Кадровата рулетка по върховете на Европейския съюз и начинът, по който водачите на отделните държави си поделиха постовете, показа не само голямото разделение в общността. Но и нещо, което наблюдаваме вече десетилетие – не просто обезличаване на лидерите, ами и превръщането им в рядък, изчезващ дори политически вид.

Интересно е как след Жискар д'Естен, Франсоа Митеран, Хелмут Кол... по върховете на европейската общност се настаниха лустросани топ бюрократи, овладели умението да се харесват в средите на партокрацията, да създават илюзията за някаква свръх ангажираност и продуктивност. И при това умело да си служат с тези нови умения.

Изглежда, политическият генофонд, произвел истински лидери водачи, които създадоха обединена Европа и събориха „желязната завеса“, днес си почива. Но заедно с тази почивка самата матрица взе, че се измени. На върха вече се изстрелват безлични и безхарактерни бюрократи, които пасват дори и без смазка за всяка длъжност.

На пръв поглед например разликата между Данаил Кирилов и Урсула фон дер Лайен изглежда внушителна. Но всъщност е в накакви естетически нюанси, защото моделът на изкачването им е същият.

Притеснителното е друго. С подобен председател на Европейската комисия, най-вече с начина на номинирането и лансирането на Урсула фон дер Лайен, ЕС губи и без друго поразклатената си демократична легитимност. А за Източна Европа още повече. С какви очи Брюксел ще си позволява да критикува несъвършенствата на демократичния ред в страни като Унгария, Полша, че и България, когато големите в европейската общност показаха, че използват практики на кадруване, които прилагаме и тук, в нашето си блатце?

Начинът, по който публиката разбираше за това как протичат преговорите за номинации по върховете, издаваше този опростен и отблъскващ механизъм. Премиерът Бойко Борисов не на шега обяви, че и Мария Габриел била номинирана да оглави най-важния дипломатически пост на Европейския съюз. Името на Кристалина Георгиева – като технократ за външна употреба, също беше хвърлено на масата на кадровата ротативка. Сергей Станишев се оказа номинация на държавните глави, но групата на социалистите в парламента, на която той се водеше и председател, го поряза. Дори и той се оказа с авторитет, напомпан с райски газ. Ту номиниран, ту изтеглен.

За пореден път върви едно трудоустрояване на бюрократи, направили своята политическа кариера при огромни бюджетни излишъци и в известен смисъл социално спокойствие. Но владеят успешно други техники за израстване, което по-скоро обслужва личния им интересен и този на кръговете, от които произлизат... за сметка на обществените ресурси и данъкоплатците.