Средно 85,5 на сто от младите хора между 20 и 34 г. в ЕС, които през последните три години са завършили някаква форма на образование след средното - университет, колеж и т.н., успяват да си намерят работа. България е около средното ниво - с 84,5 на сто заети, показват данните на Евростат за 2018 г.

Оттам отчитат минимално увеличение на процента - с 0,6 на сто спрямо 2017 г. и с 1,4 на сто спад спрямо най-високото постижение от 86,9 на сто през 2008 г.

Най-голям е процентът за ЕС в Малта - 96,7 на сто, т. е. в малката европейска държава млад безработен висшист много трудно може да бъде открит.

Следват Холандия - 94,8 на сто, Германия - 94,3 на сто, и Люксембург - 94 на сто.

На другия полюс са европейски държави, които доскоро бяха в тежки иномически кризи и където процентът на младежката безработица беше рязко скочил. Под 80 на сто е процентът за Испания - 77,9, за Хърватия - 75,2, Италия - 62,8 на сто, и Гърция с едва 59 на сто.

Според данните българските млади с над средно образование се справят на средно европейско ниво. 84, 5 на сто от тях имат работа. Не се уточнява какво точно работят обаче и къде.

Като цяло данните на Евростат показват, че надграждането на образованието след завършването на средното рязко увеличава шансовете за намиране на заетост за младежите в Европейския съюз.

България обаче е в челото на друга незавидна класация - с внушителен процент от младежи, които нито работят, нито учат. Всеки пети млад българин не прави нищо. 

Пред нас в ЕС по процент на младите "безделници" са само Италия и Гърция.