Article_top

Публичен акт на напускане на редиците на "Да, България" - бившият член на Националния съвет на партията Любомир Авдийжски обяви във Фейсбук с писмо до лидера на формацията Христо Иванов решението си. Мотивът най-общо - непостигането на баланс между консервативните и либералните ценности в нейните рамки. Самият Христо Иванов отговаря на писмото накратко. 

Публикуваме текста на Любомир Авджийски с негово съгласие и с презумпцията, че дискусиите в рамките на демократичната общност не са и не бива да бъдат табу. Публикуваме след това и краткия отговор на Христо Иванов, който е един от многото в дискусията. 

Христо, Hristo Ivanov

Май дойде време да си кажем неща, които дълго отлагахме. А сега трябва да ги кажем публично.

Когато създавахме "Да, България", ние се съгласихме, че ще оставим различията, докато се борим с организираните сили на злото в тая страна - корупция, мафия, зависимости от Русия и т.н. и т.н. Казахме си многократно, че няма да даваме приоритет на теми, които ни разделят. Не само ние двамата, но и много други си повярвахме, че това е възможно. В името на това аз и други членове (тогава) на Националния съвет на "Да, България" приехме коалицията с ДЕОС, макар да не споделяхме крайно либералните им цели и приоритети. Единственото, което поисках тогава от теб е да не се използва "Да, България" за теми, по които не сме единни - еднополови бракове и "полови (р)еволюции". Приех коалицията с ДЕОС не като морален компромис, защото смятах, че повечето от хората там са почтени и можем да бъдем рамо до рамо в борба с корупцията, оставяйки различията. И от моя страна нищо не се е променило.

В името на общата цел не се възпротивих, когато "Да, България излезе" с позиция в подкрепа на Истанбулската конвенция, макар темата да разделяше обществото по същите признаци. Личното ми мнение е, че домашното насилие не се бори с конвенции, дори не и само с промени в Наказателния кодекс (да, той има нужда от промени), но с работещи съдебни институции и общество, което е осъзнато и променено духовно и морално. Редица уважавани от нас юристи се втурнаха да обясняват, че т. 53 от Обяснителния доклад, не била това, което е. Но и двамата знаем, че Gender Identity е половата идентичност, която ти сам можеш да избереш независимо от физическия пол по рождение. Тази възможност Конвенцията гарантираше с т. 53 и др. Смятам, че LGBT активистите (казвам този термин с пълно уважение и без презрение) бяха поставили своеобразна политическа "клопка" - ако подкрепиш Конвенцията, то подкрепяш и въвеждане на възможността за избор на полова идентичност - Gender Identity (не само чрез самия текст на Доклада, но чрез всички последващи промени, които ще бъдат неминуеми). А ако кажеш, че си против Конвенцията, то ти се поставяш в ролята на някой, който е "за" домашното насилие. Имаш ли избор.

Когато през миналото лято ВМРО, ГЕРБ, БСП и ДПС се опитаха да прокарат тоталитарни промени в Закона за вероизповеданията, които бяха тежък удар върху свободата на словото, свободата на събранията, свободата на убеждения, свобода на придвижване, право на труд и т.н. от "Да, България" и "Демократична България" не излязохте с позиция, въпреки неколкократните ми подкани. Този момент беше ключов, за да покажем, че се борим за справедливост и срещу тоталитаризма, без да даваме приоритет на етикетите либерали, консерватори, десни и леви. Изпуснахме го.

Сега, ден след като излизаш с позиция в подкрепа на "Прайд 2019", аз виждам, че балансът отдавна е загубен. Сам разбираш, че позицията ти във Фейсбук, макар и умишлено да избягва термините "подкрепям" или "подкрепям исканията", се разбира и има стойността именно на подкрепа за каузата на LGBT общността, изразяваща се в въвеждане на еднополови бракове в България и полова самоопределеност.

Христо, бракът е съюз между един мъж и една жена, а половете са само два. Не знам дали има нужда да казвам това именно на теб.

Казваш, че не трябва да позволяваме да ни разделят, но явно, че темата, която ни разделя, е приоритетна за много от хората в "Да, България" (и "Демократична България"), включително в Изпълнителния и в Националния съвет.
Позицията ти, макар и да е чрез твоя личен профил, де факто е позиция на "Да, България". Не ми се иска да влизам в конкретика защо.

И последно - когато излязох от Изпълнителния съвет, а след това и от Националния съвет на "Да, България", не го направих публично. Сега обаче публично прекратявам членството си в партията. Знаеш, че правя това с болка, но и без омраза или презрение, макар да съзнавам необратимостта на този акт. Просто в обществените отношения позициите и жестовете имат важно значение. Знаеш, че в продължение на 3 години дадох достатъчно индикации преди да стигна до сегашното решение.

Вярвам, че приятелството ми с теб и общността на "Демократична България" ще остане и ще се борим отново на една нива по основната кауза, но не и като съработници в една и съща партийна организация.

И последно - не бих дал подкрепата си в бъдещи избори за "Демократична България", освен ако изрично и ясно не се върне онзи баланс между либерално и консервативно, за който се съгласихме, преди Учредяването.

"По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист." **

Отговорът на председателя на "Да, България" Христо Иванов гласи следното: 

Драги Любо, съжалявам много за решението ти и че се налага да го обсъждаме тук (от което аз ще се въздържа всъщност). Нямам съзнанието да съм нарушил въпросния баланс, но вероятно не си давам сметка колко далеч са стигнали разделенията и несъвместимостите... Благодаря ти за вложените услилия и помощта и особено ти благодаря, че оставяш врата за приятелство и работа в една посока. Ще се възползвам. Ще се радвам да се видим и да изговорим нещата извън тази центрофуга за истерия. Успех!

 

 

* Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

** Цитатът, с който завършна писмото на автора, е на учредителя на "Да, България" - юриста Кристиан Таков. 

 

Публичен акт на напускане на редиците на "Да, България" - бившият член на Националния съвет на партията Любомир Авдийжски обяви във Фейсбук с писмо до лидера на формацията Христо Иванов решението си. Мотивът най-общо - непостигането на баланс между консервативните и либералните ценности в нейните рамки. Самият Христо Иванов отговаря на писмото накратко. 

Публикуваме текста на Любомир Авджийски с негово съгласие и с презумпцията, че дискусиите в рамките на демократичната общност не са и не бива да бъдат табу. Публикуваме след това и краткия отговор на Христо Иванов, който е един от многото в дискусията. 

Христо, Hristo Ivanov

Май дойде време да си кажем неща, които дълго отлагахме. А сега трябва да ги кажем публично.

Когато създавахме "Да, България", ние се съгласихме, че ще оставим различията, докато се борим с организираните сили на злото в тая страна - корупция, мафия, зависимости от Русия и т.н. и т.н. Казахме си многократно, че няма да даваме приоритет на теми, които ни разделят. Не само ние двамата, но и много други си повярвахме, че това е възможно. В името на това аз и други членове (тогава) на Националния съвет на "Да, България" приехме коалицията с ДЕОС, макар да не споделяхме крайно либералните им цели и приоритети. Единственото, което поисках тогава от теб е да не се използва "Да, България" за теми, по които не сме единни - еднополови бракове и "полови (р)еволюции". Приех коалицията с ДЕОС не като морален компромис, защото смятах, че повечето от хората там са почтени и можем да бъдем рамо до рамо в борба с корупцията, оставяйки различията. И от моя страна нищо не се е променило.

В името на общата цел не се възпротивих, когато "Да, България излезе" с позиция в подкрепа на Истанбулската конвенция, макар темата да разделяше обществото по същите признаци. Личното ми мнение е, че домашното насилие не се бори с конвенции, дори не и само с промени в Наказателния кодекс (да, той има нужда от промени), но с работещи съдебни институции и общество, което е осъзнато и променено духовно и морално. Редица уважавани от нас юристи се втурнаха да обясняват, че т. 53 от Обяснителния доклад, не била това, което е. Но и двамата знаем, че Gender Identity е половата идентичност, която ти сам можеш да избереш независимо от физическия пол по рождение. Тази възможност Конвенцията гарантираше с т. 53 и др. Смятам, че LGBT активистите (казвам този термин с пълно уважение и без презрение) бяха поставили своеобразна политическа "клопка" - ако подкрепиш Конвенцията, то подкрепяш и въвеждане на възможността за избор на полова идентичност - Gender Identity (не само чрез самия текст на Доклада, но чрез всички последващи промени, които ще бъдат неминуеми). А ако кажеш, че си против Конвенцията, то ти се поставяш в ролята на някой, който е "за" домашното насилие. Имаш ли избор.

Когато през миналото лято ВМРО, ГЕРБ, БСП и ДПС се опитаха да прокарат тоталитарни промени в Закона за вероизповеданията, които бяха тежък удар върху свободата на словото, свободата на събранията, свободата на убеждения, свобода на придвижване, право на труд и т.н. от "Да, България" и "Демократична България" не излязохте с позиция, въпреки неколкократните ми подкани. Този момент беше ключов, за да покажем, че се борим за справедливост и срещу тоталитаризма, без да даваме приоритет на етикетите либерали, консерватори, десни и леви. Изпуснахме го.

Сега, ден след като излизаш с позиция в подкрепа на "Прайд 2019", аз виждам, че балансът отдавна е загубен. Сам разбираш, че позицията ти във Фейсбук, макар и умишлено да избягва термините "подкрепям" или "подкрепям исканията", се разбира и има стойността именно на подкрепа за каузата на LGBT общността, изразяваща се в въвеждане на еднополови бракове в България и полова самоопределеност.

Христо, бракът е съюз между един мъж и една жена, а половете са само два. Не знам дали има нужда да казвам това именно на теб.

Казваш, че не трябва да позволяваме да ни разделят, но явно, че темата, която ни разделя, е приоритетна за много от хората в "Да, България" (и "Демократична България"), включително в Изпълнителния и в Националния съвет.
Позицията ти, макар и да е чрез твоя личен профил, де факто е позиция на "Да, България". Не ми се иска да влизам в конкретика защо.

И последно - когато излязох от Изпълнителния съвет, а след това и от Националния съвет на "Да, България", не го направих публично. Сега обаче публично прекратявам членството си в партията. Знаеш, че правя това с болка, но и без омраза или презрение, макар да съзнавам необратимостта на този акт. Просто в обществените отношения позициите и жестовете имат важно значение. Знаеш, че в продължение на 3 години дадох достатъчно индикации преди да стигна до сегашното решение.

Вярвам, че приятелството ми с теб и общността на "Демократична България" ще остане и ще се борим отново на една нива по основната кауза, но не и като съработници в една и съща партийна организация.

И последно - не бих дал подкрепата си в бъдещи избори за "Демократична България", освен ако изрично и ясно не се върне онзи баланс между либерално и консервативно, за който се съгласихме, преди Учредяването.

"По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист." **

Отговорът на председателя на "Да, България" Христо Иванов гласи следното: 

Драги Любо, съжалявам много за решението ти и че се налага да го обсъждаме тук (от което аз ще се въздържа всъщност). Нямам съзнанието да съм нарушил въпросния баланс, но вероятно не си давам сметка колко далеч са стигнали разделенията и несъвместимостите... Благодаря ти за вложените услилия и помощта и особено ти благодаря, че оставяш врата за приятелство и работа в една посока. Ще се възползвам. Ще се радвам да се видим и да изговорим нещата извън тази центрофуга за истерия. Успех!

 

 

* Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

** Цитатът, с който завършна писмото на автора, е на учредителя на "Да, България" - юриста Кристиан Таков. 

Коментари

Ray Garraty's picture
Ray Garraty
infidel

.

Подкрепата ми Демократична България ще се повиши многократно ако разкарат безусловно всякаква подобна религиозна сволоч

На гласоподавателите започна

На гласоподавателите започна да ни омръзва от култисти, които не могат да надраснат стадното си самосъзнание и овчите си привички. Защо трябва една политическа сила да парадира с това, че не можеш да предложи никаква алтернатива на своите опоненти? Искам да гласувам за равенство и за справедливост. Искам да гласувам за промяна. Искам да гласувам за личности, а не за поредните овчи глави, които искат да се присламчат към статуквото по всеки възможен начин. С такива позакъснели възрожденци България може да има само едно издигнато върху пиедестал минало, а аз искам да доживея едно по-добро бъдеще. На повечето българи им е удобно да решават проблемите си с рушвети под масата. Това значи ли, че трябва да се съобразяваме с техния манталитет и да си блеем със стадото още 100 години? Да ви имам сбърканото разбиране за традиции и морал!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Много добре стана, че г-н Авджийски представи писмото

си на широката публика. Така българите научиха за него и, че имаме политик от калибара на Бисмарк, на Чърчил.

Всеки подкрепещ глас за ДБ е незаменим, но не и за гласове, които целят да внесът смут.

Г-н Христо Иванов, благодаря Ви за интелигентния, въздържан и почтен отговор! И за готовността Ви да прощавате, което обаче не винаги е полезно

Уважаеми лидери на ДБ, ще бъдете нападани от 101 страни, азщото сте различни от останалите в политическия пейзаж, защото сте проевропейци на дело, а не на думи, защото сте родолюбиви, а не чуждоугодници.

СТРЕМЕТЕ СЕ ДА ИЗГРАДИТЕ ЕЛИТНА ПОЛИТИЧЕСКА СТРУКТУРА , но не в класическия вариант, а елитно политическо движение на честността, почтеността, родолюбието, уважението, и европейската ориентация!

ПЪТЯТ Е ТРУДЕН , но не спирайте! Заслужава си да бъде изминат докрай!

.

Ицо Иванов е като дебалансиран куршум. Още в самото начало беше ясно, че с тоя изместен център ще надроби големи поразии.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?