Един лев партийна субсидия на глас, безлимитно финансиране от юридически и физически лица и безплатни офиси.

Такава е равносметката от водения вече повече от месец дебат за субсидирането на партиите от държавата. Той тръгна с разкритията на „Шоуто на Слави“, че вместо по 11 лева на глас, формациите са получавали по малко над 13 лева. Това са текстовете, които бяха одобрени днес на второ четене от бюджетната комисия в парламента и които утре предстои да бъдат окончателно приети в зала. 

Ако досега имаше лимит на даренията – те да са само от физически лица и в рамките на до 10 000 лева, то вече всеки който си поиска, в това число фирми, получавали и получаващи обществени поръчки и концесии и дори фирми с държавно участие, ще могат да дарят любимите си партии с каквото си поискат и с колкото си поискат. 

Изменението за единия лев на действително спечелен глас влизат в сила от 1 юли – т.е. точно преди редовно получавания транш от държавата (на тримесечие). Това поставя под въпрос оцеляването, както и предизборната кампания за местния вот наесен на онези формации, които нямат милиони на депозит в банка.

Неинформиран избор

Дебатът, който партиите не проведоха по между си, а чрез телевизионните студиа, обаче се случи в днешната комисия. Първи думата взе Йордан Цонев от ДПС. Именно Движението вкара в обръщание идеята за бизнес финансиране (каквото имаше до 2009 г. и бе отменено), като настояваше и за 0 лева субсидия на глас, което днес не се възприе.

Фрустриран от обвързването на ДПС с ГЕРБ, която бързо прегърна идеята за получаване на средства от юридически лица,а днешните финални текстове бяха приети с гласовете на депутатите на двете партии, Цонев държа дълга реч, за да обясни, че за Движението всяка сума по-ниска от 10 лева на действителен глас обрича партиите на мизерно съществуване. И че ако има удар по политическата система, то е нанесен от тези, които са позволили на хората да гласуват неинформирано на референдума през 2016 г. Цонев дежурно обвини и т.нар. кръг Капитал за кампанията за единия лев, без да отчете, че медиите, критикуващи властта никога не са "лобирали" за такава сума. 

Именно този референдум, организиран от "Шоуто на Слави", който не събра достатъчно представителност, за да стане задължителен за изпълнение, бе използван от Министерския съвет като мотив да предложи 1 лев на глас - такава била волята на народа, мотивираха се от ГЕРБ три години по-късно. 

"Къде бяхте, когато казвахме, че референдумът е популистки и ще доведе до проблеми. И сега всички скочиха на ДПС. Ние правим това против волята си, ние правим това, защото ни принуждавате. Ние искаме публично финансиране – не изсмукано от пръстите, а с минимален размер – екзистенциално финансиране. И то не може да бъде по-малко от 2,5 милиона лева на година, съобразено и с изборите, като понякога има и по два вида избори на година. За всеки вид избори има разходи от 2 милиона за медии, рекламни материали и пр. Това го има в отчетите, вадете и четете", започна Цонев.

"Сега всички се загрижиха дали ще има зависимост. Ми, ще има. Избирателите го искат. Всички медии целокупно го искаха така и сега изведнъж се загрижиха. Да, ще направим закона максимално прозрачен, ще има проверки, но аз съм убеден, че пак ще има зависимости", допълни Цонев.

След което направи изчисления, каквито никой не направи в хода на дискусията:

"Ако за ГЕРБ и БСП 2,3,7 лева на глас са ОК, за всички останали не стигат, колеги. И е демагогия това. Всички партии имат еднакви екзистециални разходи. На една партия й трябват минимум 100 000 лева на месец, за да функционира нормално. Хайде сега го разделете и вижте, че всичко под 10 лева не може да осигури нормално съществуване. Никой нищо не предложи. Подкрепи се референдумът като вот срещу политическата система. Ударът по политическата система го нанесе този, който позволи на хората да гласуват неинформирано."

"Ако не разрешим финансиране от юридически лица, оставяме партиите да се финансират от никъде. И какво правим тогава? Само не ни слагайте сред тези, които го причиниха това. Ние сме единствените, които се опитват да го поправят."

Спусна ли някой контролирано информация до Слави

От левицата, които канеха ГЕРБ на разговори за определяне на размера на субсидията, но управляващите отказаха, видяха целенасочена акция в цялата истерия със субсидиите. Румен Гечев попита случайно или не три години след референдума, в средата на годината, точно преди получаването на финансовия транш от Министерство на финансите, някой спуска контролирана, според него, информация до "Шоуто на Слави" за раздутите субсидии, която да разбуни духовете в обществото и да доведе до днешната ситуация. Така ГЕРБ целяла да си осигури служебна победа на местния вот, защото единствена ще разполага със средства за кампания.

"Много интересно, референдумът е през 2016-а. Три години по-късно някой се сеща случайно, подадена е услужливо информация до едно шоу, че са надвнасяни пари. Обърнете внимание – в България, където нищо не се случва – хоп, проверка на главния прокурор. 24 часа по-късно – хоп, реакция на финансовия министър.

Но дами и господа, референдумът не мина. Използването на аргумента за референдума е юридически необоснован – не отговаря на изискванията и не мина през Народното събрание.

Вие ще си оставите парите от 20 милиона на депозит, които не сте ползвали, а ние останалите едвам свързваме двата края. Бързате с приемането този петък, за да няма трансфер за следващото тримесечие. Искате да се върнат надвнесените средства през следващите година и шест месеца. Т.е. ние не само няма да получим пари за следващите избори, а и да върнем парите. Как ще се съревновават париите, освен ГЕРБ на тези избори", попита Гечев.

След което даде пример, че в цяла Европа финансирането на партиите идва предимно от държавата.

"Това, което предлагате не е само антидемократично, а и антиевропейско. Ще трябва да отговаряте пред посланиците. Ще ми прилагате модел от Америка – ще слагате на трабанта двигател от мерцедес", посочи в заключение депутатът от левицата

А председателката на бюджетна комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) възрази: вместо да критикувате – предлагайте.

"През 2016-а, когато се предлагаше референдума, пак не гласувахте - "ние не сме от тука"", ядоса се Стоянова. 

Дебатът се отплесна и в посока финансиране на партийни телевизии, каквито имат БСП, "Атака" и др., като Александър Иванов (ГЕРБ) допусна интересна случайна грешка: 

"Ние си имаме национална телевизия, не ни е нужна БСП ТВ".

"Хубаво е, че го казахте", веднага отвърна Гечев.

А Иванов се поправи:

"България си има."

Защо се бърза

Думата бе дадена и на представителите на гражданския сектор - в случая на Ваня Нушева от "Прозрачност без граници" и на доцентът от Софийския университет Даниел Смилов. И двамата изразиха неодобрение към предлагания 1 лев на глас и припомниха, че са защитавали тази теза още по време на референдума. 

Нушева припомни, че 36% от всички имащи право на глас български граждани подкрепиха субсидия от 1 лев, което не би могло да се нарече волята на народа. Предложи и ако субсидията се намалява, то тогава всички политически субекти да имат равен достъп до медии при кампании. А по отношение на финансирането от юридически лица призова да има забрани за фирми, които изпълняват поръчки по ЗОП, които имат концесии, които имат държавно участие и пр. 

"Преминаването към такава радикална смяна на модела в момента е неоправдано. Няма спешен повод за такава промяна, референдумът беше неуспешен и не може да се изтъква като причина. И въпреки това се бърза. Молбата ми е за намаляване на тази спешност и замисляне на последиците", призова Смилов и обясни на депутатите защо американският модел на конкурентен икономически пазар не е приложим за нашата страна.

С репликата на Йордан Цонев "Присмивахте се и иронизирахте д-р Доган, когато говореше за "обръчи от фирми". Моделът трябва да е обществен" се сложи край на дебата и депутатите пристъпиха към гласуването на отделните предложения. От Обединени патриоти нямаше представители, които да защитят текстовете си. Покрай бързото гласуване, бе прието и предложението на ГЕРБ партиите да получават офиси от общините и държавата безвъзмездно. От финансовото министерство обясниха, че нямали разчети колко би струвало това "дарение" на държавния бюджет, но така или иначе сега формациите обитават помещенията си на символична цена. Партия може да бъде принудена да напусне офис, ако три месеца не си плаща разходите по експлоатацията му или ако го предостави на трето лице за непартийна дейност или ако извършва в него стопанска дейност.

Макар и днес да не бе в комисия, очаква се лидерът на НФСБ и съпредседател на Обединени патриоти да поиска отлагане на точката от дневния ред за гласуване.