеството на изпълнителния директор на Местния вакъф Наср ал-Даманхури, която да бъде превърната в образователен ислямистки център. Самият Даманхури заявява в интервю в медиите, че е официален представител на Фондацията „Ал-Нур“(Светлина) в Германия, както и на редица благотворителни фордации в заливните държави и преди всичко в Катар. По неговите думи, самата Фондация „Ал-Нур“ е катарска институция, като членовете на управителния ѝ съвет са катарски граждани с връзки с управляващата династия в Доха. Освен това, според същия, Благотворителната фондация „Шейх Айд бен Мохамед Ал Тани“ – една от трите най-големи подобни фондации, оглавявана от член на управляващата династия, е финансирала закупуването на въпросната сграда. 

Понастоящем холандските органи за сигурност извършват мониторинг на финансовите преводи от чужбина за ислямистките центрове в страната, както и по сметките на отделни лица и групи. Техните условия са насочени към установяване, кои от тях отиват за финансиране на терористична дейност, както и за покриване разходите по пътуването на младежи, рекрутирани за джихадистка дейност в Сирия и Ирак, където участват в редиците на терористични групировки. 


Противодействието

 

Програмата на холандските власти за справяне с феномена на джихадисткото движение сред местните мюсюлмански общности включва пет основни цели:

  1. Анулиране на паспортите, с които пътуват. 
  2. Осъществяване на мониторинг на преминаването на границите от онези лица, които могат да бъдат потенциално опасни. 
  3. Разследване на мрежите за рекрутиране, тяхното разтуряне и изправяне пред съд в съответствие с действащото законодателство. 
  4. Забрана за екстремистките идеи и дейности – което е сред най-трудните за реализиране цели. 
  5. Проследяване на интернет-сайтовете, социалните медии и нотифициране на интернет-провайдерите за ликвидиране на онези акаунти, които разпространяват екстремистки идеи и призовават към насилие, религиозна, идейна или расова нетърпимост.
 

Салафизмът е сравнително ново явление сред мюсюлманските/арабските имигрантски общности в Холандия. Можем да го наречем „холандски салафизъм“, при това става дума не просто за духовна принадлежност към салафитските идеи, а за практическо участие в политическите акции на салафитите в тази страна. Целите им са възраждане на „ислямския халифат“, налагане на шариата, както и завръщане към автентичния прочит на ислямската религия. В изследването си „Салафитските мрежи в Холандия“ Инеке Рукс пише:

„Редица холандски салафитски общности, активизирали дейността си в периода 2008-2009 г., традиционно се ограничаваха с пасивно наблюдаване на политическия дебат, без обаче да се намесват в политиката и социалната сфера. Те често участваха в телевизионни дискусии и публикуваха статии в интернет, наред с другите пропагандни мероприятия, насочени към ислямските общности, чийто фокус бяха посещаваните от мюсюлмани места, както и джамиите. Те не вземат участие, нито самите те са организирали демонстрации. Едва с основаването на организацията „Улична пропаганда“ разпространението на този вид ислямизъм става публично достояние.“

Според Рукс това е исторически прецедент. 

Някои холандски експерти считат, че основаването на т.нар. „Хуфстад груп“ поставя началото на холандския салафизъм. Тя представлява мрежа от увлечени по екстремистки идеи младежи начело с мароканеца Мохамед Буейри, който впоследствие се прочу с убийството на кинорежисьора Ван Гог през 2004 г. Друга салафитска група е възникнала около джамията „Ал-Таухид“ в Амстердам и джамията „Ал-Сунна“ в Айндховен. Там възникват две салафитски мрежи – първата около известната фамилия Салям в Тилбург, както и друга - около религиозния проповедник Абдалла Бушти.

Сред най-известните движения на политическия ислям, разпространили се през 80-те години на миналия век не само в Холандия, но и в цяла Западна Европа, са движението „Дауа уа таблиг“, „Ал-дауа ал-исламия ал-алемия ал-либия“, „Движението ал-уакф ал-ислами“, „Мюсюлмански братя“, Магребската групировка „Адл уа Ихсан“ и „Джама ал-салафия лил-дауа уа –л-китал“. Това са групировки, които си поставят за цел разпространяването на религиозната идеология и налагане на нейните възгледи.

 

Ролята на близкоизточните проповедници

 

За пръв път салафизмът стъпва на холандска територия чрез мигрирането през 80-те години на ислямистки активисти от Близкия изток. Той намира благодатна почва във възникналите още в началото на 60-те години мюсюлмански общности от първите гастарбайтери предимно от арабския Магреб. Холандия е западноевропейската държава с най-голям процент мюсюлмани спрямо цялото население: около милион души при общ брой на жителите на страната 16 милиона. Голямата част от мюсюлманите имат турски и магребски корени. През 1975 г. там е построена първата джамия в столицата Амстердам. Впоследствие броят им достига 500, като всички те са построени с финансовата подкрепа на заливните държави. Освен тях в Холандия има и около 500 медресета или начални ислямски училища, в които се учат над 10 хиляди ученици, както и средно училище в Амстердам и две висши ислямски институции в Ротердам. В доклад на холандското разузнаване се твърди, че джамиите се делят на няколко групи – марокански, турски, пакистански и т.н. Тяхната дейност не се ограничава с проповедите. Много от джамиите стават центрове за публикуване и разпространяване на джихадистки и  такфиристки възгледи, които включват отхвърляне и враждебност спрямо светските демократични системи. 

Чрез набирането на нови привърженици и симпатизанти холандският салафизъм прави и своя дебют на политическата сцена. Трябва да се отбележи дейността на две нови групи: „Шариат за Холандия“ и „Джамаа халаф ал-кадбан“. Наред със съществуващата отпреди „Улична пропаганда“, те се възползват от благоприятните условия за разпространяване на своята религиозна идеология. Често явление са организираните от тях пресконференции, на които на журналистите са представяни техните най-известни деятели. Горепосочените групировки организират и демонстрации и протести, някои от които получават широка подкрепа. Това принуждава органите за сигурност да предприемат мерки за ограничаване свободната изява на салафизма. Така през юни 2012 г. са арестувани редица членове на групата „Шариат за Холандия“ непосредствено след пресконференция в Амстердам. Обвинението включва публична заплаха срещу лидера на крайнодясната „Партия на свободата“, която се обявява срещу исляма. В своя лекция във Вашингтонския институт през 2014 г. директорът на холандското разузнаване (Главна агенция за разузнавателна дейност и сигурност) Роб Бертоли заявява, че първоначално холандският салафизъм се е ограничавал с джихадистка пропаганда в средите на някои изолирани мюсюлмански общности. Затова първоначално ролята на холандското разузнаване е била да издирва кандидатите за джихад и да ги разубеждава в намеренията им. По негово мнение обаче, този подход не е довел до големи успехи.

 

Еволюцията на холандския салафизъм

 

От началото на 2013 г. холандският салафизъм претърпява качествена промяна. Само за няколко месеца стотици холандски граждани напускат страната, за да се бият на фронтовете на „сирийския джихад“ в някоя от ислямистките бунтовнически формации. Според Бертоли, подобен поврат към практическа дейност бил изненада за всички. По оценки на холандското разузнаване, броят на членовете на салафитски структури в страната се измерва с хиляди, а стотици са взелите участие в сирийската война.

Повечето салафитски членове или симпатизанти са младежи на по двадесет и няколко години, които принадлежат на третото или четвъртото поколение имигранти и имат магребски корени. Според Бертоли, холандските корени на някои от джихадистите са толкова автентични, колкото дървеното сабо или вятърните мелници - символи на Холандия. Въпреки това обаче, те се отличават с екстремизъм и вземат участие в „сирийския джихад“. При това, не всички, които са отишли да се бият в Сирия, са неграмотни или криминално проявени – някои дори имат университетски дипломи.

Сред факторите, допринесли за присъединяването на холандските салафисти към „сирийския джихад“, са:

  • Умението им да заблуждават властите относно пътуванията им към Близкия изток. Обикновено пред паспортните власти местните салафисти твърдят, че трябва да присъстват на сватба или че се налага да посетят болен роднина. При подобни декларирани мотиви за пътуването до Близкия изток холандските власти нямат правно основание да ги спрат.
  • Социалните мрежи и медии до голяма степен улесняват пътуването им до Сирия и Ирак, както и придобиване на умения как да изготвят бомби.
  • Холандските джихадисти се възползват и от опита на британските и белгийските си събратя и преди всичко от умението им избягат откровеното нарушаване на законите, което би предизвикало ответни мерки от властите.
  • В това отношение те проявяват добри умения за манипулиране на социалните медии, използвани за разпространяването на джихадистките и религиозните идеи, с които въздействат върху членове и симпатизанти. Констатира се промяна на модела – докато в миналото посланията са били правени „отгоре“ и е имало вертикално, т.е. централизирано разпространяване на тези пропагандни материали, сега се е преминало към хоризонтален модел, когато не един лидер, а множество активисти се превръщат в източници на салафитски послания. Така се разширяват кръга от адресати.
  • Джихадисткото движение използва и принципа на „флашмоб“ – това е децентрализиран, бърз и гъвкав начин за мобилизиране на последователите им. Членовете на джихадисткото движение действат независимо, като добре разбират набелязаната цел. Всичко това е направило това движение по-активно и адаптивно. 

Салафизмът като люлка на джихадизма

 

През последните седем години холандското салафитско движение се превръща в благодатна почва за джихадизма. След като в миналото джихадистите се ограничаваха единствено с пропаганда, понастоящем салафитските младежи и чуждестранните проповедници излизат от джамиите, за да призоват последователите си към насилствен джихад. Според холандската антроположка Аника Рукс, „чуждестранните проповедници се отличават с агресивни речи, които повече допадат на склонните към афект мюсюлмански младежи; това принуждава местните имами също да следват този екстремен дискурс, за да запазят своите последователи“. В дисертацията си защитена в Амстердамския университет, Анита Рукс анализира множество интервюта с членове и лидери на салафитската общност в Холандия. Тя също така посещава редица техни сборища, конгреси и дискусии, преди да направи своите изводи. Според Абдул Хафид Шариф сред най-важните са:

  • Холандските салафитски групировки се отличават с висока динамика; те не се колебаят да ревизират и т.нар. основни опори, около които се формира начина на мислене на техните членове. Освен това постоянно развиват средствата, които използват за пропагандиране на идеите си, както и за привличане на нови членове и за подготвяне на подходящи условия за тяхната дейност.
  • Салафитите в Холандия са сред най-интегрираните индивиди в обществото поради две причини: владеят холандски и са независими във финансово отношение както в личен план, така и техните институции.
  • Рудиментарното мислене в рамките на тези групи допринася за привличането на мюсюлманските младежи от второ и трето поколение имигранти, както и на нововъзприелите исляма.
  • Членовете на тези групи са запознати с цифровите технологии и са умели в използването на медиите, включително и т.нар. нови медии, при това използвайки език, който се говори от коренното население. Някои от тях дори притежават свои медии, които се финансират от дарения, както и от задгранични спонсори.
  • Тези групи разполагат с голям организационно-административен потенциал, което е видно от организираните от тях международни конференции и дискусии с участието на известни улеми и шейхове от ислямски и арабски държави от Залива и преди всичко от Саудитска Арабия. Наред с това, те имат разклонени социални мрежи, чрез които поддържат постоянни контакти между членове и симпатизанти. По такъв начин тяхната структура обхваща както семейства, така и малки общности,  което улеснява идейната им кохерентност и защитеност от външни влияния. На практика тези по-малки групи формират затворени лобита, отличаващи се със свои ритуали и традиции.
  • Салафитските общности се отличават с прагматизъм по отношение на демократичната система в страната и усвояват европейските правила, като ги използват за постигането на определени цели и за защита на интересите си.

 

Шейховете-финансисти

 

Холандските власти и по-специално секторът за сигурност в тази страна фокусират вниманието си по-специално върху външното финансиране на салафитските групировки в страната, както от чужди държавни институции, така и от множество благотворителни фондации и индивидуални дарители от страните от Персийския залив. Финансовите инжекции предимно от Саудитска Арабия и от Либия допринасят за засилване на разцеплението и за вътрешните борби в рамките на холандските мюсюлмански общности, които често прерастват и в инциденти с публичен отклик. Сред най-скандалните прояви, предизвикали реакции от страна на обществеността, медиите и властите в страната, бе закупуването от Катар на сграда в Ротердам на стойност 1,7 млн. евро с посредничеството на изпълнителния директор на Местния вакъф Наср ал-Даманхури, която да бъде превърната в образователен ислямистки център. Самият Даманхури заявява в интервю в медиите, че е официален представител на Фондацията „Ал-Нур“(Светлина) в Германия, както и на редица благотворителни фордации в заливните държави и преди всичко в Катар. По неговите думи, самата Фондация „Ал-Нур“ е катарска институция, като членовете на управителния ѝ съвет са катарски граждани с връзки с управляващата династия в Доха. Освен това, според същия, Благотворителната фондация „Шейх Айд бен Мохамед Ал Тани“ – една от трите най-големи подобни фондации, оглавявана от член на управляващата династия, е финансирала закупуването на въпросната сграда. 

Понастоящем холандските органи за сигурност извършват мониторинг на финансовите преводи от чужбина за ислямистките центрове в страната, както и по сметките на отделни лица и групи. Техните условия са насочени към установяване, кои от тях отиват за финансиране на терористична дейност, както и за покриване разходите по пътуването на младежи, рекрутирани за джихадистка дейност в Сирия и Ирак, където участват в редиците на терористични групировки. 


Противодействието

 

Програмата на холандските власти за справяне с феномена на джихадисткото движение сред местните мюсюлмански общности включва пет основни цели:

  1. Анулиране на паспортите, с които пътуват. 
  2. Осъществяване на мониторинг на преминаването на границите от онези лица, които могат да бъдат потенциално опасни. 
  3. Разследване на мрежите за рекрутиране, тяхното разтуряне и изправяне пред съд в съответствие с действащото законодателство. 
  4. Забрана за екстремистките идеи и дейности – което е сред най-трудните за реализиране цели. 
  5. Проследяване на интернет-сайтовете, социалните медии и нотифициране на интернет-провайдерите за ликвидиране на онези акаунти, които разпространяват екстремистки идеи и призовават към насилие, религиозна, идейна или расова нетърпимост.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?