Ремонтът на изтребителите Су-25 показа разнобой в правителството. След като преди три дни председателят на Народното събрание Цвета Караянчева лично обеща на руския външен министър Сергей Лавров, че самолетите ще бъдат ремонтирани в България и страната ни отправя покана към руски специалисти да се включат, днес вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов категорично я опроверга.

Той посочи, че имаме сключен договор с Беларус и "може би някой е подал погрешна информация". Източници на Клуб Z от ГЕРБ обаче посочиха, че това не е било солово изпълнение на парламентарната шефка в Москва и въпросната "информация" за обещанията към Лавров идвала "отгоре". 

Днес Красимир Каракачанов отхвърли възможността руски специалисти да участват в ремонта на изтребителите Су-25.

"Парите за ремонта на самолетите по договора с Беларус вече са преведени", заяви Каракчанов, който днес е на посещение в авиобаза "Граф Игнатиево", цитиран от Българското национално радио, без обаче да уточни дали е разрешен казусът с европейските оръжейни санкции срещу Беларус.

Според министерството те касаят временен износ на военна техника, за да бъде ремонтирана и върната, не износ на оръжия за репресия и мъчения. А ремонтът започва с превода на парите. Всяко забавяне ни струва неустойка.

Санкциите на ЕС срещу Беларус бяха въведени за първи път през 2004 г. Като причина послужи изчезването на двама опозиционни политици, един бизнесмен и един журналист през 1999 и 2000 г. Сред мерките са оръжейно ембарго, забрана за износ на стоки, които биха могли да се използват за вътрешни репресии, замразяване на активи и забрана за пътуване на 174 лица. Засегнати бяха и 3 ържавни компании. През 2016 г. ЕС отмени санкциите срещу компаниите и остави в черния списък само 4-ма души, свързани с неразкритите случаи на изчеване. Тези мерки бяха удължени с една година на 25 февруари 2019 г. Срокът на действието им е до 28 февруари 2020 г.

През юни правителството взе решение за смекчаване на ембаргото, но без съгласието на Караниколов, който е поискал всички членки на ЕС да дадат разрешение.

Подведени

Според Каракачанов недоразуменията с министерството на икономиката по изпълнението на договора трябва да бъдат преодолени, защото летателният ресурс на единия самолет вече е изтекъл. Каракачанов припомни, че договорът с Беларус е подписан в края на миналата година. Според него министърът на икономиката Емил Караниколов, който вече изрази несъгласие самолетите да се ремонтират от Беларус заради наложените европейски санкции, е бил подведен (Припомняме, че Караниколов е министър от квотата на "Атака", известна с проруската си политика).

"Когато видях, че общото ни предложение с министъра на икономиката Емил Караниколов за ремонта на Су-25 не е подписано от двама експерти от неговото ведомство, ми стана ясно, че някой там дава вредни или некомпетентни съвети. В края на краищата или си мъж и имаш гащи, или нямаш", посочи вицепремиерът.

И допълни, че подведена навярно е била и Караянчева:

"Може би някой е подал, как да кажа, погрешна информация. Можем да отидем към такъв вариант, не дай си Боже, ако не се осъществи договорът с Беларус".

Той не смятал, че ще има допълнително политическо напрежение в коалицията.

"Вчера парите бяха преведени и ако няма проблем с превода, следва Министерство на икономиката да издаде удостоверение за временен износ и самолетите да почнат да бъдат ремонтирани, за да не се окаже, че ще ги приземим", посочи в заключение вицепремиерът.

Сагата

Сагата с ремонта на изтребителите се точи от миналата година, като още тогава Каракачанов говори за намеса на руско лоби за ремонта. В края на 2018-а Министерството на отбраната окончателно определи "558 Авиационный ремонтный завод" в Беларус за изпълнител на обществената поръчка. Цената на сключения договор е около 80 млн. лв. без ДДС. Става дума за проект възстановяване на летателните способности и удължаване на ресурса на 14 машини.

Историята на тази обществена поръчка е интересната част в случая. Тя бе обявена през август 2018 г., а избраната процедура бе "пряко договаряне". Военното министерство изпрати само две покани - до Руската федерация и до завода в Беларус. В крайна сметка руската страна не подаде оферта, неофициално - заради санкциите от ЕС. Междувременно докато течеше търгът, военното министерство стана обект на офанзива в поръчката да бъде включен българският одържавен завод "Авионамс", който е част от активите на Държавната консолидационна компания (ДКК) с принципал Министерство на икономиката.

Но се разбира, че "Авионамс" няма лиценз за ремонт на Су-25, при това от повече от десетиление. Заводът губи правото си за подобни ремонти, след като излиза от държавния холдинг "Терем" към военното министерство и е приватизиран от банкера Цветан Василев. Във времето, в което е частен, заводът не подновява лицензите си, притежавани преди това от държавата.

През лятото обаче "Авионамс" започва преговори с АО "Рособоронекспорт", с производителя на самолетите ООО "Щурмовики Сухого" и с АО "121 "Авиационный ремонтный завод". Според документи, предоставени на "Дневник", на 19 септември с писмо от "Рособоронэкспорт" потвърждават намерението си да участват съвместно с "Авионамс" в проект за извършване на капитално-възстановителен ремонт на български Су-25, ако такова решение бъде прието от ръководството на България. От "Рособоронекспорт" напомнят, че всички лицензи са изключително притежание на "Компания Сухой". С други думи - Русия твърди, че няма проблем ремонтът да се извърши в България.

Иначе оферта от руската страна така и не постъпва в рамките на процедурата.

Ето какво казва обаче Каракачанов миналата есен - в рамките на парламентарния контрол - в отговор на питания на депутатите от БСП защо "Авионамс" няма да поеме ремонта на Су-25: 

"Става въпрос за директно лобиране на определени среди за руската фирма. Ако руската фирма беше толкова заинтересована или имаше тези възможности, за които казвате, включително в България да се извърши това, защо не подадоха предложение? Вероятно някой ви е заблудил. Целта е целият този натиск, който беше направен опит да бъде оказан, е да се върви към разговори с руската страна. Аз исках да има конкуренция – който даде най-добра цена. Основен критерий е икономически най-изгодната оферта, най-ниска цена."