Вчера една моя приятелка, румънка, ме попита: "С какво се гордееш?" Говорихме си за прайда. 

Никога не са ми задавали този въпрос, сигурно защото не съм гей. Но е факт, че софийският прайд, а и прайдовете навсякъде по света, са посещавани всяка година от стотици хетеросексуални. 

Неочаквано и за мен беше лесно да отговоря на въпроса, почти без да се замислям:

"Горд съм, че в страната ми може да се провежда прайд."

Няма с какво друго, но и това не е малко. 

В много държави по света това е невъзможно. Там ЛГБТ хората ги хвърлят от високи сгради, убиват ги с камъни, или в най-добрия случай - правят се, че не съществуват. 

И това е "нормалното" там. Ако кажеш, че  не е редно да убиваш хора с камъни, сигурно те гледат като извънземно. 

Както те гледат тук, когато кажеш, че не е редно хетеросексуалните да могат да имат легално семейство с хората, които обичат, а хомосексуалните - не. 

Ако споменеш пък деца, се държат с теб, все едно им рекламираш измислената холандска педофилска партия. 

Ще се промени ли това с прайда?

Не, разбира се. Ежегодното шествие, което дразни и много ЛГБТ хора, и много хетеросексуални, които им симпатизират, няма да промени законите ни, нито ще ни направи по-толерантни. 

Не това му е целта. Прайдът го има, за да не забравяме, че ЛГБТ хората съществуват и третирането им като втора класа е факт. Прайдът го има, за да може ЛГБТ хората да излязат на улицата и да заявят, че съществуват, че проблемите им пред държавата, на работа, във всекидневието им не са илюзия. 

Прайдът няма да ни направи по-малко хомофоби. Някои дори може да ги направи повече. 

Прайдът го има и за да може да пратим фотографите и операторите и да показваме всяка година, че клишетата са глупост. На софийския прайд няма полуголи хора, покрити с пера, няма извращения, той не е просто повод на група гейове и лесбийки да се разходят в София и "да си поразвеят половите органи".

Разбира се, това няма да спре другите клишета. "Аз не ги мразя, но...", което кой знае защо ми звучи като: "Аз не мразя евреите, но имаме недостиг на сапун..." 

Или "да си бъдат гейове, ама защо трябва тази пропаганда". Сякаш някой може да те направи гей. 

Но това не са послания на омраза. Това са защитни механизми. Ако допуснеш, че може да е нормално да си гей, това значи, че ще трябва да се замислиш за други, реални проблеми. Като например за кого гласуваме, как живеем, какво наистина правим за децата, за съгражданите си, за страната си. 

Не мисля, че на тези българи им идва отвътре да мразят. Просто им се получава много лесно. За нас да мразим, да ненавиждаме, да презираме - това е упойка. Не като да пиеш бира-две след работа с приятели, за да се отпуснеш и светът да стане по-малко сив. А като да се натряскваш като свиня, за да не се чувстваш толкова празен отвътре. 

Да забравяш за малко, че въпреки еволюция и цивилизация си оставаш едно животно. И колко е трудно да живееш като нещо повече от животно. 

От години на прайда се повтаря, че "ЛГБТ правата са човешки права". Това е така. Но по-важното за всички останали е друго - да признаем съгражданите ни за равни по права е преди всичко важно за нас.

Така ще сме по-малко животни и повече хора. 

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".