Рисунка с туш на художника Мирчо Качулев (1901 – 1972) се оказа портрет в профил на холивудската звезда Глен Клоуз, направен от френския графичен артист Кристоф Луи Кибе с псевдоним Киб (Quibe).

Произведението и моделът Глен Клоуз.

„Работата” на Качулев е част от скандалната изложба, посветена на българския модернизъм в столичната галерия „Структура“. Тя показва частната колекция на бизнесмена рекламист Николай Неделчев.

Мирчо Качулев, "Любов", туш, хартия - пише в каталога на изложбата в "Структура" под това "произведение".

Двете рисунки са идентични, но „френската” е направена в негатив, докато нашият „автор”, който и да е той, просто е обърнал копието си в позитив. Българската работа се казва „Любов” и е записана в каталога като рисунка с туш върху хартия на Мирчо Качулев. Френската – Close Noir („Клоуз Ноар“) – портрет в една линия на Глен Клоуз, изпълнен в черно. Художникът Киб е известен с такива изображения, които прави на знаменитости и филмови герои – Индиана Джоунс, Терминатор, Дарт Вейдър и др.

„Рисунката“ на Качулев в изложбата не е датирана, но тъй като експозицията показва произведения на модернизма, може да се предполага, че изложените работи са създадени до 1940 г.

Глен Клоуз е родена през 1947 г.

Рисунката на Киб е толкова популярна, че често се използва като модел за татуировка, показва фейсбук страницата на художника.

„Съвпадението“ бе разкрито вчера от дете от Художествената гимназия в София, което признало, че ползвало френската „картинка”, за да тренира рисунъка си, научи Клуб Z. Това станало по време на посещение в галерия „Структура” на ученици от осми клас.

Учителката решила да заведе децата на изложбата след шума, който се вдигна около нея заради съмненията в автентичност, изказани от двама известни експерти по модернизма.

Както вчера Клуб Z писа в изложбата има още един случай на гавра с българския модернизъм – рисунка с туш, представяна за творба на Сирак Скитник, се оказа корица на книгата „Камасутра“ от 2012 г., на издателство Penguin, илюстрирана от британската художничка Малика Фавр.

Преподавателката искала да подтикне децата към разговор по темата. Изведнъж едно от тях посочило рисунката с туш на Качулев и казало:

- Госпожо, тази работа ми е позната.

- Откъде ти е позната? – попитала тя.

- Прерисувах я, но беше на черен фон и със сигурност от друг автор. Видях я в интернет.

- В кой сайт?

- Не си спомням!

- Имаш ли изображението? Можеш ли да ми го изпратиш?

- Да, пазя го.

Рисунката на Киб може да се види и във варианта, "използван от Качулев" - на бял фон (Close Blanc).

Киб се смята за един от иконичните френски илюстратори, работещ в стил „рисунка с една линия”, или да създадеш изображение без да вдигаш молива от листа. В някои от тях открито имитира стила на американския попарт художник Анди Уорхол.

Точно Close Noir, показана от галерия „Структура” като Качулев, е нещо като негов запазен знак и е поставена за артистичен индекс на всичките му представяния. Човек може да си я поръча на тишърт и други битови предмети за около 10 евро, но най-популярна е като часовник. Трябва да признаем, че наистина стои добре като такава.

Мирчо Качулев пък е от любимите художници на колекционера Николай Неделчев, чиято сбирка е показана в галерия „Структура“. В телевизионни интервюта Неделчев разказва, че се е запалил по модернизма именно от работа на Качулев, която видял преди шест години. С оглед на последните разкрития, такава страст изглежда нормална – защото „работата” на Качулев е точно като графичен знак и е нормално един рекламист да се почувства привлечен от такива произведения.

Дали обаче те нямат авторски права?

Напомняме, че от тв ефира директорката на галерията със скандалната изложба Мария Василева обяви, че колекцията е находка, а мястото на тези работи е в музеите. Тя добави, че тази изложба пренаписва историята на българското изкуство, където името на Неделчев вече било „гравирано“.

По-вероятно е да последва реакция от западните творци, чиито произведения със сигурност без разрешение са били копирани и подписани с чужди имена, изложени в българска галерия и предложени за българските музеи. И тъй като галерия „Структура“ все повече заприличва на местопрестъпление, а не на изложбена зала, вероятно е време компетентните разследващи органи да се заемат със скандала. Цялата ситуация прилича на огромна измама и най-малкото трябва да се разбере дали колекционерът не е станал жертва на грандиозен криминален заговор.