ГЕРБ може да подложи на "модификация" предложението си партиите да получават по един, а не по 11 лева на глас субсидия от държавата.

Това заяви днес пред БНР правосъдният министър и бивш председател на комисията по правни въпроси в парламента Данаил Кирилов. Както е известно, миналата седмица бюджетната комисия прие на второ четене хибриден модел на партийното финансиране - "хибриден", защото бяха възприети предложенията на ГЕРБ и на ДПС. Бе решено формациите да получават по един лев на глас, но също така да се ползват от неограничено финансиране от бизнеса, в това число от фирми, които печелят обществени поръчки, концесии, дори такива с държавно участие, както и да ползват безвъзмездно офиси в страната.

Новият модел трябваше да бъде окончателно гласуван в петък, но коалиционният партньор Обединени патриоти се възпротиви, а точката бе изтеглена от дневния ред с формалния мотив "няма изготвен доклад за разглеждане".

Предложението на ГЕРБ за един лев на действителен глас не се харесва на нито една политическа сила, в т.ч. ДПС.

"В резултат на консултации вероятно би могло да възникне и модификация на това становище, но проблемът стои. Смятам, че няма никакво основание за съмнения по отношение на нашата позиция", заяви днес Кирилов.

По думите му ГЕРБ остава твърда в позицията си, че партийната субсидия трябва да бъде намалена от 11 на един лев за глас.

Кирилов коментира и предлаганите от него законови изменения в НПК и в Закона за съдебната власт, които той мотивира с настояването на Еврокомисията за механизъм за търсене на наказателна отговорност от т.нар. трима големи - главния прокурор и председателите на ВАС и ВКС (въпреки че настояването засяга само обвинител номер едно).

Преди седмица министърът представи идеите си, като те събраха множество критики, тъй като допускат отстраняване по донос и без сериозна обосновка за предполагаемото извършено престъпление. От идеите не стана ясно и как някой прокурор ще се осмели да провери главния прокурор, който е начело на пирамидалната структура.

Днес от думите на Кирилов се разбра, че не е решен окончателно въпросът дали и как да бъдат разследвани "тримата големи". Той не изключи възможността предложението да бъде съгласувано с Венецианската комисия. Необходимо е и запитване към Конституционния съд, уточни Кирилов. Но защити мнението си, че "наказанието" трябва да важи и за тримата, защото по конституция вървели "в пакет".

"Пресилено е, бих казал доста пристрастно, да изваждаме пред скоби само главния прокурор и разследванията срещу него. Проблемът ни е системен и касае общо "тримата големи". Имаме и преди Венецианската комисия конституция, която е задължителна за абсолютно всички български граждани. И там те са установени в пакет", заяви той.

И допълни:

"Това е задача, която трябва да решим, да приключим работата по тази препоръка. Действително, както и в предходния разговор беше уточнено, в България продължаваме да спорим по това дали този режим касае само главния прокурор или "тримата големи". В тази връзка Министерство на правосъдието, лично аз предприех множество инициативи за публично обсъждане на първото предложение за въвеждане на такъв режим. Тези обсъждания продължават."

"Би трябвало всички да съобразяваме, че режимът на тримата големи е установен още в конституцията и във всички конституционни норми техният статут е равен. Така че, да, води се дебат по въпроса в кой точно доклад с препоръки на Механизма за сътрудничество и оценка е посочено "тримата големи".

"Става дума за главния прокурор и за висши магистрати и това не е случайно. Колегите, освен решението на Европейския съд по правата на човека, съобразяват и тази специфика, че ние имаме института на т.н. „трима големи“, които имат  особено място в органа за управление и независимост на съдебната власт - Висшия съдебен съвет. Те тримата са членове по право, тримата се избират и назначават по едни и същи ред …", заяви още правосъдният министър.