Article_top

Акад. Атанас Атанасов е агроном, ръководител е на Съвместния геномен център към Софийския университет. Научните му изследвания са в областта на генетичните биотехнологии. Автор е на метод за инвитро отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. Създава нови сортове и селекционни линии.

Акад. Атанасов, с какво българският ген е по-различен от всички останали?

Аз съм си задавал този въпрос като генетик: Защо българинът, като е толкова способен, потенциално надарен с много качества, той винаги повтаря грешките си? Кое ни пречи, след като тук Бог е дал, дал, дал? Природата ни е уникална. И тя е бъдещето  на България. Защото прогнозите за света през 2050 г. показват, че храната и водата ще бъдат новото злато и петрол. Очаква се дотогава да бъде решен енергийният глад. Но как да заместиш храната и водата, които намаляват. А в България, за разлика от много други страни, 40% от териториите е с най-богатите и плодородните черноземни почви. При климата, който имаме, тези почви са в състояние да произведат продукция с най-добри качества на вкус, аромат и хранителна стойност, каквито няма другаде по света. 

На какво се дължи това?

Това по всяка вероятност се дължи не само на тези природни дадености, но и на някой, който е решил от Космоса да изсипе специфичен тип енергия. Тя не е само от Слънцето, от което растенията акумулират тази енергия чрез фотосинтеза. Ние се храним с тези растения, животните се хранят също. И е логично да се смята, че при тази чиста природа и животните, и хората трябва да бъдат по-здрави от всички останали. 

А така ли е наистина?

Аз си зададох също този въпрос преди няколко месеца, когато разбрах, че до 1920 г. България е имала 30 хиляди столетници, а сега, когото питам, никой не знае (според данни на Националния статистически институт през 2017 г. столетниците в България са 254, бел. ред.). И тук идва големият въпрос - какво се случи, че станахме страна като всички останали?

Какви са възможните причини?

По всяка вероятност нито почвата, нито въздухът, нито климатът са същите. Но допълнителният фактор от последните 30 години, за да се окаже, че сме сред първенците по хронични заболявания - сърдечно-съдовите, тумори и диабет, това е вносът на храна отвън. И това е извод от мое обстойно наблюдение, което направихме с моите колеги. В момента България внася 70-80% от плодовете и зеленчуците, които са най-полезни, както и млечни и месни продукти. Излиза, че ние се храним със собствена продукция само до 20 процента. Като генетик мога да кажа, че всичко това рефлектира и на химична основа. Ние не можем да имаме съвместимост с тези продукти, които са произведени в Азия, Африка, месо, внесено от Южна Америка. Това е допълнителен фактор, който влошава нашето здраве. И по всяка вероятност е така, защото средната продължителност на живота в Европа отива към 80 години, а нашата средна е 74 години, което никак не е добре за нас. 

Как може да се обърне този процес?

Най-тривиално е да се каже да следваме политиката на Европа – икономика, основана на познанието. Познанието е много голяма сила, но когато достигне до краен продукт, а именно иновациите, става още по-силно. Защото ако нямате иновации, значи нямате добавена стойност. Ако се обърнем към селското стопанство, което е и моя специалност още от 1967 година, то е един от най-важните приоритетни сектори. Ние не можем да нахраним света, но може да създадем такива уникални бутикови продукти, които ги няма никъде другаде. За радост България стана и по-чиста, защото индустрията намаля. Екологично ние сме по-чисти отпреди 30 години. Хубав-лош, туризмът се увеличи многократно. Годишно ние имаме близо 8 млн. туристи. Ами само себе си да нахраним и туристите, на другия ден ще сме по-богати. Но ние храним себе си с чужда храна, храним и туристите с чужда храна.

България е двуполюсна в земеделието. Имаме близо 1500 големи фермери, които владеят близо 85% от обработваемата земя. А останалите земи се обработват от така наречените кооперации, които се намират между социализма и капитализма – с малки изключения не знаят как да станат ефективни. Останалите 5 до 10 хил. малки и средни производители са едни от най-голямите сили на земеделието в България, защото те биха могли да бъдат истински производители на месо, зеленчуци, млечни продукти. Ето там трябва да се търси решение, те трябва да бъдат подпомагани.

Защо смятате, че на нашето земеделие му липсва добавена стойност и не е конкурентоспособно?

При големите производители до 95% от продукцията им се състои от пет основни култури – пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик и рапица. Ако това е земеделието, значи ние сме водещи в света и няма нищо лошо. Но тук има две съществени слабости – изнасяме първична продукция. Зърното отива навън, а с него не отглеждаме тук животни, с които да затворим производството на месо и млечни продукти, наша собствена храна. Дребните и средните производители от хранително-вкусовата промишленост внасят и месо, и мляко за своята продукция. Донякъде може да има изключение само при свиневъдството и птицевъдството, но и там вносът мина 50%. Липсата на добавена стойност ни прави много уязвими, оставете настрана дори здравето. Ако се случи някакъв катаклизъм, ние не можем себе си да задовлим. А България винаги се е славела, че не само се самоизхранва, но е имала и запаси от всичко. Дори в годините на ралото България е произвеждала продукция, която днес не можем да достигнем във времето на силното промишлено животновъдство.       

Споменахте, че зеленчуците са най-полезни за хранителната ни диета. Защо?

Защото са най-богати на активни съединения. Те помагат на човека и неговата ензимна активност и антиоксидантни съединения, които пък съдействат да се елиминира до голяма степен всекидневният стрес от начина на живот, от началника, жената... Храната е един от най-големите стресове. И затова нашата продукция е уникална и се отличава с голяма антиоксидатна активност. Когато Мечников (Иля Мечников е руски биолог от украински произход, бел. ред.) е казал в началото на миналия век, че българите са столетници, той е имал предвид предимно млечно-киселата бактерия, от която българинът е приготвял кисело мляко, сирене и т.н. И то в онзи педиод, в който е имало хиляди столетници.

Но българинът се е хранил и с още много други продукции, които е произвеждал сам. Като започнете от лука и чесъна, плодове и зеленчуци, коприва от рано напролет, самардала и т.н. Това е било такова разнообразие от най-различни продукти, които са поддържали съвсем естествено неговото здраве. Освен това и животните са се хранили с чиста продукция. И тогава е имало климатични промени, но е нямало синтетични торове, пестициди, инсектициди, водата е била чиста. А ние не можем да се върнем назад. Въпреки че природата ни позволява да имаме уникална продукция. Но голям недостатък ни е, че не можем да се обединяваме - това би помогнало на малките призводители. 

Кои са най-големите митове за биохраните?

Немалка част от биопроизводителите не спазват изискванията. Същото се отнася и за сертифициращите органи. Затова тези биопроизводители, които наистина са био, търсят сертифициращи органи извън България и все повече изнасят своята продукция навън. Преди десетина години се втурнаха много хора да се занимават с биопроизводство. Добре е всеки, който реши да развива такова производство, да посочва и къде го прави. Защото около местата, в които се развива биоземеделие, има и големи производители, които пръскат със синтетични торове или пестициди. И дори биоземеделецът да ползва биоторове, замърсяването може да дойде от другаде.

През последните години авокадото, киноата, годжи бери и чиата станаха нарицателни за суперхрани, които всеки здрав българин трябвало да яде. Kои са за вас суперхраните в България?

Ние внасяме домати от Турция и Македония, картофи от Полша, Франция и Колумбия, чесън от Китай. Няма нищо, че и киноа се внася, и годжи бери. Но ако се проучи какво ние имаме в нашето природно разнообразие, ще се види, че шипката е по-богата на витамин С от годжи бери. Да не говорим за нашата червена чушка, самардалата, дренките. Нашата суперхрана е нашето разнообразие и комбиниране. Това никой го няма. Никой няма като нашия вкусен розов домат. Киселото мляко в България е уникално. За да може да се получи, лактобактериум трябва да сключи брак със стрептококус термофилус. Единствено в България двете бактерии могат да съжителстват. Когато изнесеш двата щама, не се получава. Ето тази симбиоза е неповторима.

При едно гостуване тук мои холандски колеги поискаха да си вземат всички продукти за шопската салата и ракията. Казах им: „Ракията е лесна, а за салатата ще ви намеря доматите, краставиците, магданоза, лука, сиренето. Вие ще си я направите там.“ След известно време ми пишат: „Един път правим, втори път правим, трети, абе, не е същият вкус като в България!“ Ами освен всичко трябва и да си в тази природа. Ако се обединяваме така, както го правим на масата, щяхме да сме царе. Нямаше да имаме цена.

 

Акад. Атанас Атанасов е агроном, ръководител е на Съвместния геномен център към Софийския университет. Научните му изследвания са в областта на генетичните биотехнологии. Автор е на метод за инвитро отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. Създава нови сортове и селекционни линии.

Акад. Атанасов, с какво българският ген е по-различен от всички останали?

Аз съм си задавал този въпрос като генетик: Защо българинът, като е толкова способен, потенциално надарен с много качества, той винаги повтаря грешките си? Кое ни пречи, след като тук Бог е дал, дал, дал? Природата ни е уникална. И тя е бъдещето  на България. Защото прогнозите за света през 2050 г. показват, че храната и водата ще бъдат новото злато и петрол. Очаква се дотогава да бъде решен енергийният глад. Но как да заместиш храната и водата, които намаляват. А в България, за разлика от много други страни, 40% от териториите е с най-богатите и плодородните черноземни почви. При климата, който имаме, тези почви са в състояние да произведат продукция с най-добри качества на вкус, аромат и хранителна стойност, каквито няма другаде по света. 

На какво се дължи това?

Това по всяка вероятност се дължи не само на тези природни дадености, но и на някой, който е решил от Космоса да изсипе специфичен тип енергия. Тя не е само от Слънцето, от което растенията акумулират тази енергия чрез фотосинтеза. Ние се храним с тези растения, животните се хранят също. И е логично да се смята, че при тази чиста природа и животните, и хората трябва да бъдат по-здрави от всички останали. 

А така ли е наистина?

Аз си зададох също този въпрос преди няколко месеца, когато разбрах, че до 1920 г. България е имала 30 хиляди столетници, а сега, когото питам, никой не знае (според данни на Националния статистически институт през 2017 г. столетниците в България са 254, бел. ред.). И тук идва големият въпрос - какво се случи, че станахме страна като всички останали?

Какви са възможните причини?

По всяка вероятност нито почвата, нито въздухът, нито климатът са същите. Но допълнителният фактор от последните 30 години, за да се окаже, че сме сред първенците по хронични заболявания - сърдечно-съдовите, тумори и диабет, това е вносът на храна отвън. И това е извод от мое обстойно наблюдение, което направихме с моите колеги. В момента България внася 70-80% от плодовете и зеленчуците, които са най-полезни, както и млечни и месни продукти. Излиза, че ние се храним със собствена продукция само до 20 процента. Като генетик мога да кажа, че всичко това рефлектира и на химична основа. Ние не можем да имаме съвместимост с тези продукти, които са произведени в Азия, Африка, месо, внесено от Южна Америка. Това е допълнителен фактор, който влошава нашето здраве. И по всяка вероятност е така, защото средната продължителност на живота в Европа отива към 80 години, а нашата средна е 74 години, което никак не е добре за нас. 

Как може да се обърне този процес?

Най-тривиално е да се каже да следваме политиката на Европа – икономика, основана на познанието. Познанието е много голяма сила, но когато достигне до краен продукт, а именно иновациите, става още по-силно. Защото ако нямате иновации, значи нямате добавена стойност. Ако се обърнем към селското стопанство, което е и моя специалност още от 1967 година, то е един от най-важните приоритетни сектори. Ние не можем да нахраним света, но може да създадем такива уникални бутикови продукти, които ги няма никъде другаде. За радост България стана и по-чиста, защото индустрията намаля. Екологично ние сме по-чисти отпреди 30 години. Хубав-лош, туризмът се увеличи многократно. Годишно ние имаме близо 8 млн. туристи. Ами само себе си да нахраним и туристите, на другия ден ще сме по-богати. Но ние храним себе си с чужда храна, храним и туристите с чужда храна.

България е двуполюсна в земеделието. Имаме близо 1500 големи фермери, които владеят близо 85% от обработваемата земя. А останалите земи се обработват от така наречените кооперации, които се намират между социализма и капитализма – с малки изключения не знаят как да станат ефективни. Останалите 5 до 10 хил. малки и средни производители са едни от най-голямите сили на земеделието в България, защото те биха могли да бъдат истински производители на месо, зеленчуци, млечни продукти. Ето там трябва да се търси решение, те трябва да бъдат подпомагани.

Защо смятате, че на нашето земеделие му липсва добавена стойност и не е конкурентоспособно?

При големите производители до 95% от продукцията им се състои от пет основни култури – пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик и рапица. Ако това е земеделието, значи ние сме водещи в света и няма нищо лошо. Но тук има две съществени слабости – изнасяме първична продукция. Зърното отива навън, а с него не отглеждаме тук животни, с които да затворим производството на месо и млечни продукти, наша собствена храна. Дребните и средните производители от хранително-вкусовата промишленост внасят и месо, и мляко за своята продукция. Донякъде може да има изключение само при свиневъдството и птицевъдството, но и там вносът мина 50%. Липсата на добавена стойност ни прави много уязвими, оставете настрана дори здравето. Ако се случи някакъв катаклизъм, ние не можем себе си да задовлим. А България винаги се е славела, че не само се самоизхранва, но е имала и запаси от всичко. Дори в годините на ралото България е произвеждала продукция, която днес не можем да достигнем във времето на силното промишлено животновъдство.       

Споменахте, че зеленчуците са най-полезни за хранителната ни диета. Защо?

Защото са най-богати на активни съединения. Те помагат на човека и неговата ензимна активност и антиоксидантни съединения, които пък съдействат да се елиминира до голяма степен всекидневният стрес от начина на живот, от началника, жената... Храната е един от най-големите стресове. И затова нашата продукция е уникална и се отличава с голяма антиоксидатна активност. Когато Мечников (Иля Мечников е руски биолог от украински произход, бел. ред.) е казал в началото на миналия век, че българите са столетници, той е имал предвид предимно млечно-киселата бактерия, от която българинът е приготвял кисело мляко, сирене и т.н. И то в онзи педиод, в който е имало хиляди столетници.

Но българинът се е хранил и с още много други продукции, които е произвеждал сам. Като започнете от лука и чесъна, плодове и зеленчуци, коприва от рано напролет, самардала и т.н. Това е било такова разнообразие от най-различни продукти, които са поддържали съвсем естествено неговото здраве. Освен това и животните са се хранили с чиста продукция. И тогава е имало климатични промени, но е нямало синтетични торове, пестициди, инсектициди, водата е била чиста. А ние не можем да се върнем назад. Въпреки че природата ни позволява да имаме уникална продукция. Но голям недостатък ни е, че не можем да се обединяваме - това би помогнало на малките призводители. 

Кои са най-големите митове за биохраните?

Немалка част от биопроизводителите не спазват изискванията. Същото се отнася и за сертифициращите органи. Затова тези биопроизводители, които наистина са био, търсят сертифициращи органи извън България и все повече изнасят своята продукция навън. Преди десетина години се втурнаха много хора да се занимават с биопроизводство. Добре е всеки, който реши да развива такова производство, да посочва и къде го прави. Защото около местата, в които се развива биоземеделие, има и големи производители, които пръскат със синтетични торове или пестициди. И дори биоземеделецът да ползва биоторове, замърсяването може да дойде от другаде.

През последните години авокадото, киноата, годжи бери и чиата станаха нарицателни за суперхрани, които всеки здрав българин трябвало да яде. Kои са за вас суперхраните в България?

Ние внасяме домати от Турция и Македония, картофи от Полша, Франция и Колумбия, чесън от Китай. Няма нищо, че и киноа се внася, и годжи бери. Но ако се проучи какво ние имаме в нашето природно разнообразие, ще се види, че шипката е по-богата на витамин С от годжи бери. Да не говорим за нашата червена чушка, самардалата, дренките. Нашата суперхрана е нашето разнообразие и комбиниране. Това никой го няма. Никой няма като нашия вкусен розов домат. Киселото мляко в България е уникално. За да може да се получи, лактобактериум трябва да сключи брак със стрептококус термофилус. Единствено в България двете бактерии могат да съжителстват. Когато изнесеш двата щама, не се получава. Ето тази симбиоза е неповторима.

При едно гостуване тук мои холандски колеги поискаха да си вземат всички продукти за шопската салата и ракията. Казах им: „Ракията е лесна, а за салатата ще ви намеря доматите, краставиците, магданоза, лука, сиренето. Вие ще си я направите там.“ След известно време ми пишат: „Един път правим, втори път правим, трети, абе, не е същият вкус като в България!“ Ами освен всичко трябва и да си в тази природа. Ако се обединяваме така, както го правим на масата, щяхме да сме царе. Нямаше да имаме цена.

Коментари

Така е.

Много интересно и поучително интервю с акад. Атанасов. Напълно съм съгласен с казаното от него.

"Аз си зададох също този

"Аз си зададох също този въпрос преди няколко месеца, когато разбрах, че до 1920 г. България е имала 30 хиляди столетници"

Това няма как да е вярно предвид, че средната продължителност на живот в България за сто години се е увеличила с 10 години, а броя на столетниците в момента е 254. Просто няма логика

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията