„Защо младите хора не искат деца?” „Съвременните млади бягат от отговорност, като отказват да създадат семейство.” „България ще изчезне заради егоизма на младото поколение и неговото нежелание да има деца.”

Това са само част от изказванията, които циркулират в българското общество през последните години като коментари за ниската раждаемост. Дори без да го осъзнаваме от момента, в който сме навършили възраст, подходяща за раждане на дете, сме подлложени на обществен натиск „да се „погрижим за бъдещето на България”. Но нали ниската раждаемост съвсем не е единствената причина за „топящото” се население в страната ни.

Митът „младите не искат деца”

През последните години се наблюдава тенденция все повече млади хора да имат деца преди да навършат 30 години. Тази промяна в ценностите на младото поколение в България се потвърждава от последното проучване на „Галъп интернешънъл”.

Според изследването, направено между хора на възраст от 14 до 29 години, раждането на деца присъства в списъка им с приоритети. 59% от анкетираните искат две деца, 12% само едно, а 10% отговарят, че биха искали да имат три деца. Два процента от участниците в проучването посочват, че биха искали да имат четири или повече деца. Но (внимание!) - никой от анкетираните не посочва, че не иска деца. А като възможни причини за отлагане на раждането на наследник се посочват ниските доходи, липсата на стабилна семейна среда, на образование, вида на населеното място или недостига на помощ при отглеждането.

Парадоксално, но хората, които получават по-високи доходи заявяват, че предпочитат да отложат раждането на дете за по-късен етап от живота си. В същото време почти половината от анкетираните посочват, че при отглеждането на бебе ще разчитат на помощта на родителите си.

Какво всъщност показват тези резултати? Че задълбочаването на демографската криза в страната не оказва влияние върху нагласите на младото поколение. Съвсем логично хората в детеродна възраст продължават да се съобразяват с фактори като трудова заетост, доходи, образование и населено място при семейного планиране. Ако те не усещат сигурност в тези направления, това оказва влияние върху намеренията им кога да имат деца.

Но в същото време това става причина често младото поколение да бъде обвинявано в егоизъм и липса на отговорност към бъдещето на страната. Правилни ли са тези упреци? 

„Няма ли да се погрижиш за бъдещето на България?”

Това е една от дежурните реплики на роднини и приятели, когато разберат, че наближаваш 30-те. Тя се повтаря като песен от развалена грамофонна плоча от по-възрастните, които те карат да се чувстваш едва ли не виновен за демографската криза в страната и те упрекват в безотговорност за това, че все още не си им родил внуци.

Според доц. Георги Бърдаров, зам.-декан в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, този "проблем" обаче трябва да се погледне от друг ракурс. Данните за раждаемостта в България всъщност са абсолютно съизмерими с тези на другите европейски държави. Проблемът не е в раждаемостта, а в други два фактора – високата смъртност и застаряващото население. Според доц. Бърдаров решението на този демографски проблем е да се увеличи младото поколение. Затова трябва да се фокусираме върху кампании, привличащи младите хора да се върнат обратно в страната, а не върху кампании за стимулиране на раждаемостта.

През последните години се наблюдават тенденции все повече млади българи, учили и работили в чужбина, да се завръщат у нас. И причината за това е не само носталгията им по родината, но и желанието им да споделят придобития опит и да се реализират в собствената си държава. Страната ни все още има да извърви дълъг път преди да се превърне в атрактивно място, на което младите хора биха искали трайно да се установят. А това означава, че вместо да се правят "драми" от това как българите не раждали, трябва да се помисли за инвестиции и реформи в образованието и създаването на условия за увеличаване на доходите. Защото при подобрени възможности на трудовия пазар завръщането на български емигранти от чужбина неизбежно ще доведе и до увеличаване на раждаемостта. Кой въобще би търсил препитание и живот в чужбина, ако у дома има всички условия - включително и да създаде семейство? Но "стимулирането" на раждаемостта, няма как да стане само с изказвания в пропагандния стил: „Да се погрижим за бъдещето на България”. 

Повече отколкото си имал

Много мои приятели споделят, че с наближаването на 30-те усещат все по-голям натиск от страна на обществото да имат дете. Това обаче често води до точно обратния ефект. Кампаниите за стимулиране на раждаемостта сред младото поколение не бива да са задвижвани от обвинения в егоизъм и меркантилност. Всеки разумен, образован и отговорен човек ще създаде поколение, едва когато прецени, че са налице условията за това - преди всичко финансови, които да му позволят да отглежда децата си спокойно.

Това се доказва и от проучването на „Галъп интернешънъл”, според което финансовата стабилност е едно от задължителните условия. Американският учен Ричард Истърлин твърди, че младите хора раждат деца тогава, когато доходите им позволяват по-висок стандарт на живот от този, при който са израснали.

Е, колко трудно трябва да е намирането на решение на демографския проблем тогава? Повиши ли се стандартът, бебетата няма как да закъснеят.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".