България е на последно място от от 28-те страни членки на ЕС в Индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г.

Това се казва в огласен днес доклад на Комисията за 2019 г.

Въпреки увеличението на общия резултат на България ѝ е по-слабо. Причини са ограничените резултати в някои от отчитаните измерения на DESI, както и по-доброто представяне на другите държави членки по някои от измеренията на индекса.

Петте критерия

България се справя сравнително добре в областта „Свързаност“, особено по отношение на широкия достъп до свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи.

Постигнала е и значителен напредък в измерението „Цифрови и обществени услуги“, като бележи все по-голям брой потребители и висока оценка за предоставянето на цифрови обществени услуги на предприятията. Но пак оставаме под средното ниво. В това измерение влизат електронното правителство и здравеопазване.

Страната ни има значително под средния резултат в измерението „Човешки капитал“, като цялостното равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Делът на хората с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на около 29 на сто от българското население, докато средно за ЕС този дял е 57%. Едва процента от хората у нас притежават умения над основните - по-малко от една трета от средната стойност за ЕС.

България също така е доста под средното равнище в измерението „Внедряване на цифровите технологии“. Предприятията все още не се възползват в пълна степен от възможностите, предоставяни от търговията онлайн. 6 на сто от малките и средни предприятия (МСП) продават онлайн (в сравнение със 17% средно за ЕС), 3 процента от всички МСП реализират трансгранични продажби и само 2 процента от оборота им е от търговия онлайн.

Последни сме и в измерението „Използване на интернет услуги“. 64  от гражданите използват интернет (в ЕС средната стойност е 83%). 27 на сто обаче никога не са го ползвали, което е най-високата стойност в целия Съюза. Българите осъществяват най-много видеоразговори. Те са доста над средното за ЕС равнище и по отношение на активността в социалните мрежа (79% спрямо 65%). Освен това, около 74 процента от потребителите на интернет четат новини онлайн, което е приблизително около средното за ЕС. От друга страна, българските интернет потребители проявяват по-малък интерес към използването на други услуги онлайн, по-специално електронното банкиране - едва 11 на сто в сравнение с 64 на сто средно за ЕС. Само една трета от ползвателите на интернет пазаруват онлайн, докато средният дял за ЕС е 69 %.

Къде сме най-добри

Най-доброто постижение на България за годината е второто място в ЕС по брой на общините, обхванати от инициативата WiFi4EU („Безжичен интернет за ЕС“). След първия подбор през ноември 2018 г. близо половината, или 43% от българските общини, спечелиха ваучери за изграждане на високоскоростни безжични връзки на обществени места.

Общата картина в Европа

Интересното е, че водещите икономики в Европа не заемат челните места в индекса  DESI. Първа е Финландия, следвана от Швеция. По-нататък с почти идентични показатели са Холандия и Дания.

Германия е чак на 12-о място, като пред нея са Латвия („отличникът“ сред новите членки) и Естония. Не случайно при огласяването на доклада говорителят на Еврокомисията Маргаритис Схинас ги нарече „драконите на ЕС“ в цифровите технологии.

Пето място отзад напред заема Италия.

„Тази година индексът DESI показва, че бързината на цифровата трансформация трябва да бъде ускорена, за да бъде ЕС конкурентоспособен на световно равнище. За да успеем, трябва да продължим да работим заедно за инклузивна цифрова икономика и за да гарантираме безпрепятствен достъп до цифровите умения на всички граждани на ЕС“, коментира еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел.