Скоро след началото на последната Le.rud рецесия аз написах статия за Globe Asia, озаглавена "Голямата депресия? (декември 2008 г.)". В нея наблегнах на изводите, които се съдържат в сериозната книга на Робърт Хигс "Депресията, войната и Студената война" (2006 г.). Хигс стига до заключението, че заради несигурността в режима на управление инвеститорите се притесняват да отделят средства за нови проекти. Те просто не са знаели какво ще е следващото нещо, което президентът Рузвелт и хората от Новия ред ще направят.

Тогава през септември 2008 г. а зпредупредих, че несигурността в режима може да доведе до проблеми в текущата криза. Както се видя, политическите класи бяха саети с обвинения към пазарите. Те просто нямаше как да насочат показалците си към себе си, нито световните централни банкери щяха да сторят това.

Да, несигурността в режима все още продължава и американската икономика, която е прокламирана като най-силната в света, всъщност не е толкова силна. Придружаващата графика на номиналните крайни продажби на вътрешни потребители (КПВП), която е най-добрият изразител на съвкупното търсене, показва, че показателят все още е анемичен. Текущият процент на годишен растеж е само 3,9%, доста под дългосрочният тренд от 5%. Така, че САЩ все още остават в блатото на рецесията на растежа.


Благодарение на продължаващата несигурност в режима и сбалия монетарен ръст - широките пари (Дивизия М4) расте с годишните 2,5%, икономиката не успява да се надигне.
За да разберем по-добре какво се случи от 2008 г. насам и накъде отиваме, най-добре е да използваме възможността да интерпретираме и разберем икономическите данни в техните графики, свързаност и връзки, които вероятно ще преобладават и в бъдещето.
Презицните топологични модели, на кратко, хубавите диаграми, са ключът към създаването на представа за бъдещето. Затова представям и серия от диаграми, които показват връзката между безработицата и диференцияла между печалбата и лихвата.
Тази важна, но пренебрегвана връзка първо е била анализирана от моя уважаван преподавател Кенет Боулдинг (1910-1993 г.). Ето как Боулдинг обобщава икономиката на диференциала печалба-лихва в неговата последна книга "Структурата на съвременната икономика" (1993 г.):
Когато наема някого, работодателят жертва лихвата, която би платил, ако вземе заем от банка за парите за неговата заплата, в надеждата да получи печалба от продукта на неговата работа. Тази работа може да се състои в поддръжката на собствеността, която правят чистачките. Може да включва преобразуването на едно вещество в друго с по-висока стойност, като например желязото в автомобили или зърното в брашно. Може да е свързана спродажба на неща, като прехвърля складовите наличности срещу по-висока цена.
Всичко това включва операции, в които нарастването на брутната стойност на бизнеса се очаква да бъде по-голямо от заплатите и и другите разходи, които се изваждат от брутната стойност, така че нетната стойност нараства с величината на печалба.
Боуулдинг заключава, че бизнесът клони към наемане на работници, когато дифурунциелът между печалба и лихва нараства. С неговото увеличение, очакваната печалба от наема на нов работник нараства в сравнение с цената на лихвата. Обратното, ако диференцелът печалба-лихва намалява (или става отрицателен, както се е случило през Великата депресия), бизнесът е склонен да намалява работниците си, защото цената на парите нараства, в сравнение с маржа на печалба.
Следващите диаграми на разсейване са това, което Боулдър нарича "времево разсейване". Всяка точка във времевото разсейване показва величината на две променливи и е свързана със стралки, които показват времевия интервал, в който точките се случват.
Първото времево разсейване е от 1929 г. до 1937 г. Диференциалът печалба-лихва е показан в проценти на хоризонталната ос, а безработицата е показана на вертикалната ос. С избухването на Великата депресия стойността на показателя се свива, като става отрицателна през 1932 г. Драматичният ръст на безработицата може да се свърже със срива на диференциала печалба-лихва. През 1933 г. показаталет започва да нараства, което се вижда и при безработицата.
Общата схема е ясна и свързана с икономическата теория - промените между диференциала печалба-лихва и нивото на безработицата са с отрицателна корелация.
Когато се преместим от Великата депресия към сегашната Велика рецесия (виж графиката 2006-2003), диаграмата на разсейване показва същото движение по часовниковата струлка, както и през 1929-1937 г.
Диаграмата на разсейване показва колко тясно е полето за маневри на Управлението на Федералния резерв (Фед). Ако Фед увеличи лихвения процент твърде агресивно, диференциалът печалба-лихва ще се свие и безработицата ще нарасне, като диаграмата на разсейване ще се завърти по посока на часовниика.
Следващата графика показва диференциала печалба-лихва и безработицата в течение на времето. Тези две метрики обикновено се движат в противопосочни направления. Но това не се случи в сегашната криза. Защо? Ето тук на фона на общата картина излиза несигурността в режима. В наскоро излязлата впечатляваща книга на Роджър Копъл "От криза до доверие: Макроикономиката след катастрофата" (2014 г.) той заключава: Скорошните регулаторни нововъведения като закона Дод-Франк (б.р., закон за банкова регулация, влязъл в сила през юли 2010 г.) противоречи на законовите принцип и така подкопава доверието и увеличава политическата несигурност". Което е по-важно, Копъл представя измерители на несигурността на режима в сегашната криза и техния негативен ефект върху доверието и икономическата активност.
Доколкото прогресивните икономически политики са преследвани с жар, можем да очакваме още повече несигурност в режима, потиснато доверие, ниски нива на ръста на банковите пари и ръст на кредитиратето и слаб икономически ръст.
Това не е точно розовата картина, която мнозина се опитват да обрисуват.  

 

Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ. Като съветник на президента Петър Стоянов (1997-2002 г.), Ханке участваше и в създаването на българския валутен борд. Текстът му е публикуван в октомврийския брой на сп. Globe Asia и е предоставена специално на Клуб Z.