"Зад всички парламентарно представени политически сили стои една и съща група на бившата управляваща върхушка. Това беше постигнато през годините по доста хитър и очевидно ефикасен начин. Те управляват както ГЕРБ през Бойко Борисов и приближената му СИК, така и БСП. Така и ДПС, така и "патриоти", ВМРО, а за Марешки да не говорим. Тези хора като външнополитическа ориентация са заклети русофили... или поне така казват. Но тяхното русофилство се изразява по-скоро в любов към модела на Путин за правене на капитализъм." Това каза Татяна Дончева, юрист и лидер на партия „Движение 21“, в интервю за Клуб Z вчера, а днес ви представяме втората му част:

- Г-жо Дончева, има ли обратим процес състоянието, в което се намира завладяната ни държава?

Стъпките, които сега се правят – да бъде ликвидирана всяка възможност за неконтролирана опозиция, тече от няколко години. Част от този план беше дори бързото правене на парламентарни избори след президентските. Защото това убива всички малки партии. В правенето на избори, при които еднократно излъчване на всеки клип и репортаж е 5000 лева за 30 сек., е непосилна цена освен за две-три партии. Ако се спре държавната субсидия и се разчита само на бизнеса, няма как да се случи, защото бизнеса го контролират управляващите.

Винаги се поставя въпросът как да се направи политическа алтернатива. Но тя не може да се направи без пари и ресурси. Както вървят нещата, ние политическа алтернатива не може да имаме, както и Тодор Живков не е имал. Кой знае защо в Полша, Чехия и дори в Унгария са имали, но там има други механизми. Там никога опозицията не е оставяна без ресурси.

Сегашната ситуация в ЕС, липсата на лидери и установените странни „пазарни“ отношения в раздаването на европари води до укрепване на този уродлив модел. Забележете, че те винаги има за какво да ни налагат санкции, за всякакви раздадени пари, но медийните пари никога не се закачат. Там никога не се пита за какво отиват тия пари, защо се раздават медийни пари за реклама на министри, а не се дава за информиране на обществото. 

- А има ли механизъм за излизане от този омагьосан кръг?

Това е трудна работа. Трябва да се работи по създаване на политическа алтернатива, която трябва да дойде отвън. Вътрешни ресурси за такава алтернатива отвътре не виждам. Първо, заради съотношението на силите от края на 80-те години. Едните са екипирани, свръхдопингирани, въоръжени с всичко и идваме ние по гуменки, защото сме талантливи. Но ще си останем с таланта си. Няма начин това да бъде пробито. Те владеят финансовите лостове, специалните служби, контролните механизми. Вижте как са избрани тези хора - всички са с някакви тежки компромати. Никой не може да обясни как се появява „Апартаментгейт“ и как заглъхва. 

- Къде стои въпросът за правовия ред?

98% от българите не искат правила, не искат върховенство на закона, не искат отговорност за това. И начинът, по който се гласува и се коленичи, ми навява тези мисли. Върховенството на закона и работата на контролните органи е второто нещо, което трябва да бъде вкарано в употреба и за политическата система, и за икономическите отношения.

Много бях учудена от моя приятел и преподавател Огнян Герджиков, който в едно интервю каза, че следващият главен прокурор трябва да прилича на Сотир Цацаров. Да го каже Бойко Бойко Борисов или Пеевски - ще го приема, но смятам, че моят приятел Огнян е нещо различно от тях двамата. Правосъдната система се разви в подчертано репресивна насока, напомняща времената на Вишински. Създаде се и специализиран съд, във времето се разшириха и неговите компетенции. Бяха назначени много хора с обвинителен уклон, които биха осъдили и майка си. Темата с незаконните арести ще става все по-актуална, каквито бяха акциите на Цветан Цветанов. От 2013 г. не е вътрешен министър, обаче неговите акции продължават да отекват в Страсбург. Дотук плаща само данъкоплатецът. И е време да се поеме лична отговорност при незаконен арест. Аз не мисля, че колегата и любим преподавател Огнян Герджиков би одобрил това да се случва в държавата.

По-лесно е през прокуратурата да се започнат промени и тя да се трансформира далеч от социалистическия централизиран модел по съветски образец. Знам, че това много малко го разбират. Но е абсолютно необходимо.

- Може ли президентът Румен Радев да окаже някакво влияние върху избора на следващ главен прокурор?

В смисъл да бъде приличен човек, да бъде с разбирането, че неговата работа ще бъде мисия. Защото, ако тази работа я подхване човек, за който правосъдието е мисия, с обективни средства ние ще постигнем много сериозен напредък. Имайте предвид, че Цацаров е назначил по всички направления хора тип Иван Гешев и Пламен Георгиев, което е много неприятно и също ще иска преодоляване. 

Смятам, че услията на президента Радев са малко не навреме. Тези пловдивски милиционери, които го съветват по национална сигурност, правят повече беля, отколкото има полза от тях. Георги Първанов назначи двамата си съветници за шефове на Върховния касационен съд и на Върховната касационна прокуратура и никой не възропта, защото го направи елегантно. Сега тук се работи малко дърводелски. Тези консултации могат да вземат главата на още някой като заместничката на Цацаров, заподозряна в колаборационни отношения с президента. Това просто не се прави така. Президентът става уязвим, че се мъчи да се меси в нещо. Там никога ефективните ходове не са шумни.    

- Как ще приключи Бойко Борисов?

Ще приключи безславно, но не мога да ви кажа кога. Някои сравняват Бойко Борисов с Тодор Живков. По повратливост – може би, но Живков ценеше културата, мястото на България в света. Той пласираше България в отношенията със старите цивилизации. Вижте какви отношения беше изградил чрез Людмила с Индия, Иран и Мексико. Какви отношения беше положил с арабския свят, за да обучава тук негови граждани и студенти, с Азия и с много държави от третия свят. Живков е имал съзнание за съизмеримост на България със света. Сега има един спор за учебниците и съдържанието. Към Живков учебниците не били груби, не били с нападки. Има някои „вседесарчени“ хора, които много искат да бъде заклеймен. Няма какво да заклеймяваме Тодор Живков 25 години след смъртта му. Ние сме отрекли това време, затова сме го заменили. По-добре да видим какви хубави неща е направил Живков, от които и днес можем да се възползваме. Дайте да направим нещо по-добро. 

- Нали знаете, че много хора, които ще прочетат интервюто, ще кажат: говори верни неща, но е левичарка.

Аз смятам, че фанатиците и вляво, и вдясно са вредни хора. Старала съм се от себе си да гоня фанатика. Понякога, когато си в състояние на състезание и даже на битка, започваш да се ожесточаваш, спортната злоба да избива. Но съм се старала да гоня фанатика. И като парламентарист съм се старала да не оставям главата си на скенера на входа. Да ме къпят как най-важните решения били политически и аз да ги приемам, без да слушам аргументи. Не съм го допускала и смятам, че е вредно. Това ми е носило проблеми, твърдения, че съм особен човек, неуправляема. Гледах наскоро един филм за Дьо Гол, където и френският генерален щаб е казвал, че не му трябва един ексцентричен човек, който е прав. Е, добре, значи може да продължим да бъдем ексцентрични хора, които са прави. Дали ще дойде нашето време, да не ни интересува. Важно е да си караме нашата работа.