Централната тема в днешната среща на върха на ООН е климатът и измененията в него. Генералният секретар на организацията Бан Ки-мун призова всички държави да предприемат "смели действия" за борба с климатичните промени. На днешната среща се очаква да бъде обсъдено и ново споразумение за ограничаване на въглеродните емисии, което държавите-членки да подпишат през 2015 година. Предишната договорка - протоколът от Киото, изтече през 2012 година.

Променящият се климат отдавна обаче не е тема само за срещи на високо равнище. Последните месеци в България показаха, че и за нас това вече не е обсъждане от далечни специалисти, а напълно реален ежедневен проблем - изразен в дъждовете и наводненията, отнели животи и разрушили домове.

За климатичните промени се говори повече от 20 години, дори още преди подписването на Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата през 1992 година. Темата е централна и в днешния дебат не само заради изтеклото споразумение за парниковите газове. Още през изминалата година Global Carbon Project публикуваха тревожни данни за нов пик на въглеродните емисии. Климатолозите оценяват усилията в тази насока като крайно недостатъчни, а контрола върху глобалното затопляне като далечна стъпка.

От Центъра за международни изследвания на климата и околната среда в Осло, който участва в изготвянето на доклада, подчертават, че стихийните бедствия от последните години са последица от изключително високите нива на парниковите газове. Наводненията на Балканите, в Индия и Великобритания, невижданата суша в Калифорния са част от явленията, които според климатолозите са причинени от прекалено големите количества CO2 в атмосферата.

Парниковите газове са естествена част от атмосферата и без т.нар. "парников ефект" Земята би била с около 33 градуса по-студена от сега. Тревожното покачване на нивата им започва още през Индустриалната революция и продължава и днес с изключително бързи темпове. Относно ефекта им върху покачването на температурата на планетата са проведени доста спорове, но учените са категорични, че климатичните промени са налице и не може да се пренебрегват. 

Художниците Дидие Мадок-Джоунс представят изложбата "Лондон в бъдещето"
- как би изглеждал един познат град, ако не се борим с промените в климата. 

През 2013 година американският президент Барак Обама представи план за намаляване на въглеродните емисии и борба с климатичните промени. Целта е да се намалят с 30% въглеродните емисии до 2030 година спрямо стойностите, измерени през 2005 година. Обама ще подчертае нуждата от подобен план, който да е приоритетна задача на международната общност. На днешната среща трябва да се даде ход на нова работна програма за борба с климатичните изменения, която да звърши през 2015 година с подписване на ново споразумение като Протокола от Киото. 

Докато международната общност бистри нови мерки за борба с променящият се климат, неправителствени организации и еко активисти открито обвиняват правителствата в бездействие и "климатична безотговорност". Една интересна акция срещу климатичните промени е колекцията "картички от бъдещето". След големите наводнения в Англия, художниците  Робърт Грейвс и Дидие Мадок-Джоунс представят "Лондон в бъдещето", като превръщат познати гледки от града в пейзажи според различни научни прогнози. Изложбата показва "необратимо променения свят", в който ще живеем, ако климатът се изменя със същата скорост. Неправителствените организации, подчертават, че международната общност трябва да обедини усилия с тях за намаляване на въглеродните емиси с поне 85% до 2050 година, в противен случай климатът ще се промени необратимо. 

Колажите от изложбата на двамата художници показват апокалиптични гледки, 
които ще са резултат от високите нива на въглеродни емисии.