Господин Канг живее в севернокорейски град на границата с Китай. Според него 80 на сто от жителите на града взимат синтетична дрога. Дори признава, че е забогатял от търговия с метамфетамин. Най-добрият му клиент е шефът на местната служба за сигурност.

Господин Канг, чието истинско име естествено е друго, е бил и посредник при извършването на парични преводи, извършвани от бегълци от Северна Корея и предназначени за техни близки. Сумите са били превеждани по негова банкова сметка, след което ги е прехвърлял на истинските получатели срещу такса в размер на 30 на сто върху преводната сума.

Естествено, че става дума за престъпление, но и шефът на местната служба за сигурност е получавал своето.

Чрез престъпната си дейност господин Канг е прибирал суми, равняващи се на 3000 до 5000 долара месечно или сто пъти над средната заплата в Северна Корея. Междувременно се е преселил в Южна Корея, където е споделил преживяното с американската журналистка Анна Фифийлд с дългогодишна кариера във “Файненшъл таймс” и “Вашингтон пост”, специалистка по Северна Корея, която в момента живее в Пекин. Наскоро издаде биографията на севернокорейския лидер Ким Чен Ун – “The Great Successor”. В 300-страничния си труд авторката отделя специално внимание и на икономическата система на Северна Корея, ако изобщо може да се говори за система.

По пътя на едно мафиотско общество

Ким Чен Ун обяви модернизирането на икономиката за основна цел на партията. Второ – реалната икономика на Северна Корея е далеч повече разпознаваема отколкото ядреното й въоръжаване. Журналистката Фифийлд е разговаряла с повече от сто севернокорейски бежанци – както в Южна Корея, така също и в САЩ, Лаос и Северен Китай. Питала ги е предимно за предишния им живот в Северна Корея. Те са нейните най-автентични източници. Картината, представена в книгата й, е крайно обезпокоителна. Страната на Ким Чен Ун е на път да се превърне в мафиотско общество, където няма правила с едно единствено изключение – властта на парите. Партията, държавна сигурност, армията, гранична полиция, кметове, лекари и полицаи са в ръцете на хора с пари и връзки или пък самите те са такива.

“Това е бъдещето”

Господин Ким живее в китайския пограничен град Дандонг. За текстилната му фабрика работят севернокорейци, стоката се продава на световния пазар. Пред Фифийлд казва, че дъщеря му е много ученолюбива, иска да стане учителка и това било истинско безумие. Трябвало да стане партиен член, бизнесдама, която да трупа пари. Това било бъдещето.

Събеседниците на Фифийлд, бежанци от страната на Ким, са единодушни. По-силният налага правилата с пари. Често това са жени. Те господстват над черния пазар. В едно патриархално общество в сравнение с мъжете те имат повече време. Така печелят повече пари от мъжете.

Добър пример в това отношение е госпожа Ох от Североизточна Корея.

Анна Фифийлд я среща в Южна Корея, където госпожа Ох е още по-успешна бизнесдама, отколкото е била в родината си. Изнася зад граница редки сортове гъби и морски дарове. В Китай обаче е прилагала прийомите от родната си Северна Корея - подкупвала е митничари. Така попада в затвор.

Според Фифийлд сенчестата икономика в Северна Корея обхваща все повече сектори. Примерно за придобиване на жилище се плащат огромни подкупи. Предпочитани са ниските етажи, тъй като електроснабдяването е несигурно и асансьорите обикновено не работят.

Наричат севернокорейските новобогаташи “Donju”, което в превод означава “дарител”.

За разлика от Китай в Северна Корея липсват каквито и да било реформи. Анна Фифийлд описва в книгата си една страна, където корупцията е в огромни размери. Заплахата е да стане повсеместна и да обхване цялото население. Една непредвидима ядрена сила, в която всичко е подкупно, за света изобщо не е добра представа.