Много неща се изговориха и написаха за скандала с фалшификатите в галерия "Структура".

Разбира се националните медии бяха предоставени отново на познатите лица – „професионалистите“ от Института за съвременно изкуство (ИСИ), а всички други - ЛУЗЪРИ (както ги нарече Недко Солаков), по лузърски си останаха във фейсбук.

Същото беше с конкурса за Венецианското биенале, с „Голямото плюскане“ на Ода Жон в Националната галерия, с конкурса за директор на НГ, с изложбата „Изкуство за Подмяна“ и много други провали на нашата арт сцена от близкото и не до там близко минало.

На пръв поглед нещата не изглеждат странно. Навсякъде има скандали за фалшификати, навсякъде „плюскат“ в музеи, навсякъде има оргии ала ДаДа и Херман Нитч (така поне пише в „Артизанин“- пак лоби на ИСИ) и навсякъде има конфликти на интереси. Демек и „ние сме като хората“. Така, че какво толкова било станало?

Кое обаче е различното у нас и кое не е „като хората“? Ами това, че в основата на тези родни „арт“ и не толкова арт скандали стоят едни и същи хора. И, ако споменатите по-горе формално аналогични случаи, се отнасят за различни държави и артистични групи, времена и епохи, то у нас, повтарям става въпрос за едни и същи субекти и това са тези от и гравитиращи около ИСИ. И най-нелепото е, че същите тези хора претендират да са най-големите професионалисти. Така каза гуруто Недко Солаков. Най-знаещи и най-можещи. От тях трябва да се учим.

Помня ги още от края на 80-те. Генетични комунисти, деца на висша съветска номенклатура, комсомолски активисти, лумпени и доносници на ДС, за които беше направено всичко, за да станат новия демократичен художествен елит. Елит от КВАЗИ демократи.

Същите тези хора класираха изложби по някаква тяхна точкова система, императивно обясняваха какво е авангард и как „неконвенционалните форми“ в България са авангард. Колко не авангардно е да рисуваш, особено с четки и бои. Какво е да си куратор и как художникът не може да бъде куратор (защото е не дообразован) , и колко е важно да бъдеш куриран. А сега, обясняват - как се появяват „нови пластове в йерархията на съвременното изкуство“, как се запълват „бели петна в изкуствознанието“, какви тарикатлъци трябва да направиш, за да спечелиш награда и т.н. И тук е особено наложително да се каже, че с подобни изисквания към кандидатите (млади творци) представителите на ИСИ култивират не особено важното за твореца критично мислене и социална рефлективност, а чисто формални и бих ги нарекъл несъстоятелни критерии за изкуството въобще - КВАЗИ критерии.

Тоест вместо да се създаде критична маса от артисти, сме свидетели на опити за създаването на аморфна маса от лумпени нагажденци и послушници - КВАЗЕРИ. Каквито са и самите им ментори. И как иначе? Нали трябва да има йерархия. И то в изобразителното изкуство - най-демократичното пространство, за да бъде то управлявано.

Спомням си обаче как, когато се появи „Квадрат 500“, рисуващият с четки и бои Светлин Русев, бе поканен в изложбата „Изкуство за промяна (подмяна)“ и набързо стана авангардист, че и постмодернист - мост между стари и млади. Такъв е техният БГ авангард - не къса с традициите, а изгражда мостове - КВАЗИ авангард.

Подмени се, обаче и цялостната хронология на събитията в исторически аспект. Заличени бяха не само отделни художници, но и арт групи. Последвалите реакции също бяха заличени. В националните телевизии както обикновено се появяваха същите хора, които са предизвикали реакциите и с това се изчерпваше всичко. Същото става и сега. Те си задават въпросите и те си отговарят. Финално излиза „най-успелият“ Недко Солаков, който като баш ченге оформя няколко хипотези, с които наказва лошите ЛУЗЪРИ, после си прави обичайната самореклама и замазва всичко.

Както в последния случай каза, че в музей в Гент също имало голям скандал с фалшификати, така че да не мрънкаме много и, че дори ТОЙ се съмнявал, че са му пробутали фалшификат. Тоест, в чужбина може да има голям скандал, но у нас нека да мине тихо и „не бомбастично“ - като БГ участието във Венецианското биенале.

Всъщност провалът с новия КВАЗИ БГ „модернизъм и авангард“ е поредният опит за подмяна на автентичното с ерзаца, което е очевидно програмата на този КВАЗИ ЕЛИТ. Поредният опит да се покаже на всички останали колко са неразбиращи и не можещи.

Но пак провал!

Отново се оказа, че елитът от „професионалисти“ се издъни. Този път много яко - международно! И така до следващия провал!

Въпросът е: докога ще търпим тези КВАЗЕРИ?

----

Авторът е завършил Националната художествена академия, а в момента е треньор по бокс. Текстът му с оригинално заглавие „За ЛУЗЪРИТЕ и КВАЗЕРИТЕ“ е публикуван във фейсбук, откъдето го препечатваме с негово позволение. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.