Намаляването на партийната субсидия от 11 лв. на глас на 1 лв. на глас мина на първо четене в парламента. По този въпрос имаше референдум и около 2,5, млн. български граждани гласуваха "за" подобно редуциране на субсидиите.

В същия този референдум имаше и друг въпрос - за това българските депутати да се избират мажоритарно. Също около 2,5 млн. български граждани подкрепиха идеята. Дори имаше законопроект внесен в парламента, който обаче не мина дори на първо четене. 

Справедливостта изисква да се признае, че и двата законопроекта бяха внесени от ГЕРБ. Не това обаче е най-важното.

Досега се знаеше, че всички, ама абсолютно всички партии, независимо от своите идеологически различия, са против чистия мажоритарен вот. Активността на ГЕРБ по темата беше по-скоро пи ар. Днес обаче стана ясно, че партиите, очевидно, се страхуват повече от мажоритарния вот, отколкото от това да останат без субсидии.

Звучи странно, но всъщност е логично. Приказките как без субсидии партиите ще започнат обслужват задкулисни икономически интереси са пясък в очите на хората. В парламента тези интереси винаги са се радвали на изключително добро обслужване. То никога не е спирало. Всеки месец има поне по едно гласуване, което силно намирисва на лобизъм в полза на едни или други икономически кръгове. Особено нагло е, че този аргумент се изтъква най-често от ДПС, най-ретроградната и най-лобистката партия в България. Особено нагло е ДПС да иронизира "Воля", чиито лидер бил крупен бизнесмен. Все едно техният почетен председател е кръгъл сиромах.

Дали ще има или няма да има субсидии за партиите е важен въпрос. Но не е чак толкова важен, че да променя правилата на играта. Докато мажоритарният вот прави точно това. Той отнема власт от политиците и я дава в ръцете на избирателите.

Тъй като винаги сме били европейци, ама не дотам и евразийщината продължава да ни е твърде силна у нас да се дава реална власт в ръцете на хората е най-голямото табу за всички партии. Без изключение. Тъй като винаги сме били европейци ама недотам, гражданите у нас не са достатъчно активни в това да вземат властта в своите ръце. Както е известно на Запад от нас само допреди 100-200 години заради това дори са падали глави, включително кралски.

За пореден път стана ясно, че единственото, от което нашенските политици наистина се страхуват е чистия мажоритарен вот. Толкова се страхуват, че дори не допускат да има истинско преференциално гласуване за депутати без привилегии за водача на листата. A мастити политолози, социолози и всякакви анализатори продължават да обясняват как мажоритарният вот е едва ли не най-страшното, което може да се случи на България.

Най-страшното за България е това, което е удобно за т.нар. политически елит и присъдружните му коментатори. И голямото мнозинство българи със сигурност е наясно по този въпрос.

Но, както е известно, "ние българите така сладко спим". Написал го е Христо Ботев. За него обаче се сещаме само по обед на 2 юни за 2-3 минути. После гледаме да не ни се пречка, докато се попротягаме "като философ", прозяваме се "като дипломатин" и се почесваме "в тила като политик". И ако ни позвовли "жената или ревматизмът" да заспим, то спим "като Крали Марка".