Тази изключително странна история започна с фанфари, възхищения и нови надежди, след това зави рязко в обратна посока – с шокиращи изненади и срам с международни отенъци. И все още не е ясно, нито защо се случи, нито как ще завърши – но щетите вече изглеждат неоценими.

Преди да изложим няколко версии на случилото се, ето накратко какво се случи.

На 30 май в столичната галерия „Структура“ бе открита необичайната за това арт пространство изложба „Модернизъм и авангард. Български перспективи“, с произведения от частната колекция на бизнесмена Николай Неделчев – живопис, графика и няколко пластики. „Необичайна“ – защото още на откриването на галерията преди година и половина нейният ръководител и главен уредник Мария Василева декларира изключителната политика на „Структура“ да показва само съвременно изкуство – а не модернизъм и авангард от междувоенния период (и, естествено, съвсем не фалшификати).

Изложбата си бе поставила амбициозната задача „да изследва белите полета в българската история на изкуството”, „да открие възможност за анализ на миналото и за преобръщане на представите за него”… чрез непознати произведения както на известни, така и на слабо познати автори като Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов – Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок.

Само седмица по-късно в гилдията вече масово, но не и публично, се говореше, че цялата изложба е крайно съмнителна, показаните произведения не представят авторите им в добра светлина. И така, докато на 12 юни доц. Ружа Маринска – специалист по проблемите на българския модернизъм и бивш директор на Националната художествена галерия, обяви в интервю за Клуб Z, че „голяма част от показаните творби не са автентични”. Без да посочва произведения и имена, но конкретиката не закъсня.

В петък художникът Антон Стайков разкри във Фейсбук, че рисунка с туш от изложбата, с обявен автор Сирак Скитник, е копирана от корицата на английско издание на „Камасутра” от 2012 г., дело на френската художничка Малика Фавър. На следващия ден отново Клуб Z съобщи, че „рисунка с туш на Мирчо Качулев” е прерисувана от рисунка на френския художник Киб, известният карикатурист Христо Комарници откри трети фалшификат от същия вид, а „Площад Славейков” намери още две ментета – рисунки уж на Гео Милев и Харалампи Тачев се оказаха прекопирани от творби на различни западноевропейски художници.

Цялата история придобива още по-неприятен вкус, като погледнем каталога на изложбата, в който с текстове за изключителните качества на колекцията се представят изтъкнати специалисти и университетски преподаватели, членове на международни организации на критици, автори на десетки студии и статии, ръководили някои от най-големите ни арт институции – проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева.

Теории за гафа

В социалните мрежи веднага се завъртяха няколко теории, опитващи се да обяснят гафа. С най-малко привърженици бе версията, че западноевропейските автори са копирали българските художници. Тя не звучи сериозно, най-малкото защото някои от произведенията в изложбата са приписани на автори, творили по-късно от чужденците.

Далеч повече хора подкрепиха твърдението „сега ли разбрахте, у нас плагиатството и ментетата са широко разпространени”. Според специалистите, на родния арт пазар наистина има голям брой фалшификати – но тези от изложбата в галерия „Структура” са по-различен случай. Никой нормален фалшификатор няма да прекопира творба на един художник, за да я представи като произведение на друг, още повече когато измамата може да бъде открита за броени минути в интернет. Изглежда очевидно, че става дума за провокация.

Тук се появява трето обяснение, според което фалшификатите са част от арт мистификация, подобна на акцията на Иван Мудов с мнимото откриване на Музей на съвременното изкуство в сградата на гара „Подуене“ в София през 2005-а – манипулация на общественото мнение със средствата на традиционна рекламна кампания с цел привличане на вниманието. Но първоначалните реакции на разкритията от страна на галерията – първо мълчание, после възмущение, че се пречи на българското изкуство, след това признание с половин уста и сваляне на фалшификатите от изложбата – изключват и тази възможност. Няма смисъл да обсъждаме и предположенията, че това е „добре измислена реклама на галерията, социален експеримент или акция срещу фалшивите новини”, защото щетите върху имиджа на колекцията, галерията и гилдията са доста тежки.

Очевидни засега са две неща. Първото е, че някой е вкарал в колекцията фалшификати с ясната цел те да бъдат разобличени. Второто е, че ако гореизброените специалисти, писали в каталога на изложбата „Модернизъм и авангард. Български перспективи”, си бяха на мястото, този скандал не би бил възможен. Реакцията на доц. Ружа Маринска го доказва.

Оттук нататък има много въпроси – откъде колекционерът се е сдобил с фалшификатите, имат ли те идентификационни сертификати, кой ги е издал, какъв е смисълът от тези документи, щом на практика те не гарантират автентичност, виждали ли са авторите на каталога произведенията, за които са писали… И най-важните два въпроса са: кой е авторът на тази измама и каква е нейната цел. Надяваме се да научим отговорите, но очевидно няма да е лесно – тази сутрин и екипът на „Култура.БГ” по БНТ призна, че не е успял да открие нито един желаещ да коментира публично темата.

Ако иска да се изчисти от всички подозрения в зависимости, гилдията е задължена да открие отговорите на тези въпроси. Без това скандалите ще се множат, у нас никога няма да има нормален артпазар, да не говорим за популярност на българското изкуство в чужбина. Нищо чудно и разговорите за представяне на българска колекция от модерно и съвременно изкуство в центъра „Помпиду“ в Париж да стигнат до задънена улица.

Площад Славейков