Галерия „Структура“ хлопна кепенците, видя репортер на Клуб Z. Засега затварянето е само за днес със странното обяснение: „поради насрочени срещи с медиите“, както личи от бележка на входа на изложбената зала.

Вероятно директорката на галерията Мария Василева е визирала участието си в БНТ тази сутрин заедно със собственика на скандалната колекция Николай Неделчев. От друга страна работата на галерията ни най-малко не изисква личното ѝ присъствие там.

Според мнозина наблюдатели най-добре би било „Структура“ въобще да не отваря повече, предвид скандала, който последната ѝ експозиция предизвика. Включително и международен.

Очевидно обаче той ни най-малко не притеснява главните участници в него. Както личи от интервюто на Василева и Неделчев тази сутрин пред БНТ, те всячески опитват да излязат от ситуацията, представайки се за жертви, като отричат вината, която носят за публичното опозоряване на имената на редица български модернисти, на които бяха приписани произведения от чужди автори.

Николай Неделчев.

Все пак от интервюто се видя, че поне Неделчев е видимо смутен от скандала, като през цялото време говореше за „нещата“, визирайки работите от колекцията си, без нито веднъж да ги нарече рисунки, картини, творби и пр.

Ето и фактите, които той съобщи: в края на април миналата година е купил от антиквар, препоръчан му от един от най-добрите реставратори у нас доц. Стефан Белишки, 14 „неща“ срещу скромната сума от 3500 лева.

„И той (Белишки – бел.ред.) един ден ми спомена, че има познат, който има неща, които може би ще ме заинтересуват, така и така, антиквар, и ми даде контактите. И аз се свързах с него и отидох да разгледам нещата, които той беше събрал в една папка. В тази папка имаше част от нещата, които виждате в изложбата, имаше и други неща, аз подбрах някаква част“, каза Неделчев.

Много убедителен за него бил фактът, че 85-90% от "нещата" имали печати:

„Носеха печати на издателството на Гео Милев „Везни“, даже някои от тях и на фронталната си част, а други бяха на издателство „Хемус“. Т.е. тук може би трябва да споменем, че това не е някакъв случаен факт, някой който си рисува вкъщи на тавана и някакви неща, които са попаднали при някой, това е създадено с цел да бъде направена измама. Ясно е, известен факт е, че много често се откриват и шедьоври точно в антиквариати, точно в тавани, има такива истории...“

Неделчев не е подозирал, че става дума за фалшификати, гарантира той лично днес, което разби теорията за някаква мистична постмодернистична акция чрез картини менте, каквато се обсъжда в последните дни.

„Ние това, което направихме е днес внасям жалба до главния прокурор (Николай Неделчев и Сотир Цацаров са съученици от английската гимназия в Пловдив - бел.ред.). Освен това сме свалили нещата и ще ги съхраним като веществени доказателства, сложили сме разпечатки на това, което е било, все пак за да се види кои са били свалените неща, упоменато е, че са свалени, тъй като са обект на измама. Фалшификации в изкуството за жалост в целия свят има – нека не звучи като оправдание, но се случи и с картината на Леонардо Salvator Mundi („Спасителят на света“), струва 430 млн., нали и са минали сигурно няколко комисии и са платени милиони, но се оказва, че е... Друг факт е, че Рембранд има повече произведения в музеи, отколкото той реално е създал. Също е известен факт“, каза още Неделчев.

Според него у нас удостоверяването „става в голяма степен на субективен принцип – застава един изкуствовед, който е лицензиран и има правото да нарече себе си експерт в оценките и казва това е така, защото стилистично и така нататъка...“

„В България много рядко, да не кажа почти никога, не се стига до там да се изследват физическите параметри на работата. Хартията дали е автентична, дали мастилото и боите са автентични“, каза още колекционерът.

След края на злополучната изложба той щял да подложи на такава експертиза всички рисувани с масло произведения, които има. Това била единствената стопроцентова гаранция за автентичност, иначе преди това колекционерите се доверявали на сертификатите, които получават от продавачите и на свързаните с тях истории за намирането на „нещата“.

Мария Василева.

„Нашата задача не е била да сертифицираме произведенията, ние трябваше да направим изложба от тези произведения“, оправда се собственичката на галерия „Структура“ Мария Василева.

Тя не искала да се оправдава, обаче процесът на сертифициране бил много сложен и изкуствоведите (проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и самата Василева - бел.ред.), които са и автори на възторжения каталог на изложбата, нямали време да го направят.

„Ние сме се позовали на документи и факти – от една страна сертификатите, които придружават някои от работите, от друга страна – историите, легитимността на търговците, от които тези работи са закупени, препоръките на реставратора, който е един от най-добрите в България, очевидни белези, като наличието на подписи, печат и на пръв поглед вида на хартията. Това са неща, които са част от процеса на сертифициране“, каза собственичката на "Структура".

След което отново повтори опорните си точки как „проблемът за българския модернизъм остава“ и случаят не трябвало „да хвърли сянка върху посланието на изложбата“.

За публиката посланието бе, че хора, които явно не разбират от изкуство опитват да ѝ пробутат фалшиви и/или без никаква художествена стойност произведения, претендирайки, че чрез тях попълват някакви пропуски в българското изкуствознание.

„Това послание е изключително важно – бялото петно на българския модернизъм тепърва ще се открива, надявам се, че ние отворихме малко вратата към това неизследвано поле“, каза Василева, като не обясни как излагането на фалшификати може да отваря някаква врата.

Не стана ясно и за какво запълване на „бяло петно“ говори Василева, след като показаните в нейната изложбена зала творби съвсем не изглежда да са най-доброто, правено от представените художници.

Освен това голяма част от техните именно качествени творби отдавна са в музеите, вкл. в Националната художествена галерия. А през последните десетилетия са правени десетки изложби и конференции по темата за българския модернизъм.

„Фалшификатите са криминално дело, да, ние сме жертва, но жертва са всички останали – жертва е публиката, жертви са и нашите колеги“, завърши Василева.

Доц. Ружа Маринска

По същото време пред Нова тв една от най-големите специалистки по модернизъм в България доц. Ружа Маринска изрази недоумение, че експертите не са хванали фалшификатите предварително. Тя попита как се случва така, че толкова много специалисти – професори и доктори, се предоверяват на сертификатите.

„В България няма чак толкова много специалисти по тази материя. Как те не са видели това? Когато се появи такъв масив от „художествени факти“ не трябва ли да се появи някакво съмнение?“, попита доц. Маринска.

На въпрос няма ли някаква система, която да спира излагането на фалшификати или произведения без документи за собственост в галериите, тя отговори:

„По принцип и на практика - може! Проблемът е, че тук имаме един двуезичен представителен каталог. В него няма нито дума за произхода на работите и те всички са документирани. Тези скандални случаи, които излязоха в медиите с „Камасутра“ и пр., те са единични, но по принцип, започвайки от Кирил Маричков и завършвайки с Мирчо Качулев, това са неща, които за едно професионално око будят сериозни съмнения.“

Според нея „има общ почерк на доста работи“, а експертиза би могла да докаже фалшиви подписи на творбите.

„91-ва година излезе първата ми студия „Иван Бояджиев и българският модернизъм“. И изведнъж аз виждам няколко работи на Иван Бояджиев, които са подписани с подписа на един друг Иван Бояджиев“, каза доц. Маринска.

Техническа експертиза трябвало да се направи и на материалите, които „доста бият на очи“.

Проф. Валери Стефанов

„Наистина да попаднат сто картини от един такъв период и тези картини да бъдат изведени като претенция за пренаписване на българското изобразително изкуство през първата половина на ХХ век, е нещо, което взривява публиката“, коментира проф. Валери Стефанов, председател на Съюза на колекционерите в България.

Той разказа, че на втория ден след откриването на изложбата му се обадили негови колеги и му казали: „Професоре, пълно е с фалшификати“.

„Ситуацията е много опасна, защото тя проваля компетентността на професионалната общност, проваля колекционерската общност, като тип отношение към изкуството. Това не е колекционерската общност – да се нахвърля с такава стръв на някакви подобия на картини“, каза проф. Стефанов.

И бе категоричен, че не е съгласен с претенцията за пренаписване на историята на българското изкуство.

„Представете си аз съм професор по литература и да ми донесат неизвестни съчинения на Вазов, на Ботев, и аз да кажа ето пренаписваме историята на българската литература. Това, което се случва е гротескно! Измама! Лъжа! Някой трябва все пак да понесе, ако не друга, поне морална отговорност. Всички по веригата, които са сторили това нещо“, заяви проф. Стефанов.

Той определи случая като "фрапантен и нагъл".