Електронното правителство е горещ картоф за всеки нов кабинет. Но освен проблем с обещаваната, но постоянно забравяна дигитализация на публичните услуги, българската администрация има и друг сериозен проблем, за който две от 8-те партии с най-голям шанс за място в парламента са предложили едно и също решение.

А именно - употребата на продукти на Майкрософт сред родните ни чиновници. Бил Гейтс от години помага на администрацията ни с операционната система Windows и множество други продукти на американската фирма. В предизборните си програми обаче "България без цензура" и "Атака" предлагат алтернатива - безплатната операционна система Линукс.

"Линукс" всъщност е общо наименование на множество операционни системи, основаващи се на едноименното ядро. Различните дистрибуции на Линукс бяха флагмани в отворения код и безплатния софтуер. Не всички от тях са безплатни, но повечето позволяват същите функции, които и стандартния и познат Windows.

За да хвърлим малко светлина върху този проблем, решихме да се допитаме до двама специалисти в областта, и то хора с откровени симпатии към двете операционни системи. В света на ИТ и технологиите често има двойки лагери, всеки възхваляващ предимствата на своя избор. Едни харесват телефоните на Apple, други пък тези с Android. Едни харесват Macintosh, други - PC. Но една от най-старите вражди е между феновете на Линукс и Windows. 

Двамата ни отбрани специалисти обаче ни изненадаха.

Веселин Николов е програмист, като основно твори в средата на Microsoft. 

Аз съм за Майкрософтските среди в държавната администрация, и аргументът ми е прост. Всички тези системи, за които всяка година, или през няколко години се плащат лицензи са ясно фиксирани суми, и системните администратори ползват стандартни инструменти, съответно не се налага да се плаща много за подръжка. А самият софтуер за техните нужди е по-лесен за разработка на майкрософтски платформи. Докато ако се мине на "open source" (отворен код), тези лицензи няма да се плащат, но ще са нужни много повече средства за подръжка, администрация, и разработка на софтуер за целите на държавните институции. Което е супер лесен начин да оправдаеш едни раздути бюджети, и да се "усвоят" един пари, които иначе биха отишли в Майкрософт. Това е доста лобистка политика за усвояване на средства, а и тъй наречените OpenSource среди не са безплатни. Линукс дистрибуциите също струват пари, но са разпределени по различен начин и на пръв поглед не се забелязват.

Няма съмнение, че Веселин е привързан към средата, в която работи, но фактите говорят в полза на аргумента му - подръжката на Линукс наистина ще изисква преобучение, нови системни администратори, а всеки нов софтуер няма да има вече ясно платен лиценз, напротив, той ще трябва или да се прави от нулата, или да се променя и преработва вече изработен продукт с отворен код.

Другият специалист, до който се допитахме, Милен Станимиров, е разработчик на софтуер с отворен код. Не крие симпатиите си към софтуерните дистрибуции на Линукс, но, учудващо, споделя мнението на Веселин:

Ясно е, че това ще е погром. Нарочно повечето от софтуера е написан така, че да не може да се премине. Възможно е, ако се направи плавно този процес, в продължение на 5-6 години. Атака и ББЦ не могат да изпълнят такова нещо. Това нито една партия не може да го изпълни. Но не защото е невъзможно, а защото ще отрежат от собствения си пай.

Друг проблем е, че Линукс ще докара сериозни главоболия на повечето хора в администрацията. И то не заради преминаването към нова операционна система, а защото вероятно около половината администрация ще бъде съкратена. Тъй като тази половина изпълнява дейност, от която няма никаква нужда, или петима вършат работа като за трима. Вероятно половината от документацията, която се изпраща между институциите, може да бъде автоматизирана, което означава, че хората, които я разпращат, трябва да бъдат съкратени. Просто една смяна на технологията би означавала преразглеждане на всеки пост. 

Често се коментира количеството служители на държавната администрация. Почти всяка от споменатите по-горе 8 партии обещават да я намалят чувствително, но опитът показва, че това е едно от рядко спазваните обещания. И както обикновено, всеки политически ход е обвързан с много други - и уж простото решение да се ползва безплатен софтуер се оказва първото домино в редичка други.